Българският бизнес става световен: На Запад изнасяме ИТ услуги, на Изток - електрооборудване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският бизнес в странство развива от проекти за информационните и комуникационните технологии (ИКТ) през техническо оборудване до храни, водоснабдяване и пътно строителство.
Наши компании доставят телевизия и интернет по света, други изхранват американци, а трети помагат на полицаите в Индия да хващат престъпници с мобилни приложения, пише Монитор.
Трудно е да се каже колко са инвестициите на българския бизнес в чужбина. Често предприемачите контактуват с търговските ни аташета при първоначалните си контакти в чуждите държави. След това вече, стъпили уверено на пазара, „забравят“ за нашите представители.
Днес наши фирми разпространяват интернет и кабелна телевизия, пускат паркове за слънчева енергия в далечни земи, където са намерили пазарни ниши, отдавна заети в родината от техни конкуренти. Да не забравяме и друго - българският пазар е малък и тук няма място под слънцето за всички. Още по-голям е проблемът с ниския стандарт на живот, който прави пазара и неплатежоспособен, а от там и по-малко интересен за перспективни инвестиции. Не бива да забравяме и проблема с липсата на достатъчно подготвени специалисти на всички нива.
Явно подобни спънки са по-малко за бизнеса ни в чужбина и той се насочва натам, търсейки реализация на свободните си средства и перспективи за развитие. Рано или късно родните предприемачи, отишли да работят зад граница, ще се върнат у нас и ще вложат поне част от парите си в България. Най-малкото ще си вдигнат луксозни къщи и ще осигурят работа за строителите.
Инвестициите ни зад граница показват и още, че дори половинвековната тъма на комунизма не е успяла да прекърши тотално предприемаческия дух на българина и той активно търси начини за експанзия. Преди години, когато китайският внос на платове и готови дрехи на практика почти ликвидира текстилния отрасъл у нас, някои родни бизнесмени се насочиха към Узбекистан и там направиха смесени фирми с местни предприемачи. Причината - наличие на достатъчно работна ръка и евтината суровина. Да не забравяме, че средноазиатската държава е един от най-големите производители в света на памук. Освен това готовата продукция има осигурен пазар в бившата метрополия Русия. В бившия Съветски съюз наши предприемачи са реализирали и проекти, свързани с хранително-вкусовата промишленост, където все още имаме добри традиции. Подобни успешни начинания имаме и в съседни страни.
Има и други примери на успешен и не дотам начинания на български бизнесмени зад граница. Наши строителни предприемачи, които изградиха множество сгради в планинските и морските ни курорти, преди години решиха да инвестират и в съседна Гърция, станала любима туристическа дестинация на много нашенци. Някои от тях не се съобразиха с факта, че там не се позволява презастрояване по брега на морето и меко казано останаха разочаровани. Други успяха да се адаптират и построиха малки хотели и апартаментни комплекси.
Не бива да се мисли, че с влизането ни в ЕС трудно мераците на бизнеса да търси шансове за реализация на плановете извън родината са намалели. Дори напротив. Подложен на силен конкурентен натиск от други страни, където паричният ресурс е по-евтин и местният бизнес се ползва с гласна и негласна протекция от властта, българският предприемач все повече ще поглежда към по-близки и по-далечни земи.
