ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Протестна демонстрация е планирана за тази вечер пред посолството на Русия в чешката столица Прага в навечерието на 50-годишнината от нашествието на войски от Варшавския договор. По заповед на съветските власти на 20 август 1968 г. 250 хиляди военни, сред които и български, потушават Пражката пролет.
Под заглавие "Не бяхме агресори" агенция Френс прес посвети материал на българите, които са били изпратени в тогавашна Чехословакия, предава БНР.
Петдесет години след като са участвали в сразяването на Пражката пролет под командването на Москва бивши български военни заявяват пред Франс Прес, че не съжаляват и че просто са изпълнявали задълженията си. 80-годишният полковник от запаса Любчо Банов твърди, че решението е било политическо и казва, че българи никога не са стреляли по чехи или цивилни. Пенчо Вълков, служил под командването на Банов, си спомня, че не е искал да го пращат да защитава цивилното и военното летище Ружине в Прага, и че не е изстрелял нито един куршум. Според Господин Чонков, който по онова време е бил командир на взвод, пропагандата е била опияняваща и военните са били убедени, че не се борят срещу обикновени хора, а срещу хора, които са искали да откъснат Чехословакия от социалистическата общност.
По повод 50-ата годишнина в чешката столица ще има и две изложби, показващи снимки и кадри на професионалисти и аматьори, снимали през първите няколко седмици на инвазията. Една изложбите е на фотографа Йозеф Куделка, който по време на пражката пролет е бил на 20 години и с риск за живота си е заснел шокиращи кадри:
"Не беше важно дали си комунист или не, дали си интелектуалец или работник. Важното беше, че бяхме всички ние срещу тях. Затова и мисля, че всички архивни снимки, особено мойте, са важни, защото показват, че действахме като една нация. Разбира се, че беше трагедия, но в същото време станаха и чудеса. Едно от най-големите за мен беше, че както се случва при важни събития и другаде, хората успяха да се променят коренно за една нощ".
По случай кръглата годишнина Куделка има изложби и в Полша, Белгия, Италия, Китай и Русия, като фактът, че има изложба в Русия кара фотографът да се усмихне:
"Постигнах това, което смятах за невъзможно, и с което съм много горд - успях да върна руските танкове обратно в Москва".
