Български гражданин в Газа: Човешкото сърце не може да издържи на гледките
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нещата не са за описване, едно човешко сърце не може да издържи. Човешкото сърце не може да издържи на гледките, които виждаме всеки ден.
Това заяви пред Нова телевизия Шауки Мухайсен, живеещ в Газа. Той един от 37-те български граждани, които чакат за евакуация от палестинския анклав. Шауки е завършил медицина във Варна и е работил като невролог в болница в Газа. Днес - бяга с жена си и детето си от войната и чака момента, в който ще бъде отворен хуманитарен коридор и ще може да дойде в България.
Той успява да се спаси по чудо, като тръгва от град Газа към Хан Юнес.
В Газа няма интернет, нито обхват и обажданията рядко са сполучливи. Именно тези обаждания обаче са единствената надежда и единственото спокойствие за близките им, че те са живи.
„Аз се чудя даже как се свързахте. Интернет няма. Нещата не са за описване”, сподели Мухайсен.
В момента са в център, в който живеят 46 хиляди бежанци, които бягат от войната. Иска близките му в България да знаят - че той, съпругата му и дъщеря му са добре.
„Нещата са жестоки, жестоки. Просто нямам думи да ви ги опиша. Изведнъж целия апартамент замина и домът, и колата, всичко, всичко. Целият квартал, в който живеехме, е унищожен. Не можеш да го познаеш”, добави Мухайсен.
Шауки казва, че не мисли за материалната загуба. Защото това се преживява. Друго обаче не може да преживее. „Вчера загубих вуйчо ми, жената на вуйчо ми, братовчедка ми. Вчера загубих може би 5-6 човека. Всеки ден това е ежедневно изпитание. Надяваме се просто да свърши този кошмар, това е голям кошмар”, посочи лекарят.
Инширах Ал Шарафи също не спира да се надява - снаха ѝ и трите ѝ внучета, които са блокирани в Газа, да се приберат в България. Спокойствие ѝ дава само моментът, в който успява да ги чуе макар и за кратко.
„Децата не мога да ги чуя. То аз едвам говоря с нея, тя няколко думи, само да знаем дали са живи. А той успява да говори понякога с големия, бащата. Той говори: Татко, защо ни остави тук, ние искаме да се върнем, ще умрем тук”, разказва Шарафи.
