Вазов поздравил автора на „Сладкопойна чучулига”

Авторът на „Сладкопойна чучулига” Цони Калчев вече е позабравено име. Макар че децата продължават да пеят хубавата песничка. Роден е в с. Джулюница през 1870 г. и умира през 1942 г. Израснал е в многодетно семейство градинари. От малък познава тежкия труд на селяните, които се борят с природата в суша и киша за насъщния хляб на своите семейства. Обича  природата, възхищава й се, а по-късно я възпява в своите стихове. Става учител в родното си село, макар да му предлагат работа и в София. В Джулюница той остава завинаги при любимите си хора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Там, на бойното поле, сред куршуми и бомби, сред  болести, кал и мизерия Цони Калчев вдъхва кураж и надежда на войниците за по-добро бъдеще на България. Войната свършва. Той пак е учител и поет в родното си село. Пише за малки и големи, пише за  природата и човешките добродетели. Неговите стихотворения със своята мелодичност се четат и пеят в училище, при излети и празненства. Те са в душата на народа. Това са „Майка и дете”, „Бащин дом”, „Сладкопойна чучулига”,”Селската речица”, „Царят на певците”,”По жетва” и още много други. Класикът на българската литература, народният поет и писател Иван Вазов, му изпраща поздравление за великолепните творби. Заболял тежко, Цони Калчев остава на легло до своята кончина през 1942 г. Не го забравят неговите малки и пораснали ученици – носят му цветя, пеят под  прозореца неговите звучни песни.