Валери Жаблянов погребва БСП, както Крум Зарков. Левицата трябваше да се извини на българския народ още през 1990 г. Сега вече е късно да си играем на "комунисти" и "фашисти"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Валери Жаблянов се държи като криптокомунист, но иначе обитава палат.
Това е отколешната антитеза сред червения елит след Десети: говорят като социалисти, живеят като капиталисти, а електоратът им беднее.
Кланове от червените барони...Добреви, Лечеви, Живкови, Гергови...
БСП пропусна да се извини на българския народ за престъпленията на тоталитарния режим още през 1990 г. Филип Боков, братът на Ирина Бокова, даже се беше изгаврил: "поемаме вината с мезетата".
Сега рецидивите на историческото нахалство мимикрират чрез словоизлиянията на такива като Жаблянов.
Това не ги е довело до добро. На миналите избори аха-аха да обърнат ГЕРБ, но Крум Зарков се изцепи за "дядовците, които щял да измъчва".
Жаблянов прави същото - втвърдява десницата и антикомунистическите сили. По-голям подарък за управляващите - здраве му кажи!
Разговорите за историята не са от полза за БСП, но г-жа Нинова очевидно нe може да го проумее.
Да, Народният съд е творение на съюзническата антихитлеристка коалиция, но в България се превръща в инструмент на терор на комунистическата партия. Темата е изчерпана, няма смисъл да ровим кости, Народният съд е официално инкриминиран със закон още през 2000 г.
Инфантилизмът на митингаджийските страсти, уви, бе реанимиран пакостно днес в парламента.
Коя година сме - 1990-а?
След опитите на Жаблянов да се въплъти в образа на Георги Димитров от Лайпцигския процес, по команда левицата напусна пленарната зала.
Спас Гърневски от ГЕРБ се провикна: "Въздухът изведъж се изчисти. Въздухът ще стане чист, когато няма пукнат комунист".
Същият идиотизъм, реципрочен на Жабляновия.
Темата за "комунистите" и "фашистите" не бива да разделя народа 30 години след тъй наречените "демократични промени", но това се случва, защото политическата класа не е в състояние да предложи смислена визия за бъдещето. Затова се "дави" в безсмислени препирни за миналото, които трябва да бъдат решавани в катедрите по история на БАН, не от трибуната на Народното събрание.
