149 години от рождението на българина с най-много последователи по света
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гробът на Петър Дънов има своя странна биография, сякаш Учителя проверява и напътства духовността на българите.
Два пъти тленните му останки са спасявани от поругаване... от Георги Димитров и от Ванга.
В началото на 70-те години японското посолство си търси място в София за нова резиденция и червената власт с лека ръка предоставя приказния терен в кв. „Изгрев”, където е погребан Учителя Дънов. Японците посещават мястото, смълчават се там и явно усещат нещо, защото се покланят и отказват. „На свято място легация не бива да строим”.
Тогава предлагат огромния терен за ново посолство на Съветския съюз. Изготвен е проект, на който гробът на Дънов пречи. И на белите братя е наредено да изровят и преместят тленните му останки. Назрява скандал. Посланикът на Франция протестира пред председателя на Комитета за култура.
„Тогава баща ми, Димитър Грива, отива при Людмила Живкова, а после и в Рупите при ”, при Ванга”, разказва Андрей Грива, председател на УС на „Бялото братство”. Годината е 1973-та. Проектът за съветското посолство е утвърден, предстои строителство.
„Влиза баща ми при Ванга и вместо захарче, както тя изисква, й подава камъче от гроба на Учителя. Ванга го стиснала в дланта си, умълчала се и попитала „От манастир ли е?” Като научила от къде е, в унес прошепнала „Народ, който не си почита светите места, остава без бъдеще!”
Започнала да се моли и с невидимите си енергии вероятно е въздействала върху отговорните фактори дори в политбюро на ЦК на БКП. Неочаквано проектът за съветското посолство е върнат и прекроен така, че да не засяга гроба. Руснаците дори се съгласяват белите братя да влизат в посолството и да се покланят на святото място.
Сега то е извън чертите на руското посолство и като паметник на културата е под закрилата на държавата.
Има и по-далечен пример за странната съдба на друг случай, в който тленните останки на Учителя са спасени по странен начин. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. и учениците му искат да го погребат в Изгрева. Но не било разрешено, а и в смутните времена след Девети септември на „братята” се гледа като на опасна „религиозна секта”. Има риск тялото му да бъде уж изгубено. Тогава негови ученици пращат телеграма-светкавица до Георги Димитров в Москва. Той единствен може да помогне, защото Дънов на два пъти му е спасявал живота.
През Втората световна война баба Парашкева, майката на Димитров, се нанася да живее под наем в къщата на Бялото братство на ул. „Опълченска” в бедняшкия кв. Юч бунар. В половината къща живее сем. Гумнерови, ученици на Дънов. Когато жандармерия я обгражда, за да арестува Димитров, той минава през общия таван и слиза у Гумнерови, където се смесва с пеещите и танцуващи паневритмия бели братя. По това време те са под закрилата на цар Борис, който ползва дъновисти за свои окултни съветници.
Затова дъновистите търсят помощ за гроба на Учителя с телеграма до Димитров, който тогава ръководи Коминтерна в Москва. Трескаво чакат отговор, но заради снежни бури телеграфът е повреден. Ненадейно връзката се оправя само за 15 минути и изтича само една телеграма - тя е от Москва. С нея Димитров разрешава Петър Дънов да бъде погребан в местността Изгрева.
На 11 юли се навършиха 149 години от рождението на българина с най-много последователи по света. Той е роден в с. Николаевка, Варненско.
