Васил Терзиев е кмет без настроение - потопи столицата в мрак, тук-там разкъсван от вехтата коледна украса
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Две новини от новогодишните празници останаха пропуснати. Първата и по-малка е, че София и тази година нямаше истинска новогодишна украса. По-голямата новина е, че никой не го забеляза. Една голяма елха до църквата „Св. Александър Невски“ и няколко украсени площадчета трудно могат да компенсират мрака на централните софийски улици. На някои от тях има спорадична украса, която стои като незавършена или останала от миналата година, а настроението, което носи, е всичко друго, но не и коледно. Казвам, че голямата новина е, че тази липса остава незабелязана, защото това е симптом, че сме приели за нормално безпомощното състояние, в което се намира българската столица. За разлика от други големи и малки български градове, в които коледната украса е важно събитие и дори се превръща в атестат за качествата на кметовете и екипите им, в София свикнахме с липсата на настроение. Настроението на града не е нито добро, нито лошо. То просто отсъства насред поолющените мазилки на сградите.
Липсата на настроение е проблем, който не бива да се подценява. Той стои в основата на невъзможността ни да повярваме, че сме изпреварили по покупателна способност държави като Гърция, Румъния, Словакия, Унгария и Литва. Струва ни се невероятно, защото всеки българин, който е бил в някоя от тези държави, е видял по-добра подреденост от българската, в много от случаите по-красиви и поддържани сгради от нашите и по-ведри хора. Как ще сме изпреварили гърците, след като виждаме, че те живеят по-добре, имат по-хубава храна и са по-усмихнати? Този въпрос е симптом на нашето неразбиране за отношенията между икономиката и начина на живот. Да живееш добре не е въпрос само на покупателна способност, но и на настроение. А настроението зависи от обграждащата ни среда, от чистотата около нас, от настроението на останалите хора, от вида на сградите, които ни заобикалят, от способността ни да се наслаждаваме на празниците или да преживяваме трудностите заедно. Добрият живот зависи много повече от заобикалящата ни естетика, в която се изразява настроението на битието, което живеем, отколкото от покупателната способност сама по себе си. Последната е важен, но недостатъчен компонент, за да се усетим като живеещи добре.
Липсата на адекватна коледна украса и най-вече на старание един град да изглежда празнично по време на празник е симптом за упадък. София все повече придобива онзи мрачен, студен и неугледен вид, който беше характерен за нея в края на миналия и началото на този век. Едно от първите неща, които направи Бойко Борисов, когато беше избран за кмет на столицата през 2005 година, беше да пусне фонтаните и да сложи нощно осветление на няколко емблематични сгради. Не зная какви са били мотивите за това действие на тогавашния кмет, което нито струваше големи пари, нито големи усилия, но то сравнително успешно върна част от загубеното настроение. Осветяването, почистването и ремонтът на големите градски паркове, махането на автомобилите от тротоарите и изграждането на големи инфраструктурни проекти бяха последващи действия, чиято осъзната или неосъзната цел беше отново да се върне настроението на най-големия български град.
Защо по-скоро несъзнателно тази цел беше отменена още в началото на мандата на Васил Терзиев? Самият кмет изглежда като човек без настроение, който само понякога празнува Коледа. За него празникът е толкова непосилно усилие, колкото и делникът. Вероятно причините за липсата на настроение се коренят в нагласата на кмета и в цялостното кризисно напрежение, която цари в обществото през последните години. Настроението и празникът не са приоритет, а с това от приоритетите отпада и опитът ни да водим добър живот. Той не би могъл да се съвмести с нервния и озъбен вид на злободневието, което дори в дните преди и след Рождество Христово успява да ни въвлече в неприветливата си същност. Затова спомага и столичният мрак, който тук-там е разкъсван от вехтата коледна украса. Тя сякаш е служебно поставена, за да ни напомня едновременно, че някъде другаде, но не и тук съществува добро настроение поне в тези празнични дни.
Сигурно ще има читатели, които ще възразят, че липсата на празнично настроение е най-малкият ни проблем. Не бих се съгласил. Напротив, убеден съм, че това е сред най-големите ни обществени проблеми, защото от него произтича цялата меланхолия и затвореност на българската душа. Заобикалящата ни среда стои в основата и на самото ни поведение, което често заприличва на нея и се вписва в контурите й, за да стане неизменна част от общата естетическа недостатъчност. Може би затова и имаме кмет, чието излъчване придобива формата на нервен тик по време на празници. Убеден съм, че за Терзиев празниците са по-скоро досадна закономерност, отколкото възможност за радост. И ето че София все повече заприличва на кмета си – дистанцирана, отчуждена от всякаква празничност и уверена само когато се задава скандал.
Не Рождество Христово, а скандалът е нашият празник и само неговото зрелище ни дава енергия да продължим напред. Това е възможно съществуване, но не е добър живот.
Тома Биков, Филтър
