Двете евролисти на БСП плашат само Станишев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вежди Рашидов е от най-изявените български скулптори. Носител е на многобройни международни награди, а творбите му са притежание на световни музеи и частни колекционери. Бил е член на обществения Съвет по култура при президента Петър Стоянов, общински съветник в Столичния общински съвет от гражданско движение "Св. Георги Софийски", член на Съвета по духовно развитие към президента Георги Първанов.
През 2009 г. е избран за депутат на ГЕРБ от Кърджали. Става министър на културата в правителството на Бойко Борисов. Народен представител е и в 42-ото НС.
- БСП тръгва към евроизборите с две листи – едната с хора на Георги Първанов, другата с Сергей Станишев. Разцепва ли се соцпартията, г-н Рашидов?
- Смятам, че двете листи не бива да безпокоят когото и да било освен Сергей Станишев. Когато говорим за нов изборен кодекс и че едни демократични избори трябва да бъдат по-широки и възможно най-мажоритарни, хората трябва да имат възможност да се докоснат до най-доброто от нацията.
- Комплименти, които Бойко Борисов отправя към Първанов и хората около него, знак за сближаване между формацията АБВ и ГЕРБ ли са?
- Това, което Борисов дава като знаци, не мога да коментирам. Но изключвам Борисов - който смятам, че не е елементарен и наивен човек, да дава ясна оценка на двамата лидери в БСП. Моето мнение обаче е, че никой не би могъл да си позволи да каже, че Първанов е неподготвен политик. Това е човек, който е бил два мандата президент – и то не лош. Който даде властта на Сергей Станишев и консолидира БСП. А нима един Калфин не е достоен да бъде депутат от БСП в Европарламента? Един външен министър и евродепутат, който се доказа, че е добър. И аз като свободна величина, ако не намеря достоен човек от другите партии, да, бих гласувал и за Калфин. За мен по-важното е мъдри и доказани мъже - независимо дали са от БСП, ДПС, ГЕРБ или която и да било партия, да отиват на места, откъдето зависи животът на българина.
- Има ли опасност от разцепление и в ГЕРБ?
- В момента ГЕРБ е монолитна. Това че един, или двама депутати искат да осребрят себе си, не значи, нито разпад, нито нещо фатално за партията. Просто някои желаят да направят малко бизнес, защото следващия път може и да не са в парламента. Това е техният шанс. В крайна сметка напускането на двамата депутати показва, че в ГЕРБ има някаква свобода на движение, диалог. Имали сме и конфликти, спорили сме, карали сме се, но сме търсили добрия, а случвало се е и лошия край. И не е точно така, както някой иска да го обрисува.
- Казахте, че протестиращите с пиана и концерти няма да постигнат нищо. Какъв е начинът да бъдат „изметени” днешните управляващи?
- Не е въпросът на всяка цена едно правителство да бъде „изметено“, а става дума за принципа. Става дума за битка на идеи и позиции и когато искаш идеите ти да побеждават, и когато това касае живота и бита на голяма част от хората, то тогава на битка или на война се отива като на война. Спектакли и музикални програми могат да бъдат форма на протест, ако отсрещната страна им отговаря също с концерти и музика. Така че когато управляващите отстояват властта със сила, поведението на тези, които не са съгласни с тази власт, трябва да е подобно на това, което срещат.
- Не мислите ли, че в първите дни на новата година протестите се размиха на фона на скандалните изяви на депутатите от „Атака”. Как си обяснявате поведението на Волен Сидеров?
- Ако трябва да говорим за подмяна и размиване на определени събития, за това имат вина и медиите. Не случайно съм един от първите, който отвори темата за монопола върху медиите и тяхното разпространение. Това все повече ще се превръща от средство за информиране в политическо оръжие в ръцете на някои определени кръгове. Колкото до Волен Сидеров, да не забравяме, че България е колкото град Марсилия - един средно европейски град, и за нещастие или щастие ние почти всички се познаваме. Това прави възможно много често да подменяме понятието „примитив” с думите „умен”, „луд” – с „политик”, едно безсмислие да става значимо. По хигиенни съображения такъв тип примитив нито бих искал, нито бих анализирал като субект, който манипулира най-ниските страсти на обществото. Един човек, който няма никакъв принос за развитието на държавата. Единственото, което Сидеров носи като дивиденти, е отрицание и капсулиране на държавата. И когато се опитваме да бъдем част от света, може да изпитваме само срам за това, че сме български граждани.
- Смятате ли, че има политически чадър над Сидеров?
- В България много използвани и неградивни хора са имали винаги чадър, когато основен фактор са финикийските знаци.
- Как си обяснявате мълчанието на лидерите на БСП и ДПС?
- Като поредното доказателство на зависимостта на това управление от самия Волен Сидеров.
- След тези скандали променя ли се политическата карта в парламента и ако да – какви ще са последствията?
- Колкото и да е странно, отговорът на този въпрос се крие в демографската карта на България. Фактът, че на всеки час по шест българи, млади и образовани хора, изчезват, е потресаващ. Ако това продължи, то мога да ви гарантирам, че у нас ще останат само тези, които са лишени от образование, от ценз и професионална квалификация, хора, които нямат какво да реализират нито навън, нито тук. И ако този процес не спре, има реална опасност един ден в българския парламент да останат само ДПС и „Атака”.
- Реформаторският блок засега подава плахо ръка на ГЕРБ. Това ли е бъдещият съюзник на Бойко Борисов?
- Това непрекъснато кокетничене на формациите от дясното пространство до голяма степен допринесе за обезсмислянето на стачките на младите хора и на студентите. Появи се ситуация на изолация един от друг точно когато трябваше в името на една цел – „оставка“ , , хората да бъдат обединени около обща кауза и да излъчат своите лидери. Човекът е „обществено животно“, което винаги предполага своя добър водач. И липсата на такъв водач създаде хаос в поведението на протеста и в крайна сметка го обезличи. Това е една от големите грешки на дясното. Липсата на кауза. Друг е въпросът, че сега е моментът в т.нар. Реформаторски блок да се огледат много внимателно в хората, които вегетират около техните лидери.
Защото когато започне истинската битка за властта, то тогава ще започнат да излизат и да се пропукват онези дискредитиращи неща, които отново ще съдействат да обезсмислим следващите години от нашия живот. Особено г-жа Кунева трябва да огледа своята партия, за да не се промъкнат във властта отново децата на тежката комунистическа номенклатура. Деца, хранени със „златната лъжичка“ на социализма, живели охолно в почивните станции на ЦК на БКП и ползвали всички екстри на комунизма, а днес облекли кожата на демокрацията и антикомунизма. Едни прегладнели „пеликани“, които отново се облизват за „златните лъжички“ на новото време.
- Какво е мнението ви за работата на министъра на културата Петър Стоянович?
- В името на хигиената никога не съм си позволявал да коментирам на който и да е мой предшественик работата и дейността. Единственото, което съм правил, е да нося отговорност за това, което аз съм правил. Така че не очаквайте аз да коментирам успехите или неуспехите на който и да е. Това е работа единствено на времето, което рано или късно дава оценка за всеки един от нас.
- Остава ли ви време за ателието?
- Да, определено. Правя всичко възможно да отделям повече време за онова, което за мен е по-градивно и по-смислено за един човешки живот. А то е да създаваш нещо, което ще те надживее и все някога ще бъде видяно и осмислено от бъдещи поколения. Именно затова казваме, че изкуството е вечно. Колкото до онова, което съм направил досега и което предстои –това е, че имах прекрасна изложба в Япония, че имах прекрасна изложба в Париж, други две в Хеерде, Холандия. Признание за работата ми бе и голямата награда „Вера“ на Международната изложба в Манежа в Москва. Бях удостоен със званието академик на две академии в Русия – на Международната академия за изкуства и Имперската академия по изкуствата. Имам и щастието да бъда поканен лично от организаторите на традиционните фестивали на изкуствата във Венеция, където през февруари ще представя свои скулптури. Подготвям се и за самостоятелна изложба в галерия „Армони“ в Анкара. Така че, както виждате, ангажименти не ми липсват и в ателието ми кипи усилен труд.
