Вежди Рашидов ексклузивно пред ПИК за бутането на ПСА: Докарахме я дотам "Галя от посолството“ да разбира от всичко, дори от паметници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Големият български скулптор, бивш министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов коментира ексклузивно пред агенция ПИК темата за бутането на Паметника на съветската армия.
Според него трябва да се проведе референдум дали монументът трябва да бъде свален. Пред ПИК Рашидов сподели още, че в решението за бутане вижда намеса и на чужди посолства.
- Г-н Рашидов, Вие сте човек на изкуството, бивш министър на културата, така ли трябваше да се демонтира Паметникът на Съветската армия? С флекс?
- Трябва да ви кажа, че вие сте от малкото медии, която се обажда на точния адрес на хора, които се занимават с тази професия В последните седмици наблюдавам такава анархия от дежурните всезнайковци, че бях ужасен от нелепостите, които чух. Един скулптор, който е създал голямо произведение, той е човекът, който добре разбира как се монтира един паметник и как се демонтира. Но не толкова отдавна бяхме свидетели на демонтажа на фигурата на коня от паметника пред Народното събрание. Помните ненужния шум и истеричните действия, които тогава демонстрира един човек, докопал се по-късно дори до поста министър на културата.
Виждате, че независимо от флексовете и демонтажа, днес паметникът стои на мястото си в същия обновен и поддържан вид. Проблемът не е това. Демонтажът се извършва от професионалисти. Но шумът, истерията около демонтажа е на хора, които не разбират от нищо, а камо ли от това. Проблемът е коренно различен.
Градската среда е свещена собственост не на една или друга прослойка, а на всички граждани, на всички българи, които живеят в тази страна. Когато едно управление тръгва да сваля един или друг паметник, независимо дали той е на Съветската армия и стари братушки или на „американските ни нови братя“, за това е необходимо да се направи допитване на цялото общество чрез референдум, а не да стане решение, истерия на едни доста объркани млади хора, които се докопват до властта като стават по-видими, снимайки всяка спукана плочка или стъкълце на ларгото, а днес решават да управляват един тежък организъм от около два милиона души.
София е един жив организъм и може да бъде управляван не с мечти и мераци, а с умение, разбиране и мъдрост, иначе в случая при тази самодейност, последствията ще бъдат тежки и драматични. И ако днес някой има енергия да снима всяка тяхна грешка и грешен ход, те не само трябва да бъдат махнати от управлението, а да бъдат съдени, защото начинанията им граничат с незаконосъобразни действия. Всичко може, но зависи как.
- Вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов Ви спомена, като заяви, че заедно сте направили Музея на социалистическото изкуство, за да може такива произведения да бъдат изложени там. За това ли наистина направихте музея и трябва ли Паметникът на Съветската армия да бъде преместен там?
- Музеят днес ще бъде все по-актуален и все по-необходим.
Радвам се, че Бойко Борисов се сеща и споменава направеното от мен в областта на културата. Някой трябва да е наясно, че история и памет не се изтриват с гумичка. Това е един етап от българската държава, който реално съществуваше, искаме или не искаме. Най-малкото аз мога да бъда симпатизант на онази система, на която нито бях член на партията, нито съм служил на службите за сигурност, за да се облагодетелствам днес. Единствено бях покръстван и унизен. Но държавността и държавническото поведение е коренно различно нещо. Това е мъдростта на моженето и съблюдаване на законността.
Този музей го създадох с ясното съзнание за „истеричната“ ни нация, която с братска любов посреща всеки, който иска да е господар на нашата държава и услужливо е готова на какво ли не – дори да унищожи историята и паметта на нацията, само и само да се докопа до властта.
В този музей се съхраняват едни от най-добрите постижения на скулптурата по времето на соца, прекрасни произведения на големи автори като Крум Дамянов, Валентин Старчев, Величко Минеков и много други прекрасни български творци. И ще си позволя да ви дам един пример – ако ние не знаехме, че на един портрет образа е Мара Малеева, то мога да ви кажа, че Мара Малеева на Величко Минеков е шедьовър в портретното изкуство.
Затова трябва да спрем анархията в България, а някои медии да спрат безразборното дрънкане на едни хора, които нищо не разбират и създават излишно напрежение в обществото.
- По времето, когато бяхте министър на културата, имаше ли искания към Вас да бъде демонтиран този монумент?
- Да. И не само на този монумент. Като започнем от паметника на Тодор Живков в Правец пред къщата музей, на паметника на Старчев пред НДК и още много паметници от онази система, които бяха претопявани като скрап, за да се заличи една история – за едни добра, за други лоша, но тази история съществуваше.
И стигаме до улицата, която с протестите си решава, че това е пътят към голямата политика и все повече иззема сценария на прекрасната „Улица“ на Теди Москов и е станала на всяка манджа мерудия и място на хора, които не са посадили едно дърво, но имат готовност да разрушават всичко около себе си.
Това не е управление, а анархия. Това са хора, които не познават нито авторите на един паметник, нито имат уважение към творчеството на тези автори и показват, че безименното нищо може единствено да руши нещото. Доживях да видя бащите да създават паметници, благодарение на които отгледаха и образоваха децата си в елитни училища, а децата им да ги унищожават, без да са създали нищо. Звучи тъжно, нали?
- Какво ще кажете за разпореждането на министерството на културата да се спре незабавно демонтажа на паметника?
- Трябва да похваля министерството на културата в лицето на министър Кръстю Кръстев, че в цялата тази объркана, отвратителна ситуация, то поведението и реакцията на министъра и на министерството е най-адекватното държавническо поведение.
Целият парк, заедно с всичко в него, е защитена зона, национален паметник на културата. Затова ще се радвам министърът да бъде смел и да отстои държавническата си позиция докрай. Редно е българският народ да се произнесе с референдум. Тогава решенията ще могат да се вземат по-спокойно и по-мъдро.
- Виждате ли в бутането на ПСА поредният знак на вярност към едно посолство?
- Няма да бъда прав, ако кажа, че не виждам. Доста посолства работят и инвестират в лобиране на определени групи в България, но днес „посолството на чичо Сам“ през своите фондации и общества на милионера Сорос извършват това с много средства, купувайки съвести. Докарахме я дотам, че "Галя от посолството" да разбира от всичко, дори от паметници.
- Щом Галя от посолството може да вземе отношение по повод Вашето отстраняване, за което едва ли имаме съмнения, може ли да има общо и с ПСА?
- "Галя" във всяка демократична манджа ще се появява все по-често. Винаги всеки строй, когато сме в ръцете на една или друга властваща голяма страна, ще има своите Гали, както при социализма имахме „Наташки“.
Но проблемът не е в това. Проблемът е в слугинския манталитет на голяма част от българските политици кариеристи, които са готови да продадат и предадат всичко мило и родно, само и само те да са добре. Какво да се прави – слугинаж.
