Вежди Рашидов пред ПИК: Бездарието и злобата са нивото на Велислав Минеков и следва това дори с разходките си до Париж! Само в България с плюене можеш да пораснеш до министър
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сдружение "Зограф" реагира остро на селфитата пред опакованата Триумфална арка, с които служебният министър на културата на Румен Радев - Велислав Минеков, се похвали след странната си разходка до Париж във вихъра на ковид пандемията, довела България до световни антирекорди под ръководството на Радев, вместо да извоюва приемливи за творците мерки и компенсации за новите удари, които понасят от COVID епидемията.
Обърнахме се за коментар за тези събития към бившия министър на културата и бивш шеф на Комисията по култура в парламента Вежди Рашидов.
Ето какво отговори той пред ПИК:
- Г-н Рашидов, сдружение „Зограф“ се възмути от поведението на Велислав Минеков, който се разхожда на държавни разноски в Париж да си прави снимки пред Триумфалната арка, вместо за се грижи за творците в условията на тежка пандемия. Как ще коментирате поведението на служебния министър на културата?
- Винаги съм се предпазвал да се държа като арогантен и мразещ човек - това не е моят манталитет и не е моето амплоа, а и не бих искал да приличам на някои действащи в сегашното управление.
Но за мене не е чудно, че хора, които са изтъкани от бездарие и омраза, хора, които за три месеца могат да наговорят толкова много глупости, каквито например за десет години друг не е могъл да наговори – та такива хора, след като са наприказвали толкова много глупости, да почнат и реално да ги вършат.
Разбира се, че Париж е една хубава туристическа дестинация, но когато си овластен да носиш отговорности и да харчиш парите на българските граждани, то тогава всяко служебно пътуване трябва да носи дивиденти и резултати за българската държава.
- Това ли е работата на един министър?
- Бих дал пример как би трябвало да се държи едни министър, когато касае не неговите фриволни пътувания, а истински сериозни ангажименти – когато един такъв министър отиде до Париж, не са важни селфитата пред Триумфалната арка, опакована от Кристо – селфитата му с произведенията на големи личности нито ще го направят Кристо, нито пък ще покрият функциите му на министър.
При пътуването трябва да има резултати като това да подпишеш договор с Лувъра, да популяризираш прекрасното българско изкуство в Европа или да представиш българските гениални певци не къде да е, а в легендарната "Нотр Дам".
Или от тези пътувания да можеш да създадеш шестия в света център на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство като този в България, който изгражда самочувствието и признанието за българската държава на високо ниво.
Или да представиш гениалните български оперни представления във Фюсен, където Вагнер е създал своите шедьоври. Както и при посещения в други държави да можеш да покажеш българските икони в световен музей като Третяковската галерия.
Или да представиш националната ни култура на сцената на Болшой театър, да подпишеш споразумения за превеждането, издаването и популяризирането български писатели начело с Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова и други големи български автори и техните романи. Или пък да пътуваш, за да върнеш 21 хиляди артефакти от Канада като наследство на българските музеи.
Примери могат да се дадат още много за дейността и задълженията на един министър - като се започне от Япония и се стигне до музея "Пол Гети" в САЩ, където център на една голяма изложба беше българският шедьовър Севт III.
- А защо той не се държи така?
- Какво да се прави – този човек има този манталитет и когато бездарието и посредствеността е неговото ниво, какво друго можем да очакваме? Това е капацитетът на този човек, който бе поставен на това място не за възможности, които той не притежава, а за ужасяващото плюене на други хора.
Явно България е единствената страна, в която с плюене можеш да пораснеш до министър. Това е срам за паметта на великите българи, изпълнявали мисията на тази длъжност.
Чудно ми е как обществото и творците понасят и търпят това ужасяващо безобразие. Тази тема е много дълга, а истините много хора още не ги знаят.
Винаги съм предпочитал да пазя авторитета на институциите, каквато е и Министерството на културата, и именно затова истините ще ги запазя за края на мандата им. Струва ми се, че ще бъде интересно и любопитно за българската публика.
Най-нормалното в тежка пандемия, когато българските галерии и музеи са празни, когато работата на българските художници е в застой заради тежката ковид криза, да не говорим за театрите, които са силно затруднени да вършат обичайната си дейност, та най-нормалното е министърът да излезе и да се бори за тях. А той дори не се сети и не можа да поиска пари в актуализацията на бюджета и потъна в абсолютна тишина. И в разходки за държавна сметка като тази до Франция и друга до Албания.
Жалко. Явно българските творци са много търпеливи…
