ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въведение
27 ноември 2014 г., четвъртък. Народното събрание избра Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии, „за” – 149, „против” – 4, „въздържали се” – няма.
28 ноември 2014 г., петък. Св. Синод реши архимандрит Дионисий (Димитър) Мишев да бъде ръкоположен в епископски сан и назначен за втори викарий на Софийския митрополит. „За” - 8 (патриарх Неофит и митрополитите: Дометиан, Григорий, Игнатий, Николай, Амвросий, Антоний, Наум. „Против” - 5 (митрополитите: Калиник, Йоаникий, Галактион, Гавриил, Серафим). Гласуването се проведе в отсъствието на митрополитите Йоан и Йосиф.
Решението на парламента вбеси и взриви целокупната културна и медийна общност.
Решението на Св. Синод покруси и разбуни Божия народ.
Глава първа:
Lorenzo-Binev il Magnificо
(скрижали от 2007-а насам):
„Има фундаменталисти, фанатици, те винаги седят в първите редици на кладите, горят книги или горят напредничави хора…
Не обичам да ми говорят за морал, за добро и лошо хора, които не са си говорили с дявола. Той не е имал оферти към тях, те никога не са му били интересни. Аз съм имал доста срещи с дявола. И в повечето случаи съм побеждавал. Дразнещо е, че ми вадят за опоненти хорица, които само академично са се срещали с дявола, правили са с него срещи през джам...
Никога не съм имал лоша репутация, лоши са били интерпретациите за нея. С всичките си досеги с криминалитета съм бил жертва…
Хората, които би трябвало да ми помогнат и да ме аплодират, ме освиркват и казват: „Разпни го!”. Атакуват ме хора без имена. За да извинят собствената си импотентност, собствената си некадърност, собствената си слабост. Това са жалки методи на жалки хора. Заслужавам по-елегантни, по-обиграни опоненти. Много са семпли. Аз водя битка, те ми вадят постни хора. Опитват се да ме изкарат човек на ъндърграунда и уличник, а се държат като клошари. Атакуват ме за неща, за които обикновеният, семплият човечец би се гордял, би заменил целия си скапан живот само за два дена от моя...
Ако съм манекенка, страшно ще държа да ме харесват. Не ми пука този, който не ме познава, какво ще каже – или е предубеден, или е лековат. Вие смятате ли, че съм „необразован простак”?...
Имам колекция от гадняри, с които съм се разправил. Ще ги мина като парен влак!
Аз съм лъжицата, която разбърква манджата!”...
Той е многофункционален и поливалентен лицедей; преминава от едно амплоа в друго - небрежно и с една удивителна безпаметност. Превъплъщава се във всякакви роли, вживява се във всякакви образи, заема всякакви пози в името на личната полза - финансова (пари), политическа (власт), обществена (влияние).
Оня ден беше от „Атака”, вчера – от ГОРД, днес – от НФСБ, утре – където го отведе неговият личен, егоистичен интерес, неговият властнически нагон, неговото непомерно его.
Той е мутроид и храбър борец срещу мутрите; обитава подземието и дефилира из (евро)парламентарните кулоари; неговият хабитат е дъното на задкулисието и авансцената на властта.
Терминът „мутра” (пред)определи икономическата и духовна разруха на държавата. Възшествието на тази дума, тъй сакрална за българския преход към бездната, е свързано с него, с Големия Маргин и Димата Руснака. Неговото сияйно име ще остане гравирано със златни букви върху руините на времето, като скрижал безсмъртен.
Той е гангстер с гангстерите и управляващ с управляващите – главното и единствено условие да бъдеш на власт в България, да се разпореждаш с живота на държава, нация и народ.
Ако работеше това, за което е учил, щеше да е учител по физическо (сущи Цв.Цв.!). Днес е докторант към Института по психология на БАН и скоро ще си мерят докторатите с Б.Б., тоз спец по психо-физическата подготовка на личния състав.
Той е „единственият достоен” да се разпорежда с медиите и да защитава журналистите, докато ги нарича грижовно и ласкаво „полкови проститутки”. Понякога им се извинява: „Грешен съм, много съм грешен. Затова – давай, питай, разпльокай ме!”.
Неговият животворен досег с културата е БИАД и дузина подобни високо интелектуални среднощни средища. БИАД! Меката на „разцепващите купони”, на турбо-фолка, на чалгата, свърталището на престъпните босове, на техните подопечни политици, магистрати и медии, на техните певачки и мутрески. Той е поклонник на знойните поп-икони и фолк-диви, покровител на техните сладостни форми, на техния силиконов релеф, на чалгата като апотеоз на мутренския културен код. Поради което е „единственият достоен” да бъде шеф на културата.
Той е меценат като Борджиите и Медичите, самият Родриго Борджия или пък Чезаре, прероденият Лоренцо Великолепни (Lorenzo-Binev il Magnificо), без него Леонардо и Микеланджело щяха да бъдат бояджии в Кюстендил.
Той не пропуска да поздрави семплите хорица и особено жените. „ГОРДите хора празнуват свободата и се примиряват с деня на жената”, гласи поздравителна картичка на ГОРДия и успелия, за когото, очевидно, светът се дели на хора (мъже) и не-хора (жени). От картичката ни гледа специално подбран бикоглав хуманоид, в лявата ръка - кървав сатър, в дясната – китка цвете, посред косместата гръд – златно разпятие.
Той е княз, херцог, виконт, Негово Превъзходителство, победител на дявола, „велик пазител на Църквата и Човека, аристократ с ангелски криле” и „от Бога поставен достойнеший архонт”; размахва жезъл, подрънква с огърлие, размята черна мантия, обкичена със звънчета, дзън!-дзън!, а звънчетата на мантията звънкат звонково и известяват на недостойните простосмъртни, че иде достойнейшия будител всенароден, стълб и светилник на вярата.
Глава втора:
Padre Dioniso, presidente degli arconti
„Архонтството е, когато те ударят от едната страна, да извадиш дебелия край. Това е смисълът на архонтството”, казва смиреномъдро Слави Бинев.
„Архонтството трябва да бъде състояние на живот в Църквата”, защото „е велик пазител на Църквата и Човека, тесен и труден път на дълг и отговорност, тежък кръст за хора със здрав гръб, истински свидетели на Христовото благовестие”, които да послужат за „евангелизаторска закваска за всички”.
Така проповядва едно от главните действащи лица в производството на архонти, тамплиери, рицари, „кръстоносци от нов тип” - все оръжейни търговци, контрабандисти, мутри, съдържатели на стриптийз барове, таекуондисти, чомбета, манджучета, политически чалгариоти, голфьори, псевдоревнители на вярата, подгизнали от власт и пари, със студени сърца, хладна пресметливост и мазни ръчички.
Евангелизатор до евангелизатора.
Ако ги допуснеш да припарят до храмовите порти, в олтара ще се намъкнат, и от амвона ще поучават, и Храма ще купят, като апортна вноска ще го заложат, на чалга-клуб ще го обърнат, на разбойнишки вертеп, на свърталище мутроугодно и архонтопослушно.
Тези лицемерни благочестивци искат да направят Господ свой съдружник, застъпник и съмутра. За да се извисят над Него.
Те искат да бъдат това, което не са и никога няма да бъдат. Но могат да си го купят. Стига да има кой да им го продаде.
Има, за велико съжаление.
Продавачът се казва Дионисио, архимандрит и президент на архонтите, и по-точно - Padre Dioniso, Arhimandrita, presidente degli arconti. Така го титулуват неговите събратя, „рицарите - пазители на мира на Асизи & Малта”. И продавачът, вместо да се покае, вече е поканил отбрани гости, с които да отпразнува своята епископска хиротония.
Цялата тази недостойна история с архонтисването, фалшивите ръкоположения на измислени рицари на несъществуващи рицарски ордени, възнаграждаването и украсяването (по ценоразпис) на мутрафони с псевдоблагороднически титли, огърлиета и звънчета, жезли и мечове, инсигнии и регалии – тази измама съвсем не е приключила.
Каквото и да разправя продавачът.
Той отвори своята амбулантна сергия преди 10 години и няма намерения да я затваря, напротив – гордее се. И най-хладнокръвно, пресметливо и цинично продава и Църква, и Вяра, и Православие, и Бог, и народа Божи.
Симония се нарича това, грях най-тежък.
Продавачът-президент на архонтите, по думите на св. Василий Велики въведе „кръчмарство в духовните работи и в църквата, в която ни е поверено Тялото и Кръвта Христова”, и върти „гнусна и беззаконна търговия с благодатта, която е непродаваема”, воден „от желание за гнусно обогатяване”. А всеки „такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема”, повелява ІІ правило на ІV Вселенски събор.
Негово Превъзходителство княз Lorenzo-Binev il Magnificо гордо позира по екуменически закуски. Padre Dioniso, Arhimandrita, presidente degli arconti асистира на католическия клирик монсеньор Елдъров при посвещаването на нов „рицар”, накипрен в епископска мантия и епископски жезъл, и това - в 2011 г.!
Lorenzo-Binev изобразява себе си като жертва „на криминалитета” и на някакви безлични, семпли, постни хорица. Храбрите бранители на Padre Dioniso обвиняват неговите критици в „криминализъм”, „интригантство”, „клеветничество”, „сребролюбие” и „уличен натиск върху Св. Синод”, щото били вдъхновени от коварната мисъл – да превърнат БПЦ „в гето”, където да си живеят необезпокоявани „в своята себедостатъчна телесна, дори до погнуса нечистота”. Зад тази брилянтна стилистика наднича самият presidente degli arconti.
Бинев е „лъжицата, която разбърква манджата”, Дионисио я забърква.
И както за Бинев е недостойно някак да бъде учител по физическо, така за Дионисио е непоносима мисълта за монашеско битие, далеч от светската суета. Ужас! Цели 3 години зад манастирските стени, както повелява Уставът на БПЦ! К`ъв е тоя Устав, бе!
Тежък е монашеският подвиг, непосилен е за Дионисио. Той е монах на жълтото паве, на лъснатия паркет, на церемониите в Асизи, на спектаклите сред кръстоносци и тамплиери, но не и в манастирското уединение, не в молитвеното смирение, не в духовното просветление, не в послушанието, не в надмогването на самия себе си, на своите изкушения, грехове и пороци, слабости и страсти.
Бинев търгува с пари, власт и влияние, и нарича това политика. Дионисио търгува с пари, власт и влияние с Божието име на уста. И нарича симонията „добротворство”.
И ако надникнем в неговото епистоларно наследство, ще видим как обещава на един епископ да го направи митрополит; как 30-40 хиляди евро са неговото средство за „лудо и ужасно”, „морално и финансово убеждаване” все „в правилна посока”, по кристален мутренски маниер и даже в рима - „като получи парите, ще му сложим юздите”.
И най-сетне ще научим как трябва „да му разкажем играта” на митрополит Неофит (днес – Светейшият ни Патриарх), щото тогава, в 2004-а, дядо Неофит нещо се е пречкал на Дионисио, на неговото търгашество с благодатта, на неговите богунеугодни сделки.
За това става дума – „Да му разкажем играта на Неофит!”. През 2004-а е тактика, през 2014-а – стратегия. Да бъде дискредитиран Патриарха – това е целта, ако някой още не е разбрал.
Така Дионисио спазва чл. 83, ал. 2, т. 2 от Устава на БПЦ всеки кандидат за епископски чин „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот”.
Заключение
Да натресеш връз главата на културата един мутро-чалга-таекуондист е като да направиш премиер един мутро-чалга-каратист, Пеевски - шеф на ДАНС, Цветанов - контрольор на подслушванията, а Плевнелиев – президент.
Да натресеш Бинев връз главата на културата, означава да препотвърдиш за пореден път главното и единствено изискване към всеки, който жажда да властва и да се разпорежда с живота на държава, нация и народ - да бъде гангстер с гангстерите и управляващ с управляващите. Които, прочее, не се различават.
Да хиротонисаш Дионисио за епископ, означава да „бъде даден тласък на още по-големи интриги и неморални и неканонични действия, които ще нанесат нови рани в тялото на Църквата”, защото „той притежава не любовта и отговорността на пастир, а амбицията и властолюбието на наемник”, защото „няма да служи за спасението на Божия народ, но ще продължи да работи за изпълнението на свои отдавна подготвяни планове за сътрудничество с лица и организации, които се стремят чрез авторитета на Църквата да спечелят личен престиж и облаги” (из отвореното писмо на монашеското братство от Зографската света обител).
Да хиротонисаш Дионисио означава да превърнеш нарушението на Устава в закон, погазването на канона – в канон, интригата в добродетел, корупцията - в добротворство, злото – в добро, лъжата - в истина, лицемерието – в благочестие, суетата – в благолепие, Божия дом – в „разбойнишки вертеп”, Църквата – в посмешище.
Протестът срещу зловредната хиротония на Дионисио не е някакъв мрачен заговор на самовлюбени и нечистоплътни криминални типове, бродещи из църковните коридори. Това е гласът на народа Божи. Това е възрожденският дух, що въздига и клирици, и миряни, и Светата ни Църква.
Няма сила, която да накара близо 2000 души да се подпишат в интернет-петицията, в отворените писма на юристи, богослови, публицисти, поети, писатели, свещеници, монаси и монахини.
Всъщност - има. Вярата. В нашия Господ Бог Иисус Христос и в Светото Православие.
