ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Велислава Дърева, която през юни гордо написа: „Да, червен боклук съм. Не ми пука!” прави прощъпалника си в журналистиката в пловдивския вестник „Комсомолска искра”. Публикувала е материали и в много столични издания, сред които „Народна култура”, „Стършел”, „Пулс”, сп. „Отечество”. След 1989 г. работи във в. „Дума”, откъдето неколкократно е уволнявана. Сега пак е коментатор във вестника. Била е депутат от БСП в 37-ото НС. Носител е на наградата на СБЖ и “Черноризец Храбър” на Съюза на издателите.
- Сърдити млади хора или „кукли на конци” окупираха Софийския университет, г-жо Дърева?
- Първо, искам да подчертая, че окупацията е терористичен акт. Това означава насилствено завземане на вражеска територия, когато две страни се намират в състояние на война – де юре и де факто. И аз питам: Откога студентите от Алма матер са във война с Алма матер? Откога Алма матер е вражеска територия за студентите? Откога веригите, с които е окован Софийският университет, са символ на свободата? Чакам отговори на тези три въпроса вече втора седмица. Такива обаче не получавам.
Окупацията е просто второ действие на провалените протести, които бяха подменени от самото начало. Българските граждани бяха разделени по един фашизоиден маниер на качествени и некачествени, на хора и не хора, на грозни и красиви, на бедни и умни.
И това беше провалът на цялата тази клоунада, на всички тия пърформънси и флашмоби и естествено на мазния пиар, който наблюдаваме вече 150 дни. Самите студенти са точно толкова злоупотребени в момента, колкото и хората на протестите. А огромната отговорност за това носят техните лукави наставници и лицемерни ментори, които просто ги употребяват за собствените си цели. Студентите са просто инструмент. Не само инструмент, те са алиби и оправдание на техните ментори за собствения им политически и морален провал във времето.
- И не виждате никаква вина в управляващите, които, за да не чуват виковете на улицата, се обградиха с полицейски кордони и железни огради?
- Т. нар. протестиращи не желаят да бъдат чути. Единственото нещо, което искат, е да има сблъсък, да има конфронтация. Някой да ги набие и да ги арестува. Тъй като това не се случва, защото органите на реда се държат свръх цивилизовано, това ги изнервя безкрайно. Поради което си произведоха този скандал с боядисването на паметника на „Позитано” 20. Което е абсолютно безобразие. И тук няма никаква творческа инвенция, защото никъде по света никой не си позволява подобно отношение към антифашистки паметници.
Никъде по света никой не унижава антифашистите, независимо дали те са загинали или живи. Така че инсценировката с паметника беше отчаян опит някои да се представят за политически арестанти - това са свободни съчинения.
- Някои сравняват днешните протести с бунта на младите хора през 1990 г. Има ли аналогия между тях?
- Донякъде има. Но тогава протестите, първо, бяха по-кратки и, второ, студентите някак си не позволиха да бъдат употребени. Но има една друга аналогия, която много държа да кажа. Окупацията на Софийския университет има точно толкова общо с любовта към демокрацията, колкото окупацията на Светия синод от разколниците имаше нещо общо с любовта към Бога. Това са едни и същи сценарии.
- Вярвате ли на обясненията на Лютви Местан, че не е знаел истинската причина за внезапната оставка на съпартиеца му Христо Бисеров?
- Може и наистина да не е знаел. Но тази история с Христо Бисеров може да бъде всичко. Тя може да бъде както реално нарушение на закона - а до момента няма никакво предявено обвинение към него, така и може да е чудесна постановка за отстраняване на един ключов политик, какъвто е Бисеров. Всичко може да е. Аз не съм човек, който вярва на видимостите в българския политически живот.
- Какво прозря журналистическото ви око зад последвалата каша? Бойко Борисов пита: „Кой докладва на Доган?” Лютви Местан пък задава въпроса: „Кой информира Цветанов?”
- Нищо не мога да коментирам. Фактът, че Цветанов и Борисов са по-информирани, е достатъчен повод за размисъл. Ако някой е „сготвил” Христо Бисеров, отговорите на всички въпроси са в него.
- Закъснял ли е Консултативният съвет за национална сигурност по въпроса за бежанците, който свиква президентът на 20 ноември?
- Това нещо, което на нас ни се води президент, е отчайващо закъсняло във всичките си действия. Този консултативен съвет за бежанците трябваше да бъде свикан още през 2012 г., даже 2011 г. Защото този въпрос не е от вчера, не е от 20, нито от 30 дни. Но въпросното лице хабер няма за какво става дума. Просто това е една жалка имитация на държавен глава.
- Не ви ли притесняват настроенията, които създава към бежанците подкрепящата управлението партия „Атака”?
- Партия „Атака” ме притеснява изобщо и по принцип. Аз съм един от най-големите противници и опоненти на „Атака” и съм първият човек, който написа и каза, че това е фашизоидна организация. Тогава върху мен се нахвърлиха маса хора и ме нарекоха какво ли не – включително „национален предател” и „нихилист”. А хора, които днес стоят зад протестите – всякакви тинк-танкове и експерти на прехода, няма да им споменавам имената, те са много мастити, тогава казаха, че е напълно естествено. Навсякъде в европейските страни имало такива партии. Едва ли не благодарение на „Атака” сме станали европейска държава. Същите тези хора в момента режисират самите протести.
- При това нестабилно мнозинство в парламента, защо БСП се дърпа от предсрочни избори?
- Защото има да се извършват много сериозни неща. Аз не съм фен на правителството на Орешарски. Смятам, че още в началото министър-председателят и двете партии, които го поддържат - БСП и ДПС, трябваше да кажат, че при този баланс в парламента, си поставят 5 или 10 цели, които правителството ще изпълни до май 2014 г., когато са евроизборите. И тогава да се прецени, какво да се прави. Дали да се подава оставка, дали да се иска вот на доверие.
Сега обаче не е моментът. Представяте ли си как правителството си подава оставка и държавата няма бюджет. Всичко, което към момента е разписано - за образование, наука, култура, социална политика, изчезва, няма го.
Никой няма право да остави България в такова състояние. А ако някой го направи, би било престъпление към самата държава и към хората. Отделно има да се подписват споразумения с Европейската комисия за евросубсидии, и прочие, и прочие. Кой ще ги ратифицира? Парламентът, разбира се. Този парламент има да върши страшно важни неща.
