Велко Вълканов изригна: Дори и магаре да издигне БСП, пак ще гласувам за него, но никога за Първанов!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наближава 6 ноември – денят, в който ще се освободим от един свой срам, наречен Плевнелиев. Защо трябваше съдбата да се подиграе с нас, натрапвайки ни за президент една особа, която дори и през светлата част на деня измъчваше съзнанието ни като болезнен кошмар?! Но няма грешка – краят идва, а с него и очакването, че някой ден ще забравим за своето нравствено падение. Това коментира соцактивистът Велко Вълканов пред "Епицентър".
Ето какво казва още Велко Вълканов:
Идва обаче и едно ново начало, което никак няма да е лесно. На 6 ноември трябва да изберем новия президент на Република България. Но на кого да възложим своето доверие? Появиха толкова много кандидат-президенти, че човек започва да се обърква. В шумния политически панаир чуваме всякакви гласове, но най-силно ехтят гласовете на народолюбците. Неизбежно е удивлението: колко много политици обичат народа ни! Щастлив народ! - ще се излъже да каже някой.
В цялата тази широко разгърнала се политическа шумотевица мен ме интересува единствено това, което става в БСП, защото това е партията, за чиито представители искам да гласуват. Наблюдавам обаче извършващите с в нея процеси с определена тревога.
БСП крие надежди не само за самата себе си, но и за редица други малки партии, които упорито поддържат илюзията, че са леви партии. Не разбирам в частност на какво основание АБВ и „Движение 21” се смятат за леви партии, след като и двете тези формации се състоят от хора, идейно предали лявата БСП.
Днес тъкмо тези две партии настояват да се коалират с БСП и заедно с нея да издигнат общ кандидат за президент. Но по тяхно разбиране кандидатът само тогава ще е „общ”, ако е издигнат именно от тях, а не от БСП. АБВ открито заявява своите амбиции да бъдат издигнати като „общи кандидати” Георги Първанов и Ивайло Калфин. Това е дързост, която граничи с обикновеното безсрамие. Искам да попитам колко пъти един човек трябва да ни предаде, за да проумеем, че трябва да стоим далеч от него. Първанов няма да ни донесе победа, а само още повече ще ни смъкне надолу. Лъжа е, че е бил успешен президент. Той изпрати в Ирак 400 български войници, за да се бият за чужди интереси и 13 от тях загинаха. Може би новият президентски мандат му е необходим, за да осигури спахотел и на другия си син?
Ще си позволя да припомня какво съм казвал по повод някои предишни избори: дори и магаре да издигне БСП, пак ще гласувам за него. Сега обаче ще каже ясно и категорично: ако магарето се казва Георги Първанов, няма в никакъв случай да гласувам за него, респ. за издигналата го БСП. Подобно отношение задължително трябва да имаме и към Калфин. Това, че беше заместник министър-председател в правителството на Бойко Борисов, трябва да казва всичко.
Не бих подкрепил и кандидат, издигнат от „Движение 21”. Т.Дончева съвсем не е глупава жена, тя е добър юрист и остър полемист, но въпреки това не мога да я приема сериозно. Не знам защо тя ми напомня една от героините на Чудомир в разказа му „Не съм от тях, как’Сийке”. Прекалено много приказва, но малко казва. Ако иска, нека гласува за кандидата на БСП, но обратното не бива да е възможно.
Искам, както може би се разбира, да кажа, че не бива в усилието си да привлечем хора от вън, да стигнем до там, че да загубим значителна част от своите собствени избиратели. Политическото ръководство на БСП трябва да мобилизира всички свои сили, за да привлече в изборите възможно най-голям брой от собствените си членове и съмишленици. Потенциалът на БСП никак не е малък. Нека припомня, че в президентските избори през 1992 г. за подкрепените от БСП В. Вълканов и Р. Воденичаров гласуваха почти два милиона и половина български избиратели (2 443 434 или 47.15%). Ако приемем, че почти половината от тях не са вече между живите, остават пак повече от милион потенциални наши избиратели. Тя трябва да бъдат събудени за политическия живот и да бъдат накарани (мотивирани) да гласуват за БСП – единствената партия, която би могла да облекчи техния неимоверно труден живот.
Много внимателно трябва да се обсъдят и издигнатите от средата на БСП кандидати за президент. Силно лансирано е името на Мая Манолова. Ще бъде обаче грешка една нейна номинация. М. Манолова се оказа един чудесен омбудсман и аз се питам защо трябва да съсипем нейния толкова добре развиващ се статус на омбудсман, без да имаме увереността, че тя може да спечели значителни позиции като кандидат-президент. Освен това с цялото възможно притеснение ще поставя и въпроса, който някои наши другари вече поставиха. Не бих искал нашият президент да съжителства с една толкова силно ориентирана към НАТО особа, каквото е Ангел Найденов. Един Соломон Паси ни стига.
Прие да се издигне кандидатурата й за президент и Илияна Йотова. Нямам особени възражения срещу Йотова. Смущава ме само собственото ми чувство на недоверие, което изпитвам към нея. Боя се, че съм прекалено субективистичен, но имам навика да се доверявам на своето вътрешно чувство, което рядко ме е лъгало.
От няколко места се чу и името на Маргарита Попова. Попова е без съмнение човек с много положителни качества, проявени неведнъж в годините на нейния мандат като вицепрезидент. Но тя е все пак креация на ГЕРБ, което за повечето наши избиратели ще действа противопоказно.
Не зная доколко в подбора на собствените ни кандидати за президент е споменато името на Жан Виденов. Но това име не бива да се пренебрегва. Жан има чара на безусловно почтен човек, станал жертва на заговор, организиран и от свои, и от чужди. БСП има остра потребност от тъкмо такъв тип личности.
Във всички случаи заслужава да се спомене името и на Янаки Стоилов, който също се отличава с лична почтеност и завидна правна грамотност.
Накрая няма как да не стигнем и до името на Корнелия Нинова. Питам се дали тя няма да е най-добрият наш кандидат за президент. Тя бързо набра скорост, проявява изключителна енергия и завидна борбеност. Колкото и женствена, тя е и толкова мъжествена в отстояването на каузата на БСП. Защо пък тя да не бъде нашата Жана Д'арк?
Така или иначе съм изпълнен със страхове и съмнения. Отчитам и простата истина, че понякога жизнено важни за нас въпроси се решават не от нас самите, а от чужди фактори. Дано този път Бог, както някои наричат сумарно чуждите фактори, да бъде на наша страна. Пък ако загубим, нека загубим с достойнство.
