ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вицепремиерът Атанас Пеканов е определен за председател на Съвета за икономически анализи
Министерският съвет прие решение, с което определи заместник министър-председателя Атанас Пеканов за председател на Съвета за икономически анализи.
Съветът за икономически анализи е създаден в изпълнение на ключов етап от реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост. В състава на съвета като негови членове са включени представители на академичната общност, включително от престижни международни университети. Съветът има съвещателни функции за подпомагане на органите на държавна власт и е независим при изпълнението на своите функции.
Съветът подпомага българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза в процеса на вземане на стратегически и дългосрочни икономически решения.
Изменя се Устройственият правилник на областните администрации
Министерският съвет прие изменение на Устройствения правилник на областните администрации, приет с ПМС № 121 от 2000 г. С промяната се увеличава броят на щатните бройки за заместник областен управител в област Кърджали за сметка на редуциране на една щатна бройка на заместник областен управител от област Разград.
Приет е отчетът за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2025 година
Министерският съвет прие на отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2025 г.
През изминалата година органите на АДФИ са приключили 838 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства. Постъпили са 1153 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции. От тях 1093 са в ресора на АДФИ, останалите 60 са препратени по компетентност на други държавни органи. Най-голям дял - 46% са постъпилите искания от министъра на финансите, с които е възложено извършването на финансови инспекции на 621 обекта. След тях - 41%, са сигналите и жалбите от физически и юридически лица. От органите на Прокуратурата са постъпили искания за извършване на финансови инспекции в 76 обекта, а от Сметната палата и Агенцията по обществени поръчки - за 63 обекта.
Най-голям дял от всички извършени финансови инспекции през 2025 година са в общините - 45%, следвани от тези в други разпоредители с бюджет по общинските бюджети - 26%, разпоредители по държавния бюджет - 16%, държавни предприятия и търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала - 10% и др.
Установените при финансовите инспекции виновно причинени вреди на проверяваните организации и лица са в общ размер на 2 268 036 евро. Увеличението спрямо 2024 г. е със 796 722 евро. Възстановените вреди до приключване на финансовите инспекции са в размер на 147 670 евро, което представлява 7% от общо установените през 2025 година.
При извършените финансови инспекции през миналата година са установени нецелево разходвани средства в общ размер на 475 521 евро. От тях 289 868 евро са възстановени по време на финансовите инспекции, а за останалата част са дадени указания за преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици от тях (чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ). При извършени 20 финансови инспекции и проверки са установени 42 индикатора за измама.
През отчетната година при 122 финансови инспекции на получатели (бенефициенти) на средства по фондове и програми на Европейския съюз (ЕС) са установени и регистрирани нарушения, свързани с възлагане и изпълнение на обществени поръчки, финансирани със средства от ЕС, предоставени по 123 договора, от които 109 договора по Националния план за възстановяване и устойчивост.
При 76% от извършените през 2025 г. финансови инспекции и проверки обект на проверка е възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Проверени са 1482 обществени поръчки, при които са разходвани средства на обща стойност 980 743 435 евро. При 451 от тях, на обща стойност 238 729 833 евро, са установени нарушения.
Вследствие на образуваните административнонаказателни производства през 2025 г. са съставени 891 акта за установяване на административно нарушение, в т.ч. 880 срещу физически лица и 11 срещу юридически лица. Издадени са общо 187 наказателни постановления и са сключени 335 споразумения по чл. 58г от ЗАНН.
Потвърдените от съда наказателни постановления са 50%, отменени са 14%, а 36% не са влезли в сила, тъй като са обжалвани или не са връчени на нарушителите.
В отчетния доклад е включен подробен анализ на дейността на АДФИ във връзка с образуваните административнонаказателни производства.
През 2025 г. АДФИ публикува на своята интернет страница докладите от приключилите финансови инспекции в цялост. Това осигурява възможност на обществеността да се запознае своевременно с резултатите от дейността на агенцията. Общият брой на публикуваните доклади към края на годината е 920, в т.ч. и тяхната актуализация съгласно чл. 17, ал. 7 от ЗДФИ.
Отменени са две правителствени решения в сферата на отбраната
Министерският съвет отмени две свои решения в сферата на отбраната и модернизацията на въоръжените сили.
Отменя се РМС № 263 от 2 април 2026 г. за одобряване на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г. Оттегля се и внесеният проект на Решение на Народното събрание за приемане на споменатия доклад.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2025 г. ще бъде преработен, след което ще бъде внесен за одобрение от Министерския съвет и Народното събрание.
Кабинетът отмени и свое Решение № 801 от 19 ноември 2025 г. за предложение до Народното събрание да приеме Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“. Оттегля се и проектът на Решение на Народното събрание за приемане на проекта.
Отмяната е продиктувана от необходимостта да се извършат промени в разпределението на средствата по години и източниците за финансиране. Те са настъпили в резултат на преговори с Европейската комисия, както и предвид планираното финансиране на проекта да се извърши изцяло по Механизма SAFE.
Проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ ще бъде повторно внесен за одобрение от Министерския съвет и Народното събрание.
Одобрени са промени в състава на Надзорния съвет на НОИ
Правителството определи нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 12.05.2026 г. е необходимо да се актуализира съставът на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
От състава на Надзорния съвет са освободени Хасан Ахмед Адемов, Антония Славчева Димова-Йорданова и Любомир Калинов Йосифов.
За членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт правителството определи Наталия Димитрова Ефремова - министър на труда и социалната политика, Георги Василев Липчев - главен секретар на Министерството на здравеопазването и Соня Викторова Кръстанова-Богданова - директор на дирекция „Финанси“ в Министерството на образованието и науката.
Министерският съвет определи орган, който да упражнява правата на държавата в капитала на 3 търговски дружества
Министерският съвет прие Разпореждане за определяне на министъра на иновациите и дигиталната трансформация като орган, упражняващ правата на държавата в капитала на „Информационно обслужване” АД, „София Тех Парк” АД и „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД.
С акта се създават условия за по-добра институционална координация и последователност при провеждането на държавната политика в областта на иновациите, предприемачеството, дигиталната трансформация на публичния сектор, електронната идентичност, киберсигурността и развитието на технологичната инфраструктура със стратегическо значение.
С приемането на разпореждането се очаква повишаване на ефективността и координацията при управлението на посочените публични предприятия, подобряване на взаимодействието между органа, отговорен за формирането и провеждането на политиките в областта на иновациите и дигиталната трансформация, и дружествата, ангажирани с тяхното изпълнение, както и създаване на предпоставки за по-ефективно планиране и реализиране на дейности и инвестиции в областта на дигиталната трансформация, иновациите, технологичното развитие, електронната идентичност.
Правителството одобри резултатите от участието на България в Неформалните съвети на министрите на ЕС по транспорт и морски въпроси
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в Неформалните съвети на министрите на ЕС по транспорт и морски въпроси. Заседанието беше проведено в периода 28- 29 април 2026 г. в Никозия, Кипър.
В първата част на срещата министрите обсъдиха ускореното внедряване на оперативно съвместими железопътни технологии. България подчерта необходимостта от надграждане на електронния портал „One-Stop Shop“ чрез разширяване на функционалностите за проследяване на процедурите в реално време, по-голяма прозрачност на заявленията и по-добра комуникация между заявителите, Европейската железопътна агенция и националните органи по безопасност.
Във втората част на заседанието бе обсъдена ролята на пристанищата в ЕС, като министрите се обединиха около стратегическото им значение за търговията, енергийните доставки и сигурността. България акцентира върху потенциала на пристанищата да се превърнат в центрове за нова индустрия, чиста енергия и иновации, като подчерта ключовата им роля за енергийната сигурност, отбраната и синята икономика на ЕС.
По време на Неформалния съвет по морски въпроси беше отбелязано, че европейският морски сектор преминава през значителна трансформация под влияние на зеления и цифровия преход, технологичното развитие и нарастващата геополитическа несигурност.
В рамките на третата сесия министрите обсъдиха Декларацията от Лефкозия. България изрази подкрепа за документа, като подчерта, че той представлява стратегически ангажимент за модернизиране на морското образование, подобряване на условията на труд и насърчаване на равнопоставеността в сектора.
Правителството одобри резултатите от участието на България в Неформална видеоконферентна среща по транспорт, телекомуникации и енергетика
Правителството одобри резултатите от участието на България в заседанието на Неформална видеоконферентна среща на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (част „Транспорт“), която се проведе на 21 април 2026 г.
Министрите обмениха мнения относно мерките за смекчаване на въздействието на кризата и гарантиране на стабилността и устойчивостта на транспортните системи в ЕС.
В рамките на срещата беше проведена дискусия за кризата в Близкия изток и необходимите координирани действия в транспортния сектор. Фокусът беше поставен върху въздействието върху различните видове транспорт, необходимостта от координация на ниво ЕС за избягване на разпокъсани национални мерки и приоритетните действия за гарантиране на доставките на гориво и устойчивостта на транспортните системи.
България подчерта, че координацията на европейско ниво е от ключово значение за предотвратяване на пазарни изкривявания и задълбочаване на неравнопоставеността между държавите членки. Страната ни отбеляза, че липсата на общ подход може да доведе до въвеждане на различни национални механизми за подкрепа (субсидии, компенсации за горива и данъчни облекчения), което създава конкурентни дисбаланси и изтласква превозвачи от международните пазари.
Българската страна акцентира върху необходимостта от съгласуван минимален пакет от антикризисни мерки за всички държави членки, механизми за бърз обмен на информация и добри практики, както и гарантиране на равнопоставени условия за конкуренция в рамките на вътрешния пазар. Според България подобен подход ще ограничи фрагментацията и ще осигури по-голяма предвидимост и стабилност за транспортния сектор в ЕС.
В контекста на настоящите икономически и политически предизвикателства страната ни подчерта и необходимостта от модернизация на транспортната инфраструктура, насърчаване на иновациите и развитие на ефективни транспортни коридори за по-добра свързаност в рамките на вътрешния пазар и извън него.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри доклада от участието на Република България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, част „Земеделие“ и част „Рибарство“, проведено в периода 3-5 май 2026 г. в гр. Никозия, Кипър
В част „Земеделие“ делегациите обсъдиха управлението на агро-климатичния риск в Европейския съюз (ЕС) и необходимостта от адаптиране на политиките към нарастващите климатични, пазарни, санитарни и геополитически предизвикателства пред земеделския сектор. В представения анализ на Световната банка беше отчетено, че ЕС разполага с широк набор от инструменти за управление на риска, но тяхното прилагане остава недостатъчно ефективно и не отговаря напълно на увеличаващите се предизвикателства. Подчертано бе, че настоящата система е прекалено фокусирана върху компенсации след настъпване на кризи, вместо върху превенция и устойчивост. Европейската комисия акцентира върху необходимостта от по-проактивен и интегриран подход в бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г., включително чрез по-добра координация между европейските и националните инструменти, развитие на интегрирани системи за данни и ранно предупреждение, както и насърчаване използването на нови технологии и цифрови решения в земеделието. Държавите членки се обединиха около необходимостта от по-ефективна, бърза и достъпна система за управление на риска, която да гарантира устойчивостта и конкурентоспособността на европейското земеделие. Широка подкрепа получиха мерките за засилване на превенцията, използването на иновативни технологии, развитието на застрахователни инструменти и създаването на механизми на европейско ниво, включително презастраховане.
В част „Рибарство“ дискусията се фокусира върху представените от Европейската комисия резултати от оценката на функционирането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), обхващаща периода от 2013 г. досега. Според Комисията е постигнат напредък по отношение на възстановяването на рибните зaпacи, подобряването на научните данни и управлението на сектора, но напредъкът остава бавен и неравномерен. Секторът продължава да е изправен пред сериозни предизвикателства, включително остарял риболовен флот, високи енергийни разходи, административна тежест, трудности при прилагането на задължението за разтоварване, необходимост от обновяване на поколенията и недостатъчно развитие на аквакултурите. Беше отчетено, че ЕС остава силно зависим от вноса на риба и рибни продукти поради ограничените възможности за улов и слабия растеж на сектора на аквакултурите. Комисията посочи необходимостта от нов модел на управление, който да отчита по-балансирано екологичните, социалните и икономическите аспекти на устойчивостта. Подчертано бе, че направената оценка ще послужи като основа за бъдещи дискусии по реформата на ОПОР, Визия 2040 и Пакта за океаните, като паралелно ще се работи и по пакет за опростяване на правилата по ОПОР и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.
Държавите членки като цяло приветстваха оценката и се обединиха около необходимостта от реформа и опростяване на политиката. Основните акценти в дискусията бяха свързани с намаляване на административната тежест, преразглеждане на многогодишните планове и на задължението за разтоварване, модернизация на риболовния флот и осигуряване на по-голяма гъвкавост за енергийния преход, както и засилване ролята на аквакултурите. Голяма част от делегациите подчертаха необходимостта от осигуряване на адекватно финансиране за сектора в следващия програмен период.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри доклада от участието на Република България в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство на 27 април 2026 г. в Люксембург
Съветът проведе ориентационен дебат относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., с акцент върху основните проектни решения за подпомагане на доходите. Министрите се фокусираха върху това как подкрепата може да бъде по-добре насочена към земеделските производители, като същевременно се гарантира справедливо разпределение, поддържане жизнеспособността на стопанствата и укрепване устойчивостта и конкурентоспособността на сектора. Делегациите обсъдиха какъв следва да бъде подходящият баланс между общата рамка от правила на ЕС и гъвкавостта, по-специално по отношение на намаляването на процента и „ограничаването“ на плащанията. Европейският комисар по земеделие и храни г-н Кристоф Хансен припомни, че работата по бъдещата ОСП беше разработена в контекста на конкуриращи се приоритети, свързани с модернизирането на бюджета на ЕС. Посочи, че се очаква политиката да претърпи реформи, като Многогодишната финансова рамка отчита необходимостта да се осигури гарантирана и целево насочена подкрепа за производителите.
На заседанието също така Европейската комисия представи актуална информация относно състоянието на пазара на селскостопански продукти, по-специално вследствие на войната в Украйна, след което се проведе обмен на мнения. Министрите се съгласиха, че текущата геополитическа ситуация и динамичните условия на търговията на ЕС с основните партньори, оказват значителен натиск върху пазарите на хранително-вкусова промишленост на Съюза. Това се засилва от неблагоприятните метеорологични условия тази година, временното свръхпредлагане, наблюдавано в някои сектори, ситуацията, свързана с болести по животните в много части на Съюза. Държавите членки бяха единодушни, че целият селскостопански сектор е под натиск, като се забелязва значителен ръст на производствените разходи и на тези на енергийните носители, включително торове.
Министрите призоваха Комисията да реагира бързо и да предостави, както незабавна помощ и сигурност за земеделските производители, така и по-средносрочни структурни решения, които биха подкрепили стратегическата автономност на ЕС в областта на торовете. Комисар Хансен сподели, че на 19 май Комисията ще представи и План за действие за справяне с предизвикателствата в сектора на торовете. В средносрочен хоризонт се предвиждат мерки, свързани както с финансиране, така и с регулаторната рамка по отношение на механизмите и изискванията за торене.
Съветът обсъди и стратегическото значение на селското стопанство и устойчивото управление на горите за укрепване на предотвратяването на риска от горски пожари и устойчивостта. Министрите обсъдиха как ОСП, в комбинация с други инструменти за финансиране, може по-добре да стимулира превенцията и управлението на рисковете от горски пожари и да подобри устойчивостта на ландшафта. Делегациите подчертаха, че фокусът трябва да бъде поставен върху предотвратяването на горски пожари. Акцентираха, че бъдещата финансова рамка трябва да гарантира, че ОСП продължава да предоставя финансова подкрепа за активно управление на ландшафта и устойчиво управление на горите.
Правителството одобри изменение на Проект към Рамковото споразумение между България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70
С Решение на Народното събрание от 08.05.2026 г. Министерството на икономиката и индустрията се преобразува в Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, а Министерството на иновациите и растежа се преобразува чрез вливане на Министерството на електронното управление в Министерство на иновациите и дигиталната трансформация.
Предвид настъпилите структурни промени, правителството одобри проект на Решение на Министерския съвет за изменение на Решение № 349 на Министерския съвет от 2026 г., с което упълномощи заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията и министърът на иновациите и дигиталната трансформация да подпишат проект на Изменение № 1 към Рамковото споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70.
Рамковото споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70 е подписано първо на 11 юли 2019 г. в гр. Вашингтон, САЩ и след това на 12 юли 2019 г. в гр. София, България. С Решение №349 Правителството упълномощи от българска страна министърът на икономиката и индустрията и министърът на иновациите и растежа да подпишат Изменение № 1 към Рамковото споразумение от името на правителството на Република България, при условията на последваща ратификация.
Удължава се срокът за пребиваване на американски самолети на летище “Васил Левски“ – София до 30.06.2026 г.
Правителството прие решение за удължаване до 30.06.2026 г. на срока на пребиваване на територията на Република България на до 15 американски самолета, обслужващ личен състав и оборудване.
С Решение № 205 от 4 март 2026 г., Министерският съвет е разрешил пребиваването в България, с невоенен характер, на до 15 самолета и до 500 души обслужващ персонал от САЩ, разположени на летище „Васил Левски“ - София.
С настоящото решение не се променят характерът, параметрите и условията на вече приетото решение.
Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Палигоров е упълномощен да подпише Декларацията на министрите от Стокхолм
Министерският съвет прие решение за одобряване на Декларация на министрите от Стокхолм и упълномощи заместник-министъра на земеделието и храните проф. Иван Палигоров да я подпише. Документът ще бъдат резултат от Десетата конференция на министрите в рамките на най-високия политически процес за обсъждане на проблемите на горите и горското стопанство в паневропейския регион „Горите на Европа“.
Десетата министерска конференция ще адресира всички въпроси с важно политическо значение, касаещи предизвикателствата, които стоят пред „ГОРИТЕ НА ЕВРОПА“ и горския сектор, включващи тяхната роля за адаптиране към климатичните промени. Конференцията ще се проведе под мотото: „Устойчиви гори за устойчиви общества“ и има за цел да постигне политически споразумения за нова стратегическа рамка и съответните действия за устойчиво управление на горите в Европа за бъдещия четиригодишен период, а и след това.
Вицепремиерът Гълъб Донев ще ръководи Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие
Правителството определи Гълъб Донев - заместник министър-председател и министър на финансите, за председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие.
Националният съвет е специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика за противодействие и защита от домашното насилие. Той координира, наблюдава и оценява политиките и мерките, предприемани от ангажираните институции.
С цел подчертаване на публичния ангажимент на държавата към проблемите с домашното насилие и за гарантиране на ефективното взаимодействие между компетентните органи, Националният съвет ще бъде ръководен от заместник министър- председател.
Вицепремиерът Иво Христов ще ръководи Съвета за развитие на гражданското общество
Министерският съвет определи заместник министър-председателя Иво Христов за председател на Съвета за развитие на гражданското общество.
Съветът е консултативен орган за разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. Той се състои от 15 членове, включително председател без право на глас и 14 организации: Фондация „Български център за нестопанско право“, Сдружение „Български дарителски форум“, Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Национален Младежки Форум, Форум гражданско участие, Фондация „Български фонд за жените“, сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“, Фондация „Заедно в час“, Сдружение „Български хелзинкски комитет“, Фондация „За нашите деца“, Фондация „Антикорупционен фонд“, Сдружение „Българска асоциация за алтернативен туризъм“, Фондация „Карин дом“, Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ и Българска фондация „Биоразнообразие“.
Вицепремиерът Иво Христов е определен за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора
Правителството прие решение, с което определя заместник министър-председателя Иво Христов за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора.
Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет е създадена с чл. 4, ал. 1 от Закона за борба с трафика на хора. Съгласно ал. 2 на същия член председател на комисията е заместник министър-председател, определен с решение на Министерския съвет.
Министерският съвет създаде Организационен комитет за подготовка и провеждане на „Евровизия 2027“
Правителството създаде Организационен комитет, който да организира и координира подготовката и провеждането на конкурса „Евровизия“ през 2027 г. в България.
Организационният комитет се състои от председател - заместник министър- председателят Иво Христов, и членове: заместник министър-председателят и министър на финансите; заместник министър-председателят, който отговаря за управлението на европейските средства; министрите на външните работи, на вътрешните работи, на здравеопазването, на културата, на младежта и спорта и на туризма, както и генералният директор на Българската национална телевизия. При необходимост председателят ще може да кани за участие в работата на Организационния комитет представители и на други държавни органи, на органи на местното самоуправление, на други организации, имащи отношение към подготовката и провеждането на конкурса.
Организационният комитет ще осигурява ефективно взаимодействие между компетентните институции и заинтересовани страни, ангажирани с подготовката и провеждането на конкурса. Той ще предлага мерки и ще координира изпълнението по въпросите относно избора и подготовката на място за провеждане на конкурса, финансовото осигуряване, сигурността и обществения ред, инфраструктурата и осигуряването на съпътстващите събития, дейностите за информация и комуникация и международното представяне на България, както и по други въпроси, свързани с подготовката и провеждането на конкурса.
В срок до 30 юни 2026 г. Организационният комитет ще изготви план за действие, който ще бъде внесен за разглеждане и приемане от Министерския съвет. Предвидено е също Организационният комитет да осъществява наблюдение и координация на изпълнението на приетия от правителството план за действие.
Определен е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет
Правителството определи вицепремиера Иво Христов за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.
Националният съвет е координиращ и консултативен орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси и осъществява сътрудничеството и координацията между държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел и на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нес топанска цел. които работя т в областта на междует ническите отношения, и защитата на правата на човека.
Заместник министър-председателят Атанас Пеканов е определен за председател на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка
Министерският съвет определи заместник министър-председателя Атанас Пеканов за председател на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Решението е в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ПМС № 86 от 30.04.2020 г. за създаване на Консултативен съвет за Европейската зелена сделка.
Консултативния съвет за Европейската зелена сделка е създаден да консултира и подпомага Министерския съвет във връзка с произтичащите от Европейската зелена сделка ефекти за Република България; съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната и климатичната сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост, опазване, възстановяване и адаптиране на околната среда; промените в законодателството, свързани с пакета „Подготвени за цел 55“, взаимодействието със заинтересовани страни с доказан опит и капацитет за идентифициране и прилагане на решенията, свързани с декарбонизацията на икономиката и постигане целите за неутралност към климатичните изменения; иницииране и постигане целите на реформите, свързани със зеления компонент в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Промени в подзаконовата нормативна уреждат въвеждането на електронния трудов запис за държавните служители
С постановление на Министерския съвет подзаконовата нормативна уредба за държавната служба бе приведена в пълно съответствие с новия правен режим на въвеждане на единния електронен трудов запис за държавните служители от 1 юни 2026 г., съобразно разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
С акта бяха приети изменения и допълнения в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, Наредбата за служебното положение на държавните служители, Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагането на класификатора. С промените се осигуряват яснота, пълнота и съгласуваност на правилата за подаване и вписване на данни от администрациите за служебните правоотношения на държавните служители в регистъра на заетостта, с оглед на спецификата на държавната служба.
Росица Велкова е определена за председател на Надзорния съвет на НЗОК
Министерският съвет прие решение за промяна на двама представители на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Като представители на държавата предсрочно са освободени Станимир Михайлов и Владимир Афенлиев, и на тяхно място са определени Росица Велкова, заместник-министър на финансите и Галя Александрова, заместник-министър на здравеопазването.
За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определена Росица Велкова.
