Вижте как Стойчо Младенов сбъдна мечтата на един от най-ревностните фенове на ЦСКА! (снимки)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

В неделя вечер Стойчо Младенов и футболистите на ЦСКА сбъднаха мечтата на едно момче, което от години е приковано в инвалидна количка.

Младият мъж се казва Николай Божиков и от години се бори с тежката болест мускулна дистрофия. Той вече десет години е почти обездвижен.

Вчера обаче Николай сбъдна голямата си мечта. За разлика от неговите връсници той не мечтаеше за скъпа кола, нов GSM или за изтягане на Слънчака, а жадуваше да стигне до любимия си стадион "Българска армия".

В късния неделен следобед Ники успя да пристигне от Калофер до "Армията" и за първи път изгледа на живо мач на своя любим ЦСКА. Емоцията за него бе неповторима, а "армейците" го зарадваха допълнително като разгромиха Хасково с 4:0.

Момчето ще запомни този ден завинаги. Той за пореден път ни доказа, че човешките възможности са неограничени и ако наистина искаш нещо много силно то се сбъдва.

Преди минути 26-годишното момче описа във "Фейсбук" емоциите, които е преживял на стадиона.

Вижте какво разказа той и снимки от събитието:

Време е да напиша историческия ми ден който винаги ще помня,защото е най-истинския и смислен момент в живота ми. Всичко почна когато сбъднах мечтата да виждам слънцето, да съм свободен, да се почувствам по жив. Преди да стане един човек ми беше казал ако има нещо каквото и да е да му пиша и аз му писах за следващата мечта ходенето на мач.

Нещата почти не се развиваха или в доста бавни темпове дните намаляваха и много се притеснявах да не се провали. Един ден звънна телефона и разбирам всичко е готово само аз да отида там. Дойде деня на истината тръгнах към 10ч от Калофер за София първо се отбих на една вила да се видим малко с роднини и после имах уговорка с моя човек в 18ч да съм на стадиона на ЦСКА.

Бях точен там на първата бариера или там където трябваше да ме спрят полицали беше той и минах лесно после следващата бариера към самия стадион се вдигна специално за мен, а след това какво да ви кажа очакваше ме стена от полицай и бяха помолени да се изместя и те ми направиха път все едно цар минава там.

Започнах аз да обикалям и снимки да правя отвън пред стадиона по едно време чувам викат рейса идва и аз се чудя кой рейс, но като го видях разбрах били футболистите. Бързах да ги видя като слизат трудно успях да позная някой от вълнение, а и на живо ги виждам не по тв или нета.

Като минаваха и някой от тях ми намигваха и правиха жестове на уважения и направо си загубих ума. Стана време да видя как се влиза в стадионо, но какво да видим от сектор А пречка от стълби и не мога да мина. Пробваха 4 човека да ме дигнат със "бъгито", но нещо се получи като "дядото и ряпата" не помръдва като танк е и си викам нещо се обърка плана. Оказа се имало решение където минавали линейките мисля,че беше от към сектор Б. Преди да отида на терена от там се отбих в фен магазина и се изненадах колко много хора има около и в него. Купих си разни дрехи и почна обиколката на стадиона отвън до сектора от който да мина не беше близо, но си струваше пътя и хоп влезнах като у дома си, но не точно защото сърцето биеше много по силно.

Правих там обиколка на пистата и снимките се щракаха и щракаха.

По едно време виждам Жуниор Мораеш на 10 метра от мен викам си дано ме види и да дойде и хоп по едно време ме видя и се запъти към мен потупа ме по рамото казахме си Само ЦСКА и искаше да се снимаме.

Малко преди да почне мача гледах си терена и мислих няма ли да видя Стойчо. Докато седях така замислен чувам зад гърба си публиката се радвижи скандират нещо Стойчо и след секунди самия Стойчо Младенов дойде при мен и аз останах направо без дъх и сърцето ми се побърка. Тук малко ми се губят спомените не знам по рамото ли ме потупа първо какво точно стана, но сърдечно ме поздрави и ми подари тениска с подписите на всички играчи и с него си казахме Само ЦСКА с най-великия треньор за мен и сигурно 10 фотографи имаше да снимат.

Чувах през това време и диктора на стадиона нещо казва името ми и града и цялата публиката яко ръкопляскаха и скандираха нещо все едно е вкарал гол ЦСКА или нещо подобно не може да се опише няма как после се обърнах към публиката в сектор А и пак запляскаха, а тогава се питах жив ли съм още. Явно бях жив щом почна мача и почнаха да се вкарват голове и бях на не знам си на кое небе от експлозивни емоции в мен.

Казаха ми, че след края на мача футболистите ще дойдат да се снимат с мен. Дочаках края в който на таблото пишеше 4:0 ЦСКА - Хасково. И след това почнаха всички да идват за обещаните снимки все едно аз съм бил играча на мача, а не фен и доста потупвания по рамото имаше и някой нещо ми пожелаваха питаха как съм и си казвахме Само ЦСКА!

Не мога всичко да опиша може доста моменти да пропусна или малко неточности да има, но просто такова вълнение не съм усещал никога.

Не видях само слънцето, а видях стадион "Българска Армия", отбора,треньора ми и много притятели сред публиката.

Имаше обединение усещах го и мача мечта се получи дори мина и мечтата ми. Благодаря ви на всички супер сте и ви обичам!!!