Виктор Димчев: Неумели диктатори като Петков са били изгонвани с камъни още при първите грешки. Подозирам, че в България ще се случи същото
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Целта на премиера е овладяване на държавата и превръщането ѝ в корпоративно управлявана структура за "свои хора". Не си спомням толкова агресивно и продължително политици от изпълнителната власт да са искали да кадруват в съдебната власт, и по толкова страшен начин, по който в момента това правят Кирил Петков и Христо Иванов чрез аватара си, назначен за министър на правосъдието. Има предположения, че Петков ще бъде изчакан да завърши аферата с Македония - работа, която никой друг не иска да свърши, после ще го "изгорят" и ще видим края на това правителство. Даже и президентът не е доволен от своя "слуга", който освен слуга, иска да бъде и началник".
Това заяви в просторно интервю за сайта "Новетика" известният фотограф, телевизионен продуцент, създател на два телевизионни канала и проникновен наблюдател и анализатор на обществения и политически живот Виктор Димчев.
Публикуваме неговия анализ и разказ за прехода, за пътя, който извървя България и по който новите управляващи ни водят, с кратки съкращения.
За целта на премиера и кой е правилният път
"Целта на премиера е е овладяване на държавата и превръщането ѝ в корпоративно управлявана структура, в която по-важните длъжности се заемат от "свои", доверени хора, от близкия, приятелски кръг на самия премиер. Навремето се страхувахме, че "Мултигруп" може да завладее държавата, а в момента един подобен консорциум - разбира се, доста по-малък и финансово слаб, с неясни хора, стоящи зад него и с неясни крайни цели - буквално овладяват държавата чрез родова и корпоративна връзка помежду си.
Начинът, по който Кирил Петков построява сегашната държава, наистина не прилича на това, което сме виждали досега. Всички политически партии от 1989 г. насам винаги са търсили експертиза в подкрепа на своите политики. Докато Кирил Петков залага на личности, на които вярва, и ги назначава на ключови места в държавния апарат, за да извършат промяната. В този смисъл, това, което Петков предлага, прилича много повече на авторитарно управление, отколкото сме свикнали да виждаме до момента.
Това е връщане към някакъв ремонтиран социализъм, подобен на този, който Андрей Луканов се опита да построи в началото на 90-те години на 20-и век. При него, корпоративните и търговски интереси – основно пренос на енергийни ресурси, крупни обществени поръчки, финанси и апетитни държавни фирми като тези от военно-промишления комплекс – бяха управлявани като частни фирми от близки хора, и това поддържаше режима здрав и стабилен.
В началото на 90-те години, този режим не успя да просъществува, заради серия от стачки, които накрая прераснаха в почти всенародно въстание през 1997 г. Но този режим успя да се окопае така, че да изгради онези свои икономически ресурси, които в момента виждаме зад проекта на Кирил Петков – който наистина сякаш се опитва да продължи делото на Андрей Луканов.
За заявката на Петков, че настъпва краят на политическите назначения:
Казвайки това, Петков направи точно обратното – донякъде и принуден от обстоятелството, че страната се управлява от четири коалиции, в които влизат около 30 политически партии. Всяка от тези партии има свой апарат и търси начин този апарат да участва в управлението. По този начин се получава възможност много повече непрофесионалисти да влязат в управлението на държавата.
Виждаме това масово в министерствата и на ключови длъжности, на които се извършват назначения през последните няколко месеца. На тях се назначават основно партийни хора, роднини, хора с потенциални или реални любовни връзки, и дори цели семейства управляват обществените ресурси.
Това никак не прилича на заявката, която Кирил Петков даде. Оказва се, че нито един от назначените до момента не може да представи някаква бляскава биография или постигнати успехи, както бяхме свикнали да виждаме досега. Появяват се хора с опит, който е изключително малък, а те поемат изключително ключови звена. Например новият шеф на КЕВР е човек, който има някаква корпоративна история и вероятно добро професионално име, но никога не се е занимавал с подобна по мащаб дейност, каквато представляват електрическите и водните ресурси на страната ни.
Това се вижда в почти всяко едно корпоративно назначение, извършено от Кирил Петков. А и не само от него: същото е в неговите присъдружни коалиции, партии и движения. Този непрофесионализъм се вижда много ясно и в Народното събрание (НС), което вече втори месец е в пълна невъзможност да започне каквато и да било законодателна промяна. Вместо това се занимава с дребни въпроси, свързани с кадруването на определени институции или с разпределението на определени порции от държавата, които да попаднат в правилните ръце.
Такова нещо видяхме дори тази седмица: през нощта беше гласувана една от най-важните държавни структури – Българска банка за развитие (ББР) – да премине на управление към Даниел Лорер – един от хората в близкия приятелски кръг на Кирил Петков; както и неговата съпруга.
За отношението на коалиционните партньора към подхода на Петков:
Определени елементи от БСП се опитват да вървят в рамката, поставена от партията през годините. Може би затова виждаме страхотно противопоставяне между няколко крила на БСП и буквално разтурване на партията. По време на дългото протестно движение, тази партия и нейните коалиционни партньори постигнаха голямо разцепление и мнозина от известните имена в БСП, включително лидери, я напуснаха – например бившият председател Михаил Миков. Виждам тяхното напускане като опит да не участват в това, което се подготвя и случва в момента.
По подобие на "Продължаваме промяната" (ПП), "Да, България" (ДБ) е една почти корпоративна партия, възникнала и съществуваща чрез хора с общи интереси, зад които стоят определени донори. ПП по същество тръгна именно от ДБ. Кирил Петков и Лена Бориславова бяха учредители на ДБ. Петков дори беше важен член на Изпълнителния съвет на ДБ.
За щедрата държавна помощ за "свои" хора
Неслучайно един от сюжетите, изтъквани от опозицията в последно време, е скандалът със златните паспорти, за част от които се подозира, че са давани на шпиони или служители на други държави, които имат определени бизнес интереси.
Такива сравнително лесно могат да бъдат засечени по начина, по който Кирил Петков променя държавни документи. Например в Плана за възстановяване (който в момента чакаме ЕС да одобри или върне за още корекции) финансирането на важен структурен проект като софийското метро беше заменено с имагинерен завод за производство на батерии на стойност няколкостотин милиона лева. Това се прави в нечий интерес. Нали се сещате, че тези батерии ще бъдат купени отнякъде и е сравнително лесно да се сетим откъде.
Подобни връзки се откриват в много от шумно представените начинания на правителството, като например инвестиционни намерения за построяване на заводи (например в Ловеч) или пък в линията на частната българска компания, която започва полети към Скопие. Знаем, че подобни проекти с щедра държавна помощ се правят за "свои" хора. Мисля, че още тази година ще разберем кои са те.
За призивите на правосъдния министър за премахване на главния прокурор и на премиера за арести
Води се борба вътре в институциите и между институциите, и едновременно с това тече постоянен опит за сливане на властите. Лично аз не си спомням толкова агресивно и продължително политици от изпълнителната власт да са искали да кадруват в съдебната власт, и по толкова страшен начин, по който в момента това правят Кирил Петков и Христо Иванов, чрез аватара си, назначен за министър на правосъдието.
Подобно нещо не може да е продуктивно за демокрацията и ще доведе само до проблеми, тъй като съдебната власт също има ресурси, с които да се защитава. Тя разполага с мощен инструментариум да влияе на политиците, дори да започнат да гласуват в НС страховити неща като промени в Конституцията - които да направят изкривяването невъзможно за корекция след време.
Струва ми се, че България все още има сили, да противостои на такъв сценарий. Но също очаквам в близките месеци войната между институциите да се превърне от открита и явна (каквато е в момента) до такава с много жертви и с реални проблеми.
Това частично се вижда и в ежедневието на българите, които все по-често са принудени да се сещат за битовите престъпления, които сякаш бяха позабравени. В момента страната е масово залята от вълна от насилие, в която по-дребни или едри гангстери тормозят хората и ни връщат в едно забравено време на несигурност и безпокойство.
Завръщат ли се мутрите от 90-те?
Мутрите не са си отишли. Местните феодали са богати, получават субсидии по земеделски програми на ЕС, притежават земя и буквално част от местните селяни като феод.
Това представлява изключително голям проблем, особено на места, където населението намалява, а това е почти в цялата страна. Там се настаняват такива местни лордове, изкупуват земята, доминират над живущите и правят нещо като неомутризъм – явление, което сякаш бяхме забравили и ни се струваше част от миналото.
Ето как за изключително кратко време – една политическа нестабилност в държавата – взе такъв превес, че новините гърмят за серии престъпления, убийства и апапи, които тормозят хората.
За избора на младите, репресията към ГЕРБ и медийния комфорт на Петков
Намираме се в края на едно дълго управление на партията ГЕРБ. При по-възрастните леви избиратели, недоволството към ГЕРБ дойде по линията ляво-дясно и наши-ваши. "Нашите" са БСП, добри хора, а "вашите" са СДС и хора като Филип Димитров, Бойко Борисов, все лоши.
При младите – голяма част от тези избиратели са живели целия си съзнателен живот в политическата система на Бойко Борисов и ГЕРБ, и за тях това е един вид комунизъм. Нормално е тези хора да търсят някакво друго представителство и да си кажат: "може да е по-добре". И като виждат в какво състояние е страната ни – всички виждаме, че то не е добро и дори има възможност държавата да се разпадне - си казват, защо пък да не направим една промяна? И така се оформя този гняв към Борисов.
Само че Борисов, както много хора знаят, се опита да увеличи заплатите на цели важни сектори в обществото – като лекари и учители. Също се опита да даде на частната инициатива повече свобода, поради което тези групи го подкрепят и това са тези над 20%, които продължават да гласуват за ГЕРБ вече на три поредни избори. И ако не беше приложена такава репресия към партията на Борисов, ГЕРБ като нищо щеше да има и първи резултат.
Второ, проектът на Кирил Петков беше изключително шумно анонсиран от медиите. Лично аз не си спомням нов политик в България да се е появявал с толкова гръмка медийна кампания, в която понякога наблюдавахме Асен Василев и Кирил Петков в национални медии по 3-4 пъти дневно, в продължение на месеци.
Това неминуемо оказва влияние върху политиката. И както виждаме, основната част от хората, които гласуваха и подкрепиха ПП, са такива, които до вчера са гласували за някоя от другите т.нар. доскоро опозиционни партии, а сега управляващи. Иначе казано, може да определим ПП като проект на най-хитроумните сред онези почтени братя и сестри, които искаха да управляват България. И които сега на практика я управляват.
ПП се оказа едно от многобройните малки ядра, по подобие на Отровното трио, ДБ, ДСБ и Градската организация на БСП начело с Кирил Добрев. Само, че управлявано от Петков и Василев, ПП успя да изпъкне над останалите ядра и да събере критично количество от техните гласове. С изключение на ИТН – която беше "изсмукана" като електорат – от други партии нямаше гласове в голямо количество, които да са дошли към ПП. ГЕРБ, ДПС, ВМРО не загубиха сериозен брой гласове в ползва на ПП.
Какво може да прелее чашата на народното търпение?
В историята, подобен род неумели диктатори като Петков, при първите едно или две залитания или грешки, са били изгонени с камъни. Подозирам, че в България ще се случи нещо такова.
Такъв гаф може да дойде или по линия на някаква външнополитическа грешка (каквито прави военният министър ген. Стефан Янев, опитвайки се да отдалечи България от естествените ѝ съюзници в НАТО чрез декларирането на някаква имагинерна независимост) или с вътрешна криза, която просто да му "изяде главата". Такава понастоящем може да възникне от декларацията на служители на БАН, че са готови да протестират и дори да свалят правителството.
Очаквам тези тенденции на недоволство да започнат да се засилват през пролетта, след изтичане на 100-те дни на правителството, и в един момент да изпъкне група, която да каже: "дотегна ни от Кирил Петков, дайте да го махаме". Впрочем, другата седмица има организиран протест срещу Кирил Петков, и това ще е първият протест срещу новото правителство и своеобразен лакмус на това, което предстои. Организира се от група граждани без политическа ангажираност, но по-скоро припознаващи се в каузите на патриотизма и с десни убеждения.
Ще коства ли мандата на правителството въпросът с Македония?
Възможно е. Има предположения, че ще изчакат Кирил Петков да завърши аферата с Македония (която не е удобна на нито един български политик), и после ще го "изгорят", след като е свършил работата, която никой друг не иска да свърши. А именно: да пусне Македония в ЕС, без тя да гарантира, че ще уважава българската история, традиция, корени и памет на своя територия. И ако това е така, ще видим края на това правителство още в рамките на следващите няколко месеца.
Напрежението Радев - Петков: реално и театър?
Мисля, че е съвсем реално, тъй като е пряко следствие от случващото се през последните няколко седмици формиране на новата социална партия (а дори може би и две, които ще се явят на избори поотделно или в коалиция).
Това вероятно има пряка връзка с факта, че президентът започва да "настъпва" Петков. Той пък от своя страна се опитва да казва, че те са добри другарчета и няма да се карат. И по такъв начин се стреми да запази позицията си. Това са първите ясни индикации как ще изглежда политиката на новата социална партия, която президентът очевидно изгражда – със своя благословия и свои хора.
Със сигурност пускането на Петков в публичното пространство се е случило с участието на Радев. В един момент обаче, вземайки властта, Петков сякаш успя да се еманципира от Радев, спря да го слуша и започна да си прави свой дневен ред. Това много ясно пролича с негласното подписване на споразумение с Херо Мустафа за подкрепа на правителството. Това Радев трудно може да позволи и преглътне просто така. Тъй като основна част от неговия електорат категорично не одобряват подобно присъствие на американския посланик във всяко министерство и на всяка по-важна среща. Дори имаше идея Мустафа да бъде поканена в парламента, където да бъде изслушана - нещо нечувано и невиждано в историята на България!
Та в тази връзка не е невероятно, че президентът не е доволен от своя "слуга", който освен слуга, иска да бъде и началник. Началник, който сам да решава съдбините на държавата, вместо президента.
Дори двамата да имат един и същ дневен ред, никой от тях няма да позволи да не е на върха на хранителната верига в ролята на хищник. Съответно противостоенето - кой ще води българския народ и кой ще е бащата и авторът на промяната - неизменно съществува. Така двамата никога няма да застанат ръка за ръка и гордо да кажат: "Ето, ние заедно оправихме България".
Това е всъщност наша национална черта – почти не се сещам случай, в който българите да са направили нещо с повече от един водач. Като изключим четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
До колко подвластна на САЩ е българската политика и как България да запази своя суверенитет?
Влиянието на американското правителство у нас е изключително силно, което пък е притеснение за европейската същност на България. Но именно заради факта, че Херо Мустафа действа буквално като ментор на правителството, противниците на Америка – Китай и Русия – също започват да участват в тази игра, с цел да не загубят своите позиции.
Сега виждаме това да се случва в Украйна, а по-рано във Виетнам, Корея и другаде. Това е класическият път за разрушаването на една държава: големите започват да имат интереси в страната, като увеличават своето влияние, за сметка на местните лидери и регионални коалиции. И това води до дестабилизация.
Спасително за България ще бъде присъствието ѝ в европейския проект. Той гарантира дълги години вливане на милиарди свежи пари в икономиката и буквално преобрази страната за по-малко от 15 години, откакто е в европейското семейство. Построиха са много инфраструктурни обекти, преобрази се обликът на редица български градове, изградиха се модерни предприятия и сякаш България влезе в този коловоз на развитите европейски държави. Като се очаква догодина да приемем еврото, да влезем в Шенген и да станем пълноправен член на клуба на успелите европейски държави.
А ако успеем да привлечем в тази група да се включат и съседните страни Македония, Албания и Сърбия, а защо не и Турция, тогава може да придобием известна сигурност за своето бъдеще. Дотогава ще сме в плаващите пясъци на злободневната политика и на поредния спасител, който се появява от нищото с огромни обещания, за да изчезне след година или пет от политическата сцена, и никога повече да не чуем за него.
Подозирам, че в момента се прави опит европейският курс на България да бъде изменен. Което ще донесе съответните приходи на страните, които имат полза от това.
