ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Историци и археолози, които работят в музеите в страната, се преквалифицират за учители, напускат и се местят в училищата. Тази тенденция се наблюдава, след като бяха увеличени значително учителските заплати, сочат проучванията на Националното сдружение на общините.
„Музейните работници в страната се занимават с научна и изследователска дейност, но получават оскърбително ниско възнаграждение. Затова и след скока на заплатите в образованието се наблюдава сериозен отлив на специалисти, които са готови да станат учители, за да получават по-достойно възнаграждение“, коментира изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. „Трябва да си даваме сметка, че музеите и културните институти са сфера, в която кадрите не се създават само в университетските аудитории и не се формират за година-две“, допълва тя.
От сдружението настояват в бюджет 2022 г. делегираните дейности, заплащани от държавата, да се увеличат с 675 млн. лв., което е 15,7% спрямо 2021 г. 18% да е ръстът на средствата за култура, които включват финансиране на общинските институции в тази област, настояват от НСОРБ.
Георгиева подчерта, че в сферата на културата, където увеличенията досега са били незначителни и основно са давали възможност за догонване на ръста на работната заплата, повишаването на стандартите е наложително. Директорът на НСОРБ изтъква и факта, че в годините по различни програми е инвестирано в обновяване на културната инфраструктура, подпомогнати са археологическите работи по разкриването и експонирането на цели културни комплекси. Сега обаче отговорност за стопанисването и управлението на тези културни комплекси пада върху музеите, а това е свързано със сериозни разходи, които към момента не са предвидени.
“Не бива с лека ръка да си позволяваме финансовият натиск да става причина за ликвидирането на общински културни институти – ансамбли, театри, галерии, които формират цялостната културна среда. Те носят не само традиции, но и са възможност за развитие на млади таланти”, посочва още Георгиева. Затова и предложението на сдружението към бюджета за следващата година е да се предвидят средства от държавата за подкрепа на културните институции в общините.
“Нито едно от нашите предложения не е базирано на принципа „да поискаме повече, пък да видим какво ще ни дадат“. Последните 2 години ние доказваме, че задълбоченият анализ и смислените аргументи са основа за конструктивен диалог, а в него се постига нужният за всички компромис”, допълва Силвия Георгиева.
В рамките на бюджетната процедура Националното сдружение на общините има ангажимент съвместно със съответните ресорни министерства и Министерство на финансите да разработи предложения за стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели.
Заявката на общините за увеличаване на средствата за делегираните дейности е базирана на тематични проучвания сред общините по основните ресори и обстоен анализ. На базата на тези данни НСОРБ апелира за увеличаване на парите за образование, здравеопазване, социални услуги и култура.
