Вицепрезидентът Маргарита Попова: Помним нашата история и ще я отстояваме без да търсим отмъщение (обновена)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Помним нашата история и ще я отстояваме без да търсим отмъщение“, това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на тържественото отбелязване на 112 години от Илинденско-Преображенското въстание. Националният възпоменателен събор, който се провежда под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев, се състоя пред мемориала на загиналите във въстанието в историческата местността „Петрова нива“ край град Малко Търново.
Маргарита Попова изтъкна, че Илинденско-Преображенската епопея оставя в историята добавена стойност за стремежа към справедливо държавно управление и политически свободи. „За пореден път сме заедно тук в пазвите на Странджа, за да коленичим пред олтара на отечеството и да кажем: „Слава на тези, които умряха заради нас и нашето бъдеще“, заяви в словото си пред събралите се на събора хиляди хора вицепрезидентът.
По думите на Маргарита Попова днешният ден дава възможност да „положим още един жалон за опазване на нашата свята национална традиция“ и подчерта, че голямото значение на Илинденско-Преображенската епопея е, че е време да пишем и четем справедливо историята. „От всичко най-много обичаме отечеството си и преди всичко сме готови да се жертваме за близките си, за децата си и за родината“, категорична беше вицепрезидентът.
Маргарита Попова добави, че честванията дават възможност да си припомним и за значението и важната историческа роля на Българската православна църква. „Тя има толкова силна и важна мисия и в днешния труден и отговорен политически ден, колкото имаме и всички ние - политици и държавници“, посочи вицепрезидентът и припомни дейността на духовните ни водачи през Възраждането за признаването на самостоятелната българска църква през 1870 година.
Вицепрезидентът изрази безпокойство, че напоследък се руши християнско наследство с чукове и оръдия и от лицето на земята се заличава световно културно наследство. „Не искам децата ни да знаят и виждат такива гледки. Искам те да знаят, че на земята се раждаме равни и трябва да има справедливост, но за това трябва да има разумни политици, които да пишат автентично историята, а за общото, народното, да се грижат повече, отколкото за личното“, заяви още вицепрезидентът.
Преди тържественото отбелязване на годишнината от въстанието, заупокойна молитва в памет на загиналите Преображенци, беше отслужена от Сливенския митрополит Йоаникий. Венци и цветя бяха поднесени пред мемориала от президента (2002-2012 г.) Георги Първанов, от министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, от представители на политически партии, Съюза на тракийските дружества и от много граждани.
Ето и цялата реч на вицепрезидента Попова на Петрова нива:
Уважаеми г-н Кмет на Малко Търново,
Уважаеми г-н Областен управител,
Уважаеми лидери и членове на политически партии,
Уважаеми Народни представители,
Ваше Високопреосвещенство,
Ваши Преосвещенства,
Генерали, адмирали, военнослужещи,
Уважаеми дами и господа,
Скъпи тракийци, странджанци, македонци,
Скъпи потомци на славната Илинденско-Преображенска епопея,
Днешният ден е ден за възпоменание. За пореден път вече години наред, ние сме заедно тук, в пазвите на Странджа, за да почетем славата на онези, които дадоха живота си за нас с готовност. Затова сме тук, за да коленичим тази вечер пред олтара на отечеството и да промълвим със смирение пред Бога и с топлота в сърцата „Слава“ на тези, които умряха заради нас и нашето бъдеще. Днешният ден е още една възможност да положим в майката странджанска земя още един жалон за опазване на нашата свята национална традиция.
Честванията на Илинденско-Преображенското въстание тук, на Петрова нива станаха прекрасна национална традиция. И за всичко това не мога да не отправя искрената си благодарност и признателност на Вас, г-н Премянов и на вас, скъпи тракийци, дошли от близо и далеч, от всички краища на родното отечество. Поздравявам ви горещо, всички вас, всички родолюбци, гордо развели знамената в дясно, отляво и отпред пред трибуната с мисълта в сърцата, че от всичко най-много обичаме отечеството си и сме готови да се жертваме за близките си, за децата си и за отечеството си.
Прекрасна е традицията, която положихме от десетилетия за честването на този ден на възпоменание. Той ни дава и друго – принос, за да се развива нашата историческа наука. И днес тук в района на Малко Търново, както и друг път, преди възпоменателната вечер, се проведе конференция, на която всички ние можахме да научим нови и нови неща за Антим I, за Екзарх Йосиф – духовният строител на нашето национално единение, както сполучливо го нарича проф. Светлозар Елдъров. И не само това – възпоменателните вечери тук ни дават възможност да научим още много неща за Българската православна църква, чиято мисия днес е толкова важна, колкото и мисията на политиците и държавниците в днешния труден и отговорен политически ден. Имаме възможност да си припомним за кой ли път за Българския Великден, за славното и трудно десетилетие между 1860 и 1870 година, когато получаваме Българска независима православна църква. Добавяме в знанието си още и за това, което направи Българската екзархия след Освобождението и след несправедливия Берлински диктат. Колко много просветни центрове, училища и църкви бяха открити, на колко много училища и църкви беше даден живот в Македония, в Тракия и в свещените български землища, които след несправедливия Берлински диктат останаха извън пределите на нашата държава. Тези българи обаче не остават извън пределите на нашите сърца. Защото България е навсякъде, където има българи. Един българин да е, знамето е там и България е там. Ето затова е тази вечер на възпоменание.
Илинденско-Преображенската епопея има и друга добавена стойност – за справедливото държавно устройство, за справедливото държавно управление, за политическите свободи. За това, че няма как да живеем спокойно и справедливо, когато на този свят са шепа безмерно богати хора, които се интересуват от пари, бизнес и печалби, а огромното мнозинство от хората на земята днес страда от бедност, глад и мизерия. Душата ми плаче, като гледам как напоследък се руши християнско наследство с чукове, с оръдия, как се изличава от лицето на земята част от световното културно наследство, съхранено от християнската цивилизация. Не искам да гледам, нито искам децата ми да знаят и да имат в съзнанието си такива гледки. Искам децата ми да знаят, че на земята всички се раждаме равни, че е нужна справедливост, но затова трябва да има разумни политици, които да пишат автентично историята, които да тачат родова памет, които да работят за общото, да се грижат повече за народното, отколкото за личното – за богатствата си, за личните си сметки в малки и големи банки, в офшорни зони, за което слушаме и четем всеки ден и се чудим какъв е този свят и накъде ще ни отведе. Как четем историята, фалшиво ли я написахме, криво ли я прочетохме?!
Време е да пишем и четем справедливо. И поуки да правим. Ето и в това е част от огромното значение на честванията на Илинденско-Преображенската епопея днес, след 112 години.
Скъпи тракийци, уважаеми господин председател на Тракийските дружества,
В ръцете си тази вечер държа една скъпа и ценна за мен книга, излязла само преди няколко месеца, през 2014 г. Това е книга, в която са събрани само няколко от бойните маршове на честта и славата на Родината България. Разлиствайки тази малка книжка с ноти и текстове ще почувстваме и ще извикаме в съзнанието си за пореден път Апостола на Свободата, Иларион Макариополски, ще усетим, че по Балкана все още е жив духът на Караджата, ще усетим как ветрецът леко носи екота и тътена на черешовите топчета от Панагюрище, Клисура през Крушевската Република до Странджанската Република. Ще усетим духа на нашите предци от Априлското Оборище до Странджанското Оборище. Ще чуем как Михаил Герджиков чете своето възвание в Граматиково, а „юнаците на Кондолов бранят смело Василико и ще видим как „в белите странджански нощи с мляко и вино мият костите“ на паднал войвода пред разровена могила. Тежко, но си е наше. Това е нашата славна и неравна история.
Нашето го помним, казвате вие тракийците, казвам го и аз. Чуждо не искаме! Нашето го помним и ще го отстояваме, без да търсим отмъщение. Чрез бойните маршове и в тази свята вечер отново ще чуем камбанен звън на изпепелени черкви в Батак, Перущица и Панагюрище, на кладите ще видим български синове, които мълвят с напукани устни – „Станете, не щем ярем!“
В такава вечер българските знамена се държат високо. До нас, политиците са децата ни. Тук е и Българската православна църква. В такава вечер коленичим пред олтара на човечеството, пред олтара на родината България, за да кажем за пореден път, че сме на тази земя за любов, за справедливост, за взаимопомощ, за да живеят децата ни щастливо. В тази вечер искам, г-н Премянов, да подаря тази малка книга със само 17 на брой бойни маршове на честта и славата на отечеството ни България и да кажа, че и аз като вас, скъпи тракийци, съм готова, ако се наложи, да дам живота си за най-святото – за децата ни и за прекрасното ни отечество.
Вечна слава на героите!
Да живее Родината България!
