ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави без уважение искането на осъдения Илиян Тодоров за възобновяване на делото му и преразглеждане на доживотната му присъда. Тя му е дадена за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров пред дискотека "Соло" на 18 април 2009 г. Тежко ранен е приятелят им Кирил Димитров. Самият Тодоров се укриваше от правосъдието 12 години. Той беше екстрадиран в началото на март миналата година от Узбекистан. Там беше заловен на летището, докато се опитвал да замине за Истанбул.
Решението на ВКС не подлежи на обжалване.
С присъда от 9.12.2011 г. на Софийския градски съд (СГС) Тодоров е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на двама души и опит за убийство на трети, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, припомнят върховните магистрати. Оправдателната присъда му беше дадена от състав с председател съдия Румяна Ченалова.
С нова присъда от 2. април 2013 г. на Софийския апелативен съд (САС) първоинстанционната присъда е отменена и Илиян Тодоров е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на двама души и опит за убийство на трети, като му е наложено наказанието „доживотен затвор". Уважени са частично предявените граждански искове по делото.
С решение от 4.декември 2013 г. ВКС оставя в сила присъдата на въззивния съд.
Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване за неоснователно. В мотивите се посочва, че осъденият Тодоров е взел лично участие при разглеждането на делото както в неговата досъдебна фаза, така и в производството пред първата инстанция.
Съдът обръща внимание, че той не се е явявал на делата пред втората инстанция. "Разглеждането на делото пред ВКС отново е протекло в отсъствието на Тодоров, който не пожелал да присъства лично", казват съдиите.
Според върховните съдии Тодоров съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в съдебното производство по делото, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие.
