ВКС: Присъда "затвор" не означава непременно "арест" след произнасянето ѝ

Постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание не означава непременно, че мярката за неотклонение на подсъдимия трябва да бъде изменена в задържане под стража. Това е основната хипотеза, която излагат наказателните съдии от Върховния касационен съд в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г., съобщава БТВ. Делото бе образувано по искане на министъра на правосъдиетоДиана Ковачева през юни. Повод за тази инициативност бе настояване на премиера Бойко Борисов, свързано с изчезването на Братя Галеви, веднага след като бяха осъдени на по 5 г. затвор. "В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора". Тази идея разви министър-председателят през май т.г. на заседание на Министерски съвет. Според премиера Борисов е невъзможно някой да е получил ефективна присъда и въпреки това да продължава да се разхожда на свобода, докато тя влезе в сила. Според наказателната колегия на Върховния съд обаче, това е напълно възможно. Тъй като „закопчаването” на даден подсъдим се налага само тогава, когато има опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, докато е на свобода. "Не може да бъде възприета тезата, че постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание трябва да бъдат отчитани като нови обстоятелства, налагащи преоценка на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение”, се казва в решението на магистратите. Според съдиите правното положение на подсъдимия не е променено след произнасянето на присъда. Той продължава да се счита за невинен и по отношение на него е в сила презумпцията за невиновност. И така докато присъдата влезе в сила. Към решението има три особени мнения, подписани от общо 8 съдии. Едното от особените мнения, подписано от съдиите Ружена Керанова, Николай Дърмонски и Капка Костова е по допустимостта на искането на министъра на правосъдието – според тримата съдии е трябвало да го отклони, защото в действителност не е налице противоречива съдебна практика по случая. В самостоятелно особено мнение съдия Иван Недев не приема решението на мнозинството и излага своите аргументи. Той не е съгласен, че осъдителната присъда с наказание „лишаване от свобода” не следва да се взема предвид при произнасянето по мярката за неотклонение. Недев смята, че ако законодателят е имал това предвид, нямаше да разпореди произнасянето по мярката да е след постановяване на присъдата. В особено мнение, подписано от съдиите Елена Величкова, Евелина Стоянова, Вероника Имова, Николай Дърмонски и Севдалин Мавров се излагат аргументи защо осъдителната присъда и налагането на ефективно наказание следва да се отчита като ново обстоятелство, което налага преоценка на въпроса за мярката за неотклонение.