Владо Пенев пред "ПИК" и „Ретро”: Липсата на култура у политиците се отразява пагубно на нацията
Нямаше да върна „Аскеер”-а като Ивайло Христов, но го подкрепям
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Лято без почивка предстои за актьора Владо Пенев – през август той започва снимки в новите сезони на сериалите „Под прикритие” и „Четвърта власт”, започва репетиции за нова постановка в Народния театър, а вече има куп роли в други спектакли. За капак се пробва и в амплоато на режисьор и така запълни окончателно програмата си за топлите месеци. Затова поне засега ще трябва да отложи любимите си пътувания по света, който е обиколил почти напълно. Пред читателите на „Ретро” звездата от „Под прикритие” разкрива защо вече няма време да играе на сцената и коя ще е голямата му лятна изненада.
- Г-н Пенев, в четвъртък ще зарадвате и столичната публика с дебютната си режисьорска постановка „Агенти”, какво да очакват зрителите?
- „Агенти” е много интересен и актуален спектакъл, в който играем група артисти от „Под прикритие”. Сега показваме на публиката какъв екип сме и на театралната сцена. Представлението е на Шуменския театър и премиерата беше там преди две седмици. Радвам се, че залата беше пълна и зрителите го харесаха.
Става дума за агенти на недвижими имоти. Четирима мъже в офис продават недвижими имоти, имат началник, имат и един голям шеф, който държи очевидно много офиси. Той не се появява въобще на сцената, но присъства на нея с много голяма фотография. Изненада за зрителите е кой е големият бос.
- Къде ще се играе спектакълът след това?
- Играхме го в Пловдив и Ботевград, а след София предстоят предсатвления в Силистра на 30 юни, Сливен на 2 юли, ден след това в Смолян, после във Варна. Програмата я има на сайта на постановката.
- Вие за пръв път сте режисьор, а не актьор? Как се справихте с тази роля?
- Беше предизвикателство, но реших така, защото съм страшно ангажиран в други театри и нямаше как и да пътувам със спектакъла. Ако и аз се прибавя към актьорската компания, организирането на представленията щеше да бъде много трудно. Как съм се справил като режисьор, трябва да кажат актьорите. Аз се чувствам добре и ми беше приятно.
Има страни в Европа, в които няма такава специалност като режисура в театър. Достатъчно е да си преминал през обучението за актьор и си мислят, че няма проблем. Разбира се, не е така - трябва да имаш познания. Но аз имам самочувствието на актьор - толкова години съм в тази професия, работил съм с всички най-добри действащи български режисьори - тоест натрупал съм достатъчно опит за различни школи, различни режисьорски вкусове и концепции, методологии. Макар да нямам специално режисьорско образование, мисля, че имам достатъчно опит, за да си позволя да застана пред колегите артисти и да се опитам по-скоро да помогна в актьорската им работа.
- Ще продължите ли с режисурата?
- Да, надявам се да имам проекти. Харесва ми много и е начин да доразвия актьорския си талант, като заставам от другата страна. Ще се опитам да правя и други представления.
- Станахте и ментор на млади таланти, как ще намерите време за толкова ангажименти?
- Програмата е по интернет и през скайп и така ще намирам време. Иначе наистина съм много зает. Имам много представления в Народния театър, започвам и репетиции. Би трябвало да има следващ сезон на „Под прикритие” и на „Четвърта власт”. Имам разговори за други тв проекти, не знам до каква степен ще се реализират. Там става въпрос за много пари и е несигурно до последния момент.
- Ще има ли продължение на шоуто „Най-хубавите години от нашия живот”, на което бяхте водещ?
- Италианският формат има вече 7-8-и сезон, но пак е свързано с пари - БНТ е откупила правата за един сезон. Надявам се, защото беше много вълнуващо. Имаме истински легенди – като Стоянка Мутафова, да са живи и здрави и е трепетно вълнение да ги срещнеш на живо, да се докоснеш до тях, да бъдеш част от света им за малко.
Може да си голям актьор и да не ти се случи в кариерата да изиграеш емблематични роли. Ето, аз например никога не съм играл Ромео, няма и да го играя - съвсем очевидно е. Сигурно никога няма да играя Хамлет, но това не е определящо. Разбира се, това те обогатява. Но, като говорим за Стояна, аз се възхищавам на духа й, на това, което носи като личност. Паметта от общуването с истинския човек е нещо друго.
- Получихте „Икар”, но не и „Аскеер”, разочарован ли сте?
- Не, защо? Съвсем очевидно е, че трима души са номинирани и един взима наградата. Даже малко се бях притеснил, че ще трябва да купувам нова полица за награди, ако ми бяха дали и „Аскеер” (смее се).
- А щяхте ли да я върнете като Ивайло Христов?
- Аз вероятно нямаше да я върна (смее се.) Но е прав. Преценил е, че това е мястото, където може да го заяви и с този жест да го официализира. Разбира се, че културата се намира в изключително забутано за държавата положение. Политиците са ужасно задължени на културата. И липсата на тяхна лична култура очевидно се отразява на културата на нацията.
- Как преценявате сега работата на Министерството на културата, след като бяхте служебен министър?
- Разбирам колко е трудно на всеки министър, който е част от политически кабинет. Аз също бях в кабинет, но той беше служебен и разликите са гигантски. Когато си част от политически кабинет, ти изпълняваш политически поръчки и опорни точки. Аз не съм сигурен до каква степен бих се справил с такова нещо. Все пак служебното правителство има определени задачи и срокове, в които то действа. Няма парламент, пред който да се отчита. Няма възможности за никакви законодателни инициативи. Ти поддържаш живота на министерството в работен вид по време на мандата си, който е 3 месеца, докато се проведат изборите. Съвсем по друг начин се работи, когато си част от политически приоритет. Ако има основен приоритет в държавата, това са хората. Те трябва да живеят добре. Това не означава единствено и само да могат да се придвижат от дома си до работното място и да имат хубава къща, достатъчно пари да си напазаруват. Да живееш добре, означава да имаш възможност да си купиш билет за театър, да отидеш на концерт. Не само да имаш възможност, но и държавата да ти създаде среда, в която да имаш необходимост да го направиш. Отделният човек да живее добре, означава да са изпълнени всичките му житейски нужди, да мисли, да се радва, да пътува.
- Преди последното ви интервю в „Ретро” заминавахте за Камбоджа, как ви се отрази пътуването?
- Беше много хубаво, пак си дадох сметка колко е полезно да пътувам. За мен това е много по-важно от хубава скъпа кола или яхта, почивка в луксозни курорти.
Камбоджанците са усмихнати хора. Живеят в беднота, мизерия и са щастливи. И най-впечатляващото е колко са одухотворени, озарени от просветление в тази мизерия - в места, където няма ток, вода.
- Ще имате ли време с толкова работа да си починете през лятото?
- За съжаление нямам планове. Чакам да се върне дъщеря ми Яна от Барселона и ще се видя първо с нея, защото ми е домъчняло. Тя ще остане в София на стаж известно време. Надявам се да намерим време да си починем наистина поне за няколко дни.
- Ходихте и на гости в Барселона, харесва ли ви този град?
- Да, бил съм там и преди. През 1994 г. пътувахме с трупата на Народния театър за представление и в самолета с нас беше Христо Стоичков. По това време той играеше в „Барселона” и беше като бог. Стоичков слезе от самолета първи и веднага дойдоха лимузини, които го отведоха. Когато трябваше да отидем да си вземем багажа и да минем през паспортния контрол, Стоичков се появи от другата страна в летището и каза: „Отделете хората от Народния театър.” И минахме тържествено, без всякакви проверки.
