ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И ще дойде денят, когато животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден. И тогава ще разберем, че протестите не са отишли напразно и най-важните неща са се случили точно, когато властта се оттегли на почивка, а покрай тях и протестиращите ограничиха действията си до есента. В резултат на задкулисните договорки, станали тогава, всичко се подрежда идеално. Бойко
Борисов ще е новият президент, издигнат на този пост от ГЕРБ и Реформаторския блок.Тогава Плевнелиев ще може да излезе от постоянния си обяснителен режим, а Бойко да се радва на безконтролната свобода да е на върха и да не трябва да отговаря за нищо, освен да реже лентички, да приема паради и да пощипва момите по бузите. Ще хвърчи тогава на воля със самолетите на властта, ще си рита с „Тигрите“, ще си цака карти с новите котараци, ще му карат чалгаджийките на крака.
Премиер ще е Томислав Дончев, от по-приемливите гербери, някой друг ще мачка неколкото министри от Реформаторския блок, докато Цветанов ще чака зад решетките да му дойдат на свиждане. В парламента новата власт ще се подкрепя от още по-бесните националисти от Фронта, но ЕНП ще си затваря очите, защото евроизборите ще са минали.
Това се пече сега зад кулисите с променлив успех. Най-напред Бойко направи умилителното признание, че ГЕРБ не може сам да спечели изборите и му трябва помощта на Реформаторския блок, който притежава „огромен потенциал,огромна експертност в различни области“, за да влезе отново във властта. „Те имат претенциите да са от ЕНП, а ГЕРБ търсят своите приятели, партньори и съмишленици за общи действия в тази част на политическото “– дообясни той. Реформаторите отговориха хладно в стила на новия хит на Графа :“Възможно е, но надали.“ И за да е по-ясно, обясниха, че бившият премиер не може да е носител на промяната в България, а подходът му е чисто “ бакалски.“ Това събуди гордостта на генерала и той възкликна навръх рождения си ден:“За съжаление рано или късно пак ще бъда премиер“. И допълни с присъщата му „скромност“:“Аз съм най-подходящ за следващ премиер, по-подготвен от това, което има на пазара на труда за премиери.“
На фона на това самочувствие не прозвучаха достоверно плъзналите версии, че лидерът на ГЕРБ можел да направи сериозна крачка за сближаване с Реформаторския блок. По-точно той мислел да остане почетен председател на ГЕРБ, а на негово място да дойде някой като Томислав Дончев.Това щяло да „отпуши“ сътрудничеството. Малко по-късно се разбра, че нещо подобно се обсъжда. Къде? В средите на Европейската народна партия разбира се. След като е било обсъдено първо тук.
И след като се знае, че в момента Борисов се вслушва единствено в гласа от Брюксел. От ЕНП смятали, че подмяната на Борисов при запазване на неговото достойнство може да бъде онзи стратегически ход, който да разчисти пътя към общи действия на ГЕРБ и Реформаторския блок, част от партиите в който са също членове на ЕНП. Хубави сметки, но без кръчмаря.
Явно сондажът на ЕНП не е бил предварително съгласуван със суетния генерал, който изригна гневно „Томислав е прекрасен ръководител и би бил прекрасен председател на партията. Но му трябва още време.Когато остарея разбира се всички тези хора ще си направят конгрес, като му дойде времето - ще си изберат ръководство. И ако считат, че това, което съм направил, е добро, могат да ме оставят почетен председател.“ Интригата продължи с нова размяна на скрити послания.От ЕНП реагираха веднага: „Повтарям това, което съм заявявал и преди: твърдо подкрепят партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов“. Това написа в туитър шефът на ЕНП Вилфред Мартенс.Но това не е точката.
През октомври ЕНП привиква ГЕРБ и реформаторите в Брюксел за окончателно решение на проблема с общите действия. До тогава реформаторите ще трябва да избистрят и своя състав, и взаимоотношенията си и общата позиция за партньорството с ГЕРБ. Може би до тогава ще се очертае кога ще бъдат следващите избори в България, но за евроизборите се знае.
В последния си коментар в тази рубрика неправилно се позовах на едно интервю на президента Петър Стоянов. Смятах,че той поощрява реформаторите да опитат отново с ГЕРБ. След като президентът ми се обади и след като се запознах с оригинала на интервюто му, разбрах своята грешка и му се извиних. В същото време се радвам,че президентът Стоянов, един от малкото съхранени авторитети в дясното пространство, е на същото мнение като мен, а именно, че докато Реформаторският блок не е укрепнал и не се е превърнал в основен опонент на лявоцентристкото управление, общите действия с ГЕРБ ще го заличат окончателно от политическата карта.Това вече бе доказано през последните четири години. Изборът е в техните ръце - да направят ли още веднъж компромис, за да се промушат в парламента и да подпират там ГЕРБ, или да градят новото бъдеще на автентичната десница.
