Внимание! Лекари: Смяната на времето носи риск от инфаркти, рак и депресия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След четири дни ще превъртим стрелките на часовника напред и ще загубим един час. Лятното часово време се въвежда на 30 март в 3:00 часа местно време. Тогава часовниците се преместват с един час напред, съобщиха от Българския институт по метрология.
В България промяната на времето се въвежда на 13 март 1979 г., въпреки това споровете около това доколко е необходимо това не спират. Против смяната на времето се обявяват най-вече енергийни експерти и лекари.
Според медиците промяната е изпитание за сърцето, нервите и стомаха. Причината изглежда елементарна на пръв поглед - будим се с час по-рано при лятното часово време, но пък и заспиваме по-рано вечер. Какво толкова? Всъщност не е толкова просто, категорични са специалистите.
Да, ставаме час по-рано, за да сме в крак с новия часови график. Но организмът продължава да заспива по „нормалното" време - с час по-късно, заради създадения през есента и зимата стереотип. Много хора смятат, че за регулирането на биологичния им часовник е нужна не повече от седмица. Това е така, но в най-общия усреднен случай, казват експертите по хронобиология. Защото голяма част от хората разстройват съня си за много по-дълго - за месец, дори за два и повече. А пълноценният сън е изключително важен за релакса на сърцето, което нощем работи на „щадяща програма", пише vsekiden.com. Докато спим, епифизата отделя ценния хормон мелатонин, необходим за правилното функциониране на ендокринната система.
Мелатонинът, известен още като хормон на младостта, циркулира нощем в кръвта, обновява клетките. И така с превъртането започват проблемите - тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Това отчитат психиатрите и психолозите при смяната на часово време върху организма на човека. Хронобиолозите смятат, че смяната на часовото време се отразява много зле на хората, тотално се разстройва биологичният часовник. Според тях всички преживяват несгодите на промяната, макар и не всички да го отчитат и признават. Едни го усещат по-осезателно, други - по-малко.
Тези, които го преживяват по-силно, са отпаднали, трудно се концентрират, лесно се изморяват, стават раздразнителни, неща, които са вършили с лекота, почват да им струват усилия, правят много грешки и в работата си. Най-опасно въртенето на стрелките е за хората, които и без това са в стрес, и за страдащите от хронични заболявания. Особено чувствителни са тези със сърдечносъдови заболявания и с диабет. Специалистите сочат, че в понеделника след смяната на часовото време сърдечносъдовите проблеми скачат с 60%. Потърсилите спешна помощ за сърдечна аритмия, хипертония или инфаркт се увеличават повече от двойно. С около 10% се увеличават само инфарктите в опасния понеделник. Медиците свързват изместването на стрелките с факта, че именно през април-юни са най-много случаите на инфаркти и инсулти. По данни на СЗО смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40-45% от хората в Европа, включително и в България. Увеличава се даже с около 15% броят на пътнотранспортните произшествия непосредствено след смяната. Още по-чувствителни към смяната на времето са децата и старите хора.
Всяко преместване на стрелките на ритъмния биологичен часовник на човешкия организъм напред или назад неминуемо води до сериозни трудности в неговата адаптация, категорични са огромната част от медиците по света. А някои дори смеят да твърдя, че именно смяната на времето е една от основните причини за рязкото нарастване на „психичните, коронарните, канцерогенните и опорно-ставните заболявания, за податливостта на все повече и повече хора към остро заразните епидемични болести, включително и към СПИН".
