Внучетата ми обожават моя хайвер

Поетът Недялко Йорданов е роден в Бургас. През 1962 година завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалност българска филология. Една година е учител по литература в Малко Търново. От 1963 г. до 1983 е драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска", а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 г. е драматург и режисьор на театър "Възраждане" София. На 18 януари тази година Недялко Йорданов навършва 73 години. - Господин Йорданов, какво ще приготвите за рождения си ден тази година? - Рождения ден тази година ще празнувам само със своите близки вкъщи. Обикновено по това време сме в Бургас, но този път ще бъдем в София. Преди всичко ще задоволя Тамара и Самуил - моите внучета, които са луди по моите спагети. Те се правят бързо и лесно - спагетите сварявам в солена вода, а после задушавам в масло. Каймата пържа на тиган с малко лук и много подправки. И после я заливам с един литър доматен сок. Оставям да ври поне още 15 минути. А после сервирам спагетите, поръсени с пармезан. Тъй като за Коледа правих традиционните зелеви сарми, този път ще сменя менюто. Имаме една замразена токачка - ловен трофей - и Ивана смята да я направи по нейна си рецепта с кисело зеле. За другите гости вероятно ще направя прочутата си вече баница /колко съм скромен, нали!/, която става сочна и вкусна благодарение на двете кофички кисело мляко в плънката. За тортата има думата пак Ивана - всеки си знае задълженията. - От кого сте се учили да готвите? Какво обичахте да хапвате като дете?  - Не съм се учил специално да готвя, но поради гладното ми детство съм гледал нетърпеливо как баба ми и майка приготвят евтини и ужасно вкусни манджи. Например любимата ми трахана. Запържват се хапки хляб в олио и червен пипер. Отделно се сварява триеница / брашно поръсено с вода и стрито с ръце/. Всичко това се смесва и се залива със зелева чорба. Да си оближеш пръстите! Или яйца по войнишки. В тигана се загряват до кипване вода и олио, поръсва се сместта с червен пипер и сол и в нея се чукват яйцата като се заливат постепенно, докато белтъкът се втвърди. Да не говоря за циганската милина, с която израснах. Препечена филийка, малко олио отгоре, червен пипер и сол. Описал съм го: Малко олио. Филийка. Ръси се със сол. Не се слага във чинийка. Не седиш на стол. Вземаш си я във ръката. В другата - домат. И излизаш в махалата пролетариат... - Коя е най-омразната Ви храна?  - Охлюви. Никога не бих ги опитал дори. - Коя е любимата ви рибна  рецепта?  - Не я знам как става, защото не съм любител на рибните ястия, но майка ми приготвяше иначе страхотен шаран на Никулден във фурна, пълнен с орехи и някакви други неща - мисля домати, лук, маслини, дафинов лист и... кой знае още какво. - Кое е най-важното при приготвянето на морски дарове? - Не обичам морски дарове , които не са от Черно море. Любител съм на скаридите - които, току що уловени и още скачащи, се сваряват за кратко време с  бира. Както и мидите. Като деца - ние, бургазлийчетата от крайморската махала ги ядяхме сурови на плажа - не защото бяха вкусни, напротив - но всеки да се покаже истински морски вълк. - Какви са необходимите продукти и каква е рецептата на хубавото стихотворение?  - Едни и същи са продуктите - непременно емоция - обикновено тъга, професионализъм и бягство от рутината. - Кое е по-важното и по-нужното - храната за духа или за тялото?   - Ако отговоря, че е по-важна храната за духа, ще излезе, че е по-добре да си гладен, но интелигентен. Днес почти всички поети са гладни и това, че пишат поезия никак не ги топли. Защото на всичкото отгоре , за да издадат книга, трябва да си платят. И все пак , и все пак... - Издайте тайната на Вашите зелеви сарми и хайвер.  - С удоволствие. Един килограм кайма. Много праз, примерно пет стръка се нарязват на не много ситно и се смесват с каймата. Това е много важно да има много праз! Една чаена чаша бланширан ориз, постоял десетина минути във вода. И подправки: чубрица, къри, индийско орехче, дивисил, ким, червен пипер, черен пипер, розмарин... и каквото още си поискаш. Всичко това добре се омесва, завива се със зелевите листа на средно големи сарми. Подреждат се в тенджера / може и херметическа/ и се заливат с равни части вода и зелева чорба, заедно с олио по желание. В заливката се слагат десетина карамфилчета, които придават страхотен аромат на сармите. Това е пак рецепта на моята майка. А хайверът е съвсем лесен, но има една малка особеност. Една супена лъжица хайвер от шаран, примерно, една глава лук, олио и лимонов сок се слагат в блендера и се разбъркват до бяло. Три четвърти хляб на парчета  заедно с кората се потапя във вода докато омекне и после на части, като се изцежда, се слага в блендера. Всеки път като го пускаме да се върти, добавяме олио и лимонов сок, така че сместта побелява съвсем. Така постепенно слагаме всичкия хляб. Опитваме на вкус и решаваме дали да добавим още хляб, лимонов сок или олио...И този хайвер е любим на внучетата ми, така, че рождения ден няма да мине без него.