Водещият Иларион Стаматов: Кухнята е като джаза - няма грешни ноти

Много обичах гозбите на мама

Иларион Стаматов е едва на 24 години, но вече води най-новото образователно предаване в родния ефир “Опознай България”. Всяка седмица той разказва за историята на някое кътче от страната. - Иларион, водещ си на „Опознай България” по БНТ Свят. Е, опозна ли България? - В началото съм на едно дълго пътуване и има още много да се види. България е  малка като територия, но богата на съдържание. И тук не говоря само за природни забележителности, а главно за история. Във връзка с това искам да кажа на връстниците си, че наистина имаме красива родина и това не бива да се забравя. „Опознай България” дава добра възможност на хората да видят прекрасни места от нашите географски ширини. Но това не е всичко. Гледайте предаването и ще видите! - Намери ли приятели из страната? - Работата ми предполага контакти и запознанства с много интересни хора. В паузите между снимките имахме възможност и да си поговорим. Надявам се някои от тях да мога да нарека приятели. - Всеки, който обича да пътува, мечтае да води туристическо предаване. Лесно ли се прави обаче? - Разковничето и в професията, и в живота е да намериш перфектния баланс между работата и удоволствието. Иначе това, което правя, не е никак лесно. С екипа ставаме рано, пием по едно кафе и закусваме набързо. След това почти целият ден минава в репетиции, снимки, докато се постигне желаният резултат. Но ще излъжа, ако кажа, че не се забавлявам. - А опозна ли кухнята и вкусовете в различните региони на страната? - Досега снимахме само в Южна България. Не бих могъл да кажа, че съм опознал различните кухни в страната. Последният ми спомен от Копривщица например е как след един доста изморителен и мразовит снимачен ден седнахме в една механа и хапнахме страхотно вкусна шкембе чорба, приготвена по копривщенски. Още си спомням с умиление за нея. Но да не забравяме, че добрата храна върви с добра напитка. Друго, което си спомням от снимките ни, беше в Мелник. Там ни поканиха на чаша вино в Кордопуловата къща и пих може би най-доброто червено вино, което съм опитвал досега. - Иларион, умееш ли да готвиш? - Имам една теория за готвенето, че мъжете стават по-добри готвачи от жените, защото не възприемат приготвянето на храната като задължение. За мен кулинарията е изкуство, не по-малко специално от другите, и към него трябва да се подхожда точно по този начин. Затова, когато усетя, че музата напира в мен, ставам и започвам да импровизирам. С риск да прозвуча нескромно, бих казал, че имам известни умения. Но ако искате, питайте приятелката ми за тях. . - Какво приготвяш вкъщи? - Обичам да ям месо и затова манджите, които приготвям, са главно месни. Онази вечер се нагърбих с голямата отговорност аз да поднеса вечерята – взех свинско, нарязах го на късчета, мариновах го с малко соев сос и черен пипер, след това го запържих с много лук, чушки... сложих бутилка вино на масата и ето ти нещо непретенциозно и вкусно. Като джаза е – няма грешни ноти. И в кухнята няма грешни продукти. - Кое е любимото ти ястие? - Задавате ми въпрос с повишена трудност. Обикновено се съобразявам със сезоните. През зимата ям по-силни и питателни храни, докато през лятото наблягам на зеленчуците и плодовете. Даже нямам търпение вече да мога да си купя свежи краставици и истински, червени, градински домати и да направя шопска салата. - Обичаш ли чуждестранните манджи? - Не съм особено добре запознат с чуждестранните кухни, но майка ми живее от няколко години в Италия и когато си дойде в България, ни приготвя традиционни неаполитански вкуснотии. Спагети, лазаня, пица и всичко това - поръсено с малко пармезан. Така че мога да кажа, че италианските специалитети са ми любими. - Какво мразиш да ядеш? - Не мразя никоя храна, но като че ли напоследък пропускам боба и лещата. Знам, че това никак не е здравословно, но полагам усилия да го преодолея. - Кой мие чиниите вкъщи? - По този въпрос вкъщи се водят големи спорове у дома. Надявам се скоро миялната машина да реши този проблем. - Като беше дете, какво обичаше да си хапваш и кой готвеше у дома? - Много обичах гозбите на майка ми. Когато на масата имаше мусака и таратор, за мен беше празник. Нямах търпение обаче да дойде лятната ваканция и да отида на гости при баща ми – той също е много добър кулинар. От него научих всичко за приготвянето на месото. Сега използвам наученото и никога не забравям, че храната, освен нужда за тялото, е и наслада за душата.