ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българските и гръцките домове – най-студени в целия Европейски съюз. Това показват данни на „Евростат“ за 2024 г.
9,2% от европейците не успяват да отопляват жилищата си адекватно. В сравнение с 2023 г. това е подобрение с 1,4 процентни пункта.
Най-висок е делът на хората, които не могат да поддържат достатъчна топлина у дома в България и Гърция – по 19,0%, следвани от Литва (18,0%) и Испания (17,5%).
На обратния полюс са Финландия (2,7%), Полша и Словения (по 3,3%), както и Естония и Люксембург (по 3,6%), където проблемът засяга най-малък дял от населението.
Според Икономическия и социален съвет почти 1,8 млн. души (около 30% от населението) попадат в групата на „енергийно бедни“, които нямат достъп до базови енергийни услуги. Част от домакинствата са уязвими потребители, които са особено чувствителни към колебания в цените на енергията и разходите за отопление
Основни фактори, които задълбочават проблема:
Ниските доходи на домакинствата в България, в комбинация с по-високи разходи за енергия (като относителен дял от бюджета), са сред ключовите причини за енергийна бедност.
Част от изследванията показват, че домакинствата у нас отделят значително по-голям дял от бюджета си за енергия и храна, отколкото средният европейски дом.
Студени, пренаселени и трудни за поддържане: Тревожен доклад на „Евростат“ за жилищата у нас
Според европейската статистика, близо 20% от българите имат просрочени задължения за жилищата си
Енергийна бедност често е по-изразена в селските райони и по-слабо изолирани или с ниска енергийна ефективност жилища, както и сред социално уязвими групи. Това е тенденция в целия ЕС, включително и в България.
