1 000 000 нашенки били бити и малтретирани в детството си, според международно проучване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1 000 000 българки са били бити и малтретирани в детството си. Това показва проучване на Българинът налага, унижава и насилва жената, любовницата, приятелката и дори майка си като в Средните векове. Всяка четвърта жена у нас, или 23%, е била жертва на физическо или сексуално насилие от страна на партньора си. В немалко случаи едното е придружено от другото. 14 на сто също са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор. Данните съобщи Геновева Тишева - управител на Фондация „Български център за джендър изследвания” и председател на Сдружение „Алианс за защита срещу домашното насилие”, пише "Монитор". Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). Резултатите от изследването са въз основа на 42 000 интервюта, проведени през 2012 г. с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на ЕС. Интервютата са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна или средно по 1500 жени от всяка държава членка са участвали в изследването.
Цифрите показват, че в Европа бият и насилват повече отколкото у нас. 33% от жените там съобщават, че са жертва на физическо, психическо и сексуално насилие. Те не са емигранти от по-слабо развитите части на света, а европейки – коренячки. Тази цифра се доближава много до страните в арабския свят, където пердахът и малтретирането са честа практика. Най-много бият съпругите си финландците (30%), най-малко – австрийците (13%). „Призналите за насилие срещу тях вкъщи в по-икономически развитите страни със стари демокрации са повече, отколкото в останалите страни, защото там има развити политики, възможности за превенция и хората са се научили да не крият проблема вкъщи”, поясни Тишева. Същевременно се оказва, че 29 на сто от жените в нашата страна, което е един милион от общо 3 777 999 жени у нас, в детството си са преживели физическо, сексуално или психологическо насилие.
В рамките на ЕС средният процент е 33. Издевателствата у дома ескалират най-много по празниците, обясни Елена Трифонова от фондацията. Независимо, че у нас всяка четвърта яде пердах вкъщи или е малтретирана, няма къде да отиде, ако положението стане твърде критично. Кризисните центрове за жени жертви на домашно насилие в България се броят на пръсти. Такива към момента от тези, се управляват от организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие има само в Силистра, Варна, Бургас, Плевен и Перник. Очаква се скоро в Димитровград също да бъде създаден подслон за жертви на домашно насилие, като услугата ще се управлява от клона и партньорите на Фондация „Български център за джендър изследвания” в Хасково и Димитровград. Надяваме се да може да се осигури финансирането на услугата. Кризисен център в София се управлява и от ФА ”Анимус”. С няколко легла за такива жени в апартамент в центъра на София разполага и фондация „Анимус”. До тях жертвите обаче стигат много трудно. Ако те не знаят, че в техния град има място, където да подслонят глава, буквално остават на улицата. В най-добрия случай отиват при близки, обясниха от фондацията. Към тях могат да ги насочат и от полицията, но жертвите на домашно насилие като цяло се притесняват да потърсят помощ от органите на реда. Ако жената е насинена и отиде в спешното отделение на болницата, от там много рядко съобщават в полицията, че имат тежък случай на домашно насилие. Ако все пак жертвата отиде в полицията, от там търсят неправителствена организация, която поддържа подслон за жертви на насилие, или социалните служби, които обаче не са специализирани в тази услуга. Едно от малкото неща, които полицаят може да направи, е да привика насилника да подпише предупредителен протокол, обясни Елена Трифонова от Фондация „Български център за джендър изследвания”. Полицаят не може да предприеме никакви други мерки, включително и задържане, ако няма престъпление от общ характер. Той не може да се обърне и до съда заиздаване на заповед за незабавна защита на жертвата. Преди промяната в Закона за защита от домашно насилие от 2009 г. това бе възможно, но вече не е задължение на служителите на вътрешното ведомство.
