ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В книгата си "Залезът на Запада", която е издадена през 20-те години на миналия век, Освалд Шпенглер формулира понятието "втора религиозност". Според него този феномен се наблюдава след отмирането на рационализма на всяка култура, която се е превърнала в цивилизация. Рационализмът е характерен за късните фази на цивилизациите - от китайската и индийската, през египетската до елинската и римската.
Отмирането на рационализма, при който творческият порив на живата религия отстъпва пред философията и науката, е съпроводено със скептицизъм по отношение на тях. Последното води до нови търсения както сред елитните съсловия (най-вече аристокрацията), така и сред голяма част от обитателите на големия град (той доминира пространството на всяка завършена цивилизация), които са прекъснали завинаги връзката със своя корен в лицето на неисторичното и нецивилизовано селско пространство.
Насред скептицизма в Елада се появява елитната секта на орфизма, в Рим се възприемат идващите от изток култове към Митра, Изида и Кибела, в Египет възникват архаичните култове към Озирис и Хор, а във Византия от зоната на персийската цивилизация се явяват манихейските течения на павликяни и богомили.
Всяка цивилизация има своята епоха на духовна умора, в която мистицизмът и увлеченията по отдалечени пространствени и времеви духовни търсения сякаш идват, за да заместят изчезналата автентичност на вярата и угасналото очарование на цивилизоваността.
Тези тенденции се наблюдават в епохите на упадък на цивилизациите, в които по инстинкт обитателите им опитват да или да се върнат към безвъзвратно загубената автентична религиозна вяра чрез реформация на религията (такива проявления са протестантството за западната цивилизация, ислямът за арабската и арианството за византийската), или да открият нова в лицето на навлизащите в цивилизационното пространство култове, секти и нови религии.
Припомних си тезата на Шпенглер покрай трагедията в Петрохан, която потресе българското общество през последните два месеца. Невъзможността действията на Ивайло Калушев и сподвижниците му да бъдат обяснени по рационален път роди конспиративни теории и алтернативни версии. Липсващата рационална мотивация за двете убийства и четирите самоубийства обаче не означава, че не съществува ирационална мотивация.
Изобщо кое самоубийство и убийство би могло да бъде рационално мотивирано? И от гледната точка на кой светоглед би могла да дойде рационалната мотивация - на християнството, на исляма, на будизма? Това са различни светове с различно усещане и възглед за света. Възгледът на определена религиозна култура остава необясним за обитателите на останалите културни и религиозни пространства. При всяко от тях животът и смъртта имат различно обяснение, пораждат различни усещания и служат на различни цели.
Възможно най-повърхностната гледна точка по въпроса за мотивацията на хората от Петрохан е личната. Именно тя обаче е доминиращата в поредния публичен спор. Почти всеки "откривател" и "разследващ" на терена на социалните мрежи поставя себе си на мястото на загиналите и от тази позиция, естествено, не е в състояние да си обясни поведението им. Оттам се появяват и конспирациите, "мафиотските заговори" и универсалното обяснение, че може би шестимата са "видели нещо" и това е причината да загубят живота си.
По всички показатели в случая с "Петрохан" става въпрос за секта в смисъла, в който определя това понятие Макс Вебер, а именно доброволна религиозна общност, която се е отделила от основното религиозно течение, претендира за по-чиста или по-автентична вяра и изисква строги правила и дисциплина от членовете си.
Припомням, че в хода на разследването стана ясно, че Ивайло Калушев първоначално е изповядвал тибетски будизъм, но по-късно се е отделил от това течение на будизма и е привлякъл към себе си собствени последователи. По всичко изглежда, че тези последователи не се изчерпват само със загиналите край Петрохан, но в мрежата, доминирана от Калушев, косвено и пряко са участвали далеч повече хора.
Голяма част от тях имат сериозни икономически възможности и влияние в части от политическия и икономическия живот на страната, като някои от тях са осигурявали средствата за дейностите, които е практикувала сектата на Калушев.
Тези мрежови връзки би трябвало да се изследват в дълбочина, за да стане поне отчасти ясно доколко това вярване и този светоглед са се материализирали в институционални позиции и решения. Защото, ако трябва да наречем нещата с истинските им имена, то групата около Ивайло Калушев е не просто секта, а е секта, която е опасна. Това не е пресилено определение на фона на шестте трупа край Петрохан и Околчица.
В контекста на ширещата се религиозна неграмотност в българското общество (и на тази база придобитата склонност към мистицизъм и езотерика) случаят "Петрохан" би трябвало да бъде възприет като много силен сигнал за потенциални рискове. Не призовавам за лов на вещици и преследване на хора с нестандартни религиозни виждания, а за предприемане на действия най-вече от страна на образователната система за преодоляване на религиозната неграмотност, която се култивира от същата във вече пет български поколения с фалшивата мотивация за светска чистота на масовото образование.
Във времената на духовна умора и скептицизъм, в които живеем, изграждането на религиозна грамотност би могло да спасява животи в буквалния смисъл на думата. Защото е сигурно, че сектата от Петрохан нито е първото, нито последното, нито единственото проявление на епохата, за която Шпенглер предупреждава преди век.
В случая с вероучението не става въпрос за проповядване на религиозни възгледи в образователната система, а за гарантиране на минимални базови познания по отношение на религиозната вяра. Защото е очевидно, че религията и религиозните различия са незаобиколим факт на действителността, без значение дали образователна система го вижда, или не.
През последната година се водеше интензивен дебат за въвеждане на час по вероучение в образованието. Един час на седмица, който предизвика мощна съпротива в онази част от либералната общност, която днес се обявява в защита на частното училище "Космос". Същото, в което са се преподавали предмети като "психологически и терапевтични практики" и се е практикувала медитация (това е преди всичко религиозна практика).
Този един час, който единствено дава възможност за придобиване на елементарна религиозна грамотност, беше атакуван почти истерично от същите хора като заплаха за светското образование, проява на ретроградност и опасност от руска пропаганда.
Личното ми мнение е, че след "Петрохан" с подобен тип хора не бива да се дебатира, а държавата да се върне с цялата си сила в системата на образованието, чиято функция е преди всичко възпитателна, а основната цел е да гарантира обществени отношения, които се основават върху традиционния културен и цивилизационен светоглед.
Едва ли това би било достатъчно усилие за преодоляването на всички рискове на културната среда, в която живеем, но със сигурност ще е поне опит да се противодейства на секти и култове, които паразитират преди всичко върху скептицизма и религиозната неграмотност на критична маса от хора в нашето общество.
Тома Биков за "Филтър"
