Въпросите пред енергийната независимост или как българските централи стават курбан на стратегическото късогледство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Русия спря доставките на газ за България. В момента страната ни може да оцелее енергийно само благодарение на българските въглища. За щастие над 60% от тока, който всички ние ползваме, се произвежда от въглищните централи в България. И точно в този момент, по време на енергийна криза и несигурност за осигуряване на доставки на „синьо гориво“, се правят стъпки за затваряне на една важна част от цялата енергийна система и то при съмнителни обстоятелства. Става дума за ТЕЦ Марица 3 и неговото спиране, което в нормална обстановка, щеше да е нещо не толкова тревожно, но с военния конфликт в близост и огромните предизвикателства пред страната ни и нейната икономика, е опасно.
С този вид мощности днес все още можем да определяме България като сравнително независима от каквито и да е неблагоприятни външни условия. Защо по време на подобна криза се затваря предприятие, гарантиращо част от нуждите на хората от електрическа енергия? Адекватни ли са действията на властите по време на такива предизвикателства?
Днес затварят ТЕЦ ‚Марица 3“, утре следващите, а накрая и държавните „Марици“. Това е нерадостната перспектива пред остатъците от българската енергетика. Това неминуемо ще доведе до още по-голямо нарастване на цената на електроенергията.
Българската енергетика отдавна се управлява като в параграф 22. Едно говориш в Брюксел, друго, когато отидеш в Стара Загора или Перник. Само че последствията от пандемията и военния конфликт в Украйна свалиха маските.
Властта ще закрива централи, ще оставя хората на улицата, без същевременно да им осигурява, каквато и да е алтернатива. Затваряш работещо дружество. Нямаш алтернативни източници. Цената на горивата изхвърча до небесата. Всичко това обрича страната ни на мрачно бъдеще. Енергийната независимост на България и Европа минава единствено през запазване работещите централи на въглища. Дори в „зелена“ Европа го осъзнаха, но у нас политическият елит е лишен от какъвто и да е гръбнак и воля за защита на националния интерес.
Силните определят правилата на играта в българската и световна политика. Това е реалната ситуация. Този път на дръвника са българските централи, но цената ще се плати от обикновения малък човек. Взимаш му хляба, вдигаш тройно цената на базовите стоки и услуги. Озлобяваш го. Краят е ясен за всички…
Политическа летаргия и стратегическо късогледство унищожат бавно, но много успешно един цял структуроопределящ сектор - Енергетиката.
