Върви, народе примирени!
Но накъде, по кой ли път?
Водачите ти днес на смени
От залъка ти пак крадат.
Ти обедняваш нетърпимо
и бягаш в чуждите страни.
О, минало незабравимо,
към бъдещето погледни.
Книжовността, таз сила нова,
безсилна рухна посред път.
На автомата и пищова
в теб само чува се гласът.
А тез, които пишат книжки
(да го призная ме е срам),
досущ като църковни мишки
гладуват в празния ти храм.
Ти уж си нация културна –
с полезен труд се залови:
към избирателната урна
върви, народе, пак! Върви!
За срам на българското слово,
с което ще те заблудят
върви да избереш отново
онези, дето те крадат.
Нима лъжите им солени
не знаеш вече наизуст?
Върви народе унизени
във европейския съюз.
Върви, народе! Всички драпат
да грабнат кокала без бой.
Върви на изток... Не, на запад.
Я по-добре на място стой!
