ВЯРА: Започва Страстната седмица - на Велики понеделник почитаме страданието на един уникален светец
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Започва Страстната седмица. Под страст обаче трябва да разбираме не това значение, които обикновено даваме, щом чуем тази дума - разните влечения, присъщи на човешката природа. Под страст тук се възприема страданието на Христос.
През първите три дни на Страстната седмица, Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.
В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
2. Св. мъченици Терентий, Помпий и други мъченици Картагенски († 250 г.) - нечестивият римски император Деций Траян, който искал да обърне всички към своята пагубна идолопоклонническа вяра, разпратил до областите на царството си указ - християните да бъдат принуждавани към идолослужение и да ядат от жертвите, принасяни на идолите, а непослушните да се подлагат на съд и присъда.
Когато управителят на Африка Фортунатиан получил този указ, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и заявил, че ако не принесат жертва на боговете ще бъдат жестоко мъчени и ще загинете от страшна смърт.
С тези думи управителят показал инструментите за изтезания и мнозина при вида им се уплашили и се отрекли от Христовата вяра. Но някои от верните, на брой четиридесет, водени от светия мъченик Терентий, твърдо решили да умрат за Христа.
Още не били завършили молитвата си, когато управителят, изпълнен с ярост, отново заповядал да ги провесят и да ги стържат с железни куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им, но въпреки страшните мъки, те ни най-малко не отслабвали, защото Бог ги поддържал и им давал твърдост и сила. Те се молели така и не чувствали мъките, защото Христос облекчавал болките им.
После управителят заповядал да ги хвърлят пак в тъмницата, и като събрал влъхви и магьосници, които могат да омагьосват зверове и змии, им наредил чрез заклинанията си да съберат най-страшни влечуги - аспиди, ехидни и змии и да ги пуснат в тъмницата при мъчениците. Но гадините пълзели в краката на светите мъченици, без да се докосват до тях и да им сторят зло; а светиите възпявали и славели Бога.
Така прекарали в тъмницата заедно с гадините три дни и три нощи, а на четвъртото денонощие през нощта управителят изпратил да разберат дали змиите са умъртвили мъчениците. Пратениците, като приближили тъмничните врати, чули как светите затворници пеят и славословят Бога. За да разберат по-добре какво става в тъмницата, те се качили на покрива, отворили го и видели как светиите седят, а Божий Ангел не позволява на змиите да се приближат до мъчениците. Пратениците, като видели това, се ужасили и веднага съобщили на управителя.
Рано сутринта управителят заповядал заклинателите да махнат от тъмницата змиите, аспидите и ехидните, а мъчениците да се доведат на съда. Когато заклинателите отишли в тъмницата и започнали да казват своите обичайни заклинания, змиите не ги послушали, но с голяма ярост се устремили през отворените врати срещу своите заклинатели и ухапали до смърт и тях, и всички, които били там. След това довели светиите в съда, а управителят, като ги видял невредими, изпаднал в ярост и ги осъдил на посичане с меч. Тогава страдалците, изпълнени с неописуема радост, с веселие тръгнали към смъртта, като пеели:
- Ти ни избави, Господи, от тези, които ни обиждаха, и посрами онези, които ни ненавиждат.
Слугите, които ги отвели на мястото на екзекуцията, изпълнили онова, което им било заповядано, и Христовите изповедници получили мъченически венец. Благоговейни мъже прибрали светите им тела и с чест ги погребали недалече от града.
