ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес в Европа се води „Голямата игра“. През XIX в. „Голяма игра“ беше наричано геополитическото съперничество между Русия и Великобритания за сфери на влияние в Азия. Този път Европа е шахматната дъска и в същото време едно от действащите лица. Това двойно увеличава напрежението в ситуацията: ще успее и ще поиска ли Европа да се противопостави на усилията на Русия, насочени към засилване на зависимостта на континента от нея?
Играта, която сега се приближава към финалния етап, се води около новия газопровод „Северен поток-2“.
Хайде да си спомним: през 2005 г. федералният канцлер Герхард Шрьодер с едно от последните си действия на поста си инициира строителството на първия газопровод по дъното на Балтийско море - „Северен поток-1“ - и скоро се оказа на високоплатена длъжност в компанията, която ръководи проекта „Северен поток“. Вместо, както се планираше, през Полша да бъде прекаран втори газопровод, тръбата мина по дъното на Балтийско море, което излезе много по-скъпо. „Северен поток-1“ се използва в продължение на много години, макар и той никога да не е бил напълно натоварен.
Въпреки това през 2018 г. трябва да започне строителството на „Северен поток-2“. Руските стратези отдавна не крият, че стратегическата цел на минаващите по дъното на Балтийско море газопроводи е възможността за „изключване“ на транзитната страна Украйна. Само че и в Дания, и в Швеция, и във Финландия се появяват съмнения – през последните седмици навсякъде се провеждат процедури за съгласуване на проекта. Сега се противопоставя и Брюксел - опитвайки се, в съответствие с юридическите норми на ЕС, да постави под контрол морските газопроводи.
При това поддръжниците на „Северен поток“ твърдят, че потреблението на газ в Европа ще остане стабилно (което може да се оспорва). Те казват, че е необходимо да се строят нови газопроводи, за да оправдаят такъв сценарий. „Диверсификация“ на източниците на енергия - така наричат това създателите на „Северен поток“. Само че се предполага газопроводите да идват само от Русия – през Балтийско море, през Черно море, през Турция. „Диверсификация“ е лъжливо оправдаване на необходимостта от „Северен поток“. При това още сега Русия е най-големият доставчик на природен газ, петрол и твърдо гориво както за Германия, така и за Евросъюза като цяло.
„Северен поток“ е противоположност на диверсификацията. Защо, тогава, е необходима битка срещу това Германия и Европа да получават още повече газ от Русия и да станат още по-зависими от днешните московски управници? По две причини: първо, в името на интереса на Европа, и, второ, в името на интересите на руския народ. Първо за това, що се отнася до втората причини: само износът на газ и петрол генерират около половината от руските държавни приходи. Дмитрий Медведев – тогава президент, сега премиер – през 2009 г. каза верни думи: „Търговията с газ и петрол – това е нашият наркотик. С негова помощ лесно се решават остри проблеми. Не са нужни никакви икономически реформи.“ „Северен поток“ ще стане най-големият доставчик на наркотика. Само ако благодарение на него потекат рубли, днешните управници в Москва могат да направят това, което най-много обичат: да се обогатят, да отклонят реформите, да увеличат личния състав на военнослужещите, работещите във Федералната служба за сигурност и полицията. Действително ли това е в интерес на Русия? Наистина, за нас още по-важна трябва да бъде първата точка – европейските интереси. За съжаление, енергията, както и магистралите, кабелите за предаване на информация или автофургоните могат да се използват с агресивни цели. Москва – както съветската, така и постсъветската – е шампион по такива злоупотреби като прекъсването на подаването на енергоизточници или противодействието срещу тях. Берлинската блокада от 1948/1949 г., когато в Западен Берлин дори брикетите за отопление трябваше да бъдат докарвани със самолети, е първият пример за това, а необявеното прекратяване на доставката на петрол на нефтопреработвателния завод в Литва през 2006 г. - един от неотдавнашните примери. Успоредно с това узряха плановете за „Северен поток“. Никой не може да твърди, че през последните години Русия е станала по-миролюбива, и че нейната готовност за диалог се е увеличила.
Но Германия все повече попада в зависимост от руските концерни и олигарси не само заради доставките, но и заради хранилищата за газ. Почти половината немски хранилища за газ частично или напълно са в руски ръце. И при такава ситуация Зигмар Габриел, тогава още като министър на икономиката, отиде през 2015 г. при Путин. Кремъл веднага съобщи, че Габриел е заявил, че „Северен поток-2“ не се подчинява на енергийните правила на ЕС – или в прав текст – че на руската страна ще бъде предоставен едноличен достъп и цялата печалба от газопровода. Министерството на Габриел не смогна или не пожела да даде отговор на въпроса действително ли министърът е казал такова нещо в Москва. Миналата седмица нашият вестник показа как агресивно лобистите на „Северен поток-2“ са търкали прага на федералното правителство. Често се появява името на Габриел: той поразително често се среща с Алексей Милер, шефа на „Газпром“, компанията-майка на „Северен поток“. И когато през тази година той беше на вечеря при Путин в Москва, внезапно се отвори вратата и оттам, като дявол от кутийка, се появил Герхард Шрьодер. Може ли немски министър безпристрастно да представлява интересите на Германия, когато срещу него на масата седи бившият му шеф? Едва ли. Ако Русия и енергийната зависимост от нея представляват риск за сигурността, то и такава ситуация също е рискована за сигурността. По такъв начин министърът на външните работи Габриел във време, когато се взима решение за мегагазопровод, би бил неприемлив и за Германия, и за Европа. Да, ще кажат лобистите на „Северен поток“, но от времето на руско-украинските „газови войни“, които се водиха преди няколко години, все пак много неща се промениха. В действителност новите газопроводи и реверсивното подаване на газ подобриха ситуацията. Украйна напълно се отказа от постъпващия директно от Русия газ, поляците и балтийците също постигат успехи в тази посока. Но защо жителите на Западна Европа са длъжни да попадат в тази зависимост, от която в същото време се опитват да излязат жителите на Източна Европа? Руската икономика трябва да бъде готова бързо да превключи на военно производство, каза Путин през ноември. Думите му може да бъдат пренебрегнати като част от спектакъла на предизборната кампания (макар че предишните руски кампании минаваха без такива думи).
Но близкият до Кремъл руски експерт Сергей Караганов беше прав, когато неотдавна каза: „Руснаците са лоши търговци, те не обичат да се занимават с икономика. Но пък са великолепни бойци.“ Във времената на нестабилност, които преживяваме сега, строителството на газопроводи – по-големи от когато и да било – трябва да се обмисля и в такъв контекст. Интересите на шепа корпорации не трябва да определят нашата енергийна политика.
Германия и Европа биха постъпили правилно, ако установят ограничения за „Северен поток-2“ по правилата на ЕС или да прекратят строителството му.
Герхард Гнаук, в. „Велт“
