ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Резултатите от проучване на университета Виктория предсказват, че нашата атмосфера е много по-податлива към парниковия ефект, отколкото се смяташе преди, пише 359.bg.
Основният виновник тук е Слънцето и непрекъснато увеличаващата му се активност. Нашата планета е постигнала деликатно равновесие, при което освобождава или блокира толкова слънчева енергия, колкото може да абсорбира. Но когато Слънцето навлезе в последните си стадии, увеличените яркост и термична активност ще доведат до непоносими нива радиация. Това ще засили многократно парниковия ефект и планетата ще прегрее. Океаните ще закипят, изпълвайки атмосферата със задушаваща пара. Пейзажът ще е като на планетата Венера. Водната пара е особено лош парников газ, тъй като абсорбира термичната радиация от нагретите от Слънцето повърхности – това влошава допълнително ефекта.
Това разбира се не са нови открития. Ново е предположението, че е относително лесно планетата да стигне до там. С помощта на компютърни модели, учените Тайлър Робинсън и Колин Голдблат са открили по-нисък праг на термичната радиация за възникването на неудържим парников ефект. Техният модел използва нови измервания за това как водата и въглеродният диоксид абсорбират различни дължини на светлинната вълна.
Техните открития означават, че планетарните атмосфери са много по-крехки, отколкото сме си мислели, както и, че обитаемите зони в слънчевите системи са по-малко (под обитаема зона се има предвид разстоянието от звезда, на което планетите могат да поддържат течна вода). И понеже новото проучване задълбава и в работата на астрономите и астробиолозите, те може би ще трябва да преосмислят начина, по който търсят обитаеми екзопланети. Още повече, някои планети, обявени за „потенциално обитаеми“ може да изгубят този си статус.
„Обитаемата зона става много по-тясна. Оказва се, че планетата не може да е толкова близо до звездата, колкото си мислехме, преди парниковият ефект да я направи негодна за живот.“ – отбелязва Робинсън.
Но както признават учените, симулацията им не е перфектна. В нея например не се отчита атмосферния ефект на облаците. В бъдеще те се надяват да изгладят модела. Що се отнася до Земята, унищожителният парников ефект може да започне някъде след 0.5 до 1 милиард години. Преди събитието се очакваше след около 1.1 до 2 милиарда години.
