ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Юпита с елегантни костюми, танцьорки на пилон в нощните клубове, скинари, модерни системи за дистанционно видеонаблюдение съживяват трагикомедията на Шекспир "Мяра за мяра" под режисурата на Крис Шарков като продукция на Драматичен театър Ловеч, която този месец имаше и своята софийска премиера в театър "Азарян".
Не за пръв път пиесите на Барда се появяват в съвременни одежди на българска сцена, но сега сякаш пренасянето на казуса от "Мяра за мяра" в наши дни е особено оправдано и логично: с въвеждането на нови рестриктивни мерки и нов морал в обществото, с временния статут на управението, с контролиращата сила на властта и необходимостта от контрол над самата нея. В този смисъл интерпретацията на талантливия Крис Шарков избягва самоцелното кокетничене и е напълно уместна.
В "Мяра за мяра" Винченцо, князът на Виена (гост-звездата Явор Бахаров), решава да се оттегли в манастир и поверява (временно?) градските дела на своя довереник Анджело (Павел Емилов). Той на свой ред се заема да стегне морала в града и пожелава да накаже със смърт Клавдио (Любо Ковечв), който е забременил девойка, без да имат брак. Единствено сестрата на Клавдио, Изабела (Боряна Бабанова), която се готви да се замонаши, може да измоли милост от новия управник. Неочаквано той е изправен пред дилемата да удържи правилата, която проповядва, или да се поддаде на избухналата страст и да отнеме девствеността на Изабела. Тя пък е разпъната между порива да запази чистотата си и греха, който ще спаси живота на брат й – саможертва, която Калвдио би приел охотно. Всичко това обаче не остава скрито от княза, който като сив кардинал следи случващото се и задкулисно дърпа конците. И ще се завърне, за да въздаде мяра според мяра.
В двете токова различни лица на образа - действащ "политик" или "смирен" подмолен съветник, Явор Бахаров успява да задържи вниманието на публиката като двигател на действието. Характерен и много силен поддържащ образ на "градския плебс" прави и актьорът Георги Грозев.
Крис Шарков е привлечен от тази "проблемна" Шекспирова пиеса с неопределен жанр, която разнищва морални казуси: за манипулациите и отговорността на властта, за човешкия избор, дори за сексуалния тормоз, който все по-често бива санкциониран днес. За него тя е близка до съвременни формати като съдебния трилър. Спектакълът сполучливо насочва зрителския поглед към вечните дилеми между злоупотребата и справедливостта, престъплението и възмездието, прошката, милостта и (не)възможната любов в "един проблемен и разпуснат свят".
Сценографията и костюмите са на Кирил Наумов, хореографията на Илона Маринова, музиката на Жоро от "Остава". През октомври постановката откри 12-ото издание на фестивала "Младите в театъра"и ознаменува завръщането на най-великия драматург на всички времена на ловешка сцена след 30-годишно отсъствие.
