В ОКОТО НА БУРЯТА! Кабинетът “Желязков“ - между глътката въздух и новата спирала на несигурност в България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато в средата на януари 2025 г. Народното събрание избра кабинета на Росен Желязков, голяма част от обществото въздъхна с облекчение. След дълги политически кризи, серия служебни кабинети и неспирни избори, изглеждаше, че страната най-сетне влиза в режим на нормалност. Обещанието беше ясно: редовно правителство, което да осигури стабилност, предвидимост и връщане към рутината в държавното управление.
Тази надежда обаче трая по-малко от година. След 330 дни управление кабинетът подаде оставка, притиснат от масови протести.
Преговорите за съставяне на правителството на Росен Желязков бяха трудни, но успешни. ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН оформиха коалиция, подкрепена при ключови гласувания и от други парламентарни сили. Обществото прие кабинета като “компромис, но възможен компромис“. Опитни министри, ясни ресори и амбиция да се възстанови темпото на реформите.
В първите месеци кабинетът действително успя да успокои институциите. Това беше период, в който администрацията работеше без трусове, парламентът произвеждаше решения, а външните партньори виждаха България отново като прогнозируем играч.
Първите пукнатини
Проблемите започнаха тогава, когато правителството трябваше да взема по-трудни, болезнени решения. Бюджетът за 2026 г. се превърна в ябълката на раздора. Опозицията усети момента и поведе остра кампания в социалните мрежи, достигнала до поколението Gen Z, което стои на пулса на социалните мрежи и е готово за реакция.
Протестите нараснаха, напрежението се покачи - от протест за бюджета, натискът на улицата и социалните мрежи се превърна в недоволство срещу цялото правителство.
Оставката на Росен Желязков не беше изненадваща – тя беше въпрос на време, въпреки че още в началото се даваше заявка за управление през целия мандат, а анализаторите бяха сигурни, че кабинетът ще устиска поне до президентския вот, когато се очаква на терена да излезе Румен Радев.
На 11 декември 2025 г. обаче кабинетът подаде оставка и България отново е напът да изпадне в поредната порочна изборна спирала.
Какво оставя след себе си кабинетът “Желязков“?
Правителството успя за възстанови институционалната ритмичност след дълъг период на нестабилност, нормализира отношенията с международните партньори, възстанови плащанията на милиарди по Плана за възстановяване, вкара страната в еврозоната и я доведе до петото място в Европа по икономически растеж. 11-те месеца на Желязков не бяха никак спокойни, белязани от шест вота на недоверие, водни и бедствени кризи.
Трябва да пазим достиженията, за които всеки от нас с моите колеги сме се борили през последните десетилетия. Този кабинет дойде като функция на сложна коалиция между разнородни по своята политическа природа, история и същност партии, но обединени около желанието страната да продължи по своя европейски път на развитие.
Обещахме макроикономическа стабилност и я постигнахме, гаранция и доказателство за това бе оценката за постигането на Маастрихтските критерии.
Обещахме и постигнахме небивал ръст в приходите на бюджета. Ще изпълним рамката за 2025 г., предложихме бюджет за 2026 г., който независимо от своята разнопосочност и коментари беше на социалната защита и придобивките, които гражданите трябва да имат и да запазят през предстоящата година. Всичко това сякаш не можа да бъде обяснено докрай или нашите политически опоненти не пожелаха да го разберат, каза Желязков в изказването си по време на подаването на оставка на кабинета.
Какво следва за България?
Падането на кабинета отвори нов политически цикъл, в който най-важните въпроси са:
Ще има ли ново мнозинство? Консултациите при президента разкриха трудна задача: Партиите в парламента са разделени, а обществените очаквания – високи.
Ново правителство или нови избори? Засега знаците са за нов служебен кабинет и още месеци на несигурност, след което поредните предсрочни избори.
Под риск са ключови реформи, които ще зациклят за пореден път. Функционирането в условията на удължен бюджет създава рискове пред редица сектори, нестабилността води до спад в инвеститорското доверие.
България е изправена пред огромен риск от спекула с цените след влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Кабинетът “Желязков“ ще остане в историята като правителство, което дойде с амбицията за стабилност, успя да постигне частична нормализация, но се препъна в социалното напрежение и политическото недоверие. За едни – кратка глътка въздух. За други – поредното доказателство, че без истинска промяна в политическата култура, всяко управление е временно.
След оставката страната навлиза в нова спирала на несигурност. Но това е и повратен момент – дали ще се превърне в поредното политическо повторение или в начало на по-зряла фаза, зависи от способността на политическите лидери да чуят най-гласовития играч в историята на българската политика през последните години: обществото.
