Над мързеливите и неуките – пак чадър от управниците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Човек дори и добре да живее, в даден момент става разочарован български избирател. Какво се случва, когато не живее добре – „това ние най-добре го знаеме“, както се пееше в една песен на Хиподил. Може да го преподаваме дори. Това, което българският управляващ елит показа като ниво и качество през последните няколко седмици не изненадва никого.
Управниците се движат в утъпканото русло. Със същата арогантност като предишните, и като по-предишните, и като по-по-предишните и т.н. Тук заиграването с датата с 10 ноември няма да ни свърши работа - традицията на особения български тип публично управление отива десетилетия назад, че и повече дори. Никак не е сложно да се разбере, че тази традиция нито може да продължава, нито може да бъде основа за надграждане. Тя може да служи само за това, за което единствено става - за лош пример, за демонстрация как не трябва да се управлява и какво не трябва да бъде публичното управление. Ако трябва да се опише що е то публично управление с едно изречение - това е „система за вземане на решения“.
За да не стигат големи маси до усещането за разочарование трябва нещо много просто - занимаващите се с публичното управление да вземат правилни решения. И тук вероятно и с основание ще попитате - а кои са правилните решения. От гледната точка на свободния свят, към който като че ли се опитваме да принадлежим, това са решенията, които умножават свободата, дават възможност на талантите на хората да се разгърнат, с което да умножат просперитета и осигуряват законност.
Може да ви звучи банално, но това е самата истина. Истински катехизис на доброто управление е спазването на тази троица. Наложете я върху която си искате ситуация, решение или кадрови назначания, извършени или взети от разичните управления през годините и ще видите, че работи безотказно. Правилните публични решения не би трябвало да са в полза на това усилията на честните, предприемчивите и работливите да отиват в полза на издръжката на мързеливите, неуките и некреативните.
Цяла поредица от решения на това правителство и парламент за последните два месеца обаче са точно в тази посока. Ако това продължи догодина ще има нечувано и невиждано от години изселване на първите от страната. Това обаче никак не тревоожи народните ни представители, защото както по всичко изглежда те си я карат по познатия принцип за кучето и кервана. Да разпуснеш парламента да „ваканцува“ в период на такава свирепа криза и месечни демонстрации срещу теб - на това само нашите политици са способни. Варварско-вождйска политическа традиция е това - в подобни условия елитите в другите държави от същия този свободен свят дават друг пример.
Добър пример на споделяне на тегобите. През 70-те политиците от Бенелюкс се качиха на велосипеди заради драсктичния скок на цените на петрола тогава. Нашите в такава ситуация харчат като за последно – сакън да не почувстват и минимален дискомфорт. Лидер ли си - води. Но не към поредната „фабрика за луксозни съдби“ /резиденции и почивни станции за избрани/. Споделянето на риска е практика, дълбоко заложенав бизнес етиката на Запад. Пак там тя се е развила и в съответствуваща на тамошната психология политическата етика.
Тук всичко е наопаки - като прословутото кимане и поклащане на главата при нас. Все сме на „акерне“, наобратно. Тук в условия на свирепа криза нашенските "нови политици" предпочитат да увеличават харчовете и демонстративно да разхождат благосъстоянието си. Истински се възмутих преди няколко дни, когато чух с неподражаем диалект русенската депутатка от ГЕРБ Светлана Ангелова да пита колегите си вляво "Не ва ли е срам, че пренебрегвате българските граждани?". Да оставим изказа - тук нашенските народни представители са шампиони по грешки. Нахалството обаче на тази жена преля всякакви граници, защото същата зам.-председателка на социалната комисия в предишния парламент си умираше да доказва в интервюта, че е истински маниак на тема обувки. Не пропускала, по собственото и свидетелство в едно интервю, магазин за обувки, без да си купи поредния чифт.
Ето, че се появи и българската Имелда Маркос. От Русе. Кога ще се появи обаче българската Маргарет Тачър е въпрос с най-висока степен на трудност. Ex nihilo nihil fit - от нищото се появява пак нищо. Е, няма откъде да се появи. Очаквайте българската Ева Перон, не Тачър. А понеже българската политическа култура е основно "култура на предразсъдъка", то не очаквайте и силен обществен тласък в посока промяната. Тласък ще има и вече има, но той е доста нефелен откъм идея какво да се променя.
Има една френска поговорка: "Културата е оставащото, когато изчезне наученото чрез образование". Ключово. Свалете маската на българската политическа култура и отдолу веднага лъсва толкова натрапчивото българско безкултурие. Политическата ни култура не се повлиява от нова информация, предпочита да пребивава в неведение и заблуди. Храни се основно с предразсъдъци, а те не са нищо повече от клиширани представи за нещата около нас.
Основани на ограничена информация и сковани от недопускането на нова информаия, предразсъдъците на българската политическа класа и избирателите й си правят среща. От тази среща се ражда ниската политическа компетентност на едните и ниската политическа ефективност от участието на другите. Затова и резултатите ни като нация напомнят по-скоро на източна миниатюра - няколко тънки и безсмислени щриха, с много празно пространство между тях. С това поне приличаме на толкова ефективните азиатски нации. Етиката и трудолюбието обаче отдавна са изчезнали от тези земи. Дано не е завинаги.
