ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румънският Институт за разследване на престъпленията на комунизма (ИРПК) депозира в прокуратурата жалби срещу двама бивши началници на комунистически затвори, за които се смята, че са съпричастни към смъртта на 200 политически затворници.
„Настояхме прокуратурата да започне наказателно производство за престъпления срещу човечеството”, съобщи на пресконференция председателят на Института Раду Преда. 84-годишният Мариан Петреску е бил комендант на затвора в Галац в периода 1959–66 година, а 86-годишният Джордже Бостина е бил представител на тайните служби „Секуритате” в същия затвор, а после в трудовия лагер „Остров” в периода 1956–64 година.
Двамата са обвинени в поддържане на режим на физическо унищожение на задържаните, които са били главно противници на комунистическата власт. Нечовешките условия в затвора са довели до 100 смъртни случая, в които участие има Бостина, и 104, за които причина е бил Петреску, подчерта Преда. Очевидци са разказали, че затворниците са били бити, държани гладни, подлагани на психологически натиск, лишавани от медицински грижи и принуждавани да работят в изключително тежки условия.
Двете жалби са допълнение към 6 искания за наказателно производство срещу палачи от епохата на комунизма, депозирани от ИРПК. По два от случаите вече е въздадено правосъдие. Александру Висинеску, бивш комендант на затвора в Рамнику Валча, беше признат за виновен за престъпления срещу човечеството и осъден и на втора инстанция през миналата година на 20 години затвор. А Йоан Фичиор, бивш комендант на трудовия лагер „Периправа”, в началото на 2016 година, също получи 20 години затвор на първа инстанция.
Ръководителят на ИРПК призова прокуратурата да работи по-бързо с документите по тези случаи, той като някои от оцелелите свидетели и мъчителите може междувременно да починат. Раду Преда изрази съжаление, че има „прекалено малко прокурори, специализирани в престъпления срещу човечеството”.
Общо около 600 000 румънци са били осъдени и изпратени в затвора по политически причини по време на комунистическия режим между 1945 и 1989 година, сочи статистика на музея в памет на жертвите на комунизма. Най-мракобесни са били репресиите през 50-те години.
