ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът на САЩ се прегръща братски с лидера на Северна Корея и в същия момент заплашва с ужасни мита министър-председател на Канада - ако нещо подобно се случи с други американски лидери, то със сигурност щеше да предизвика вихрушка от удивени коментари като "Светът се е побъркал." Но Тръмп е Тръмп. Всички отдавна са свикнали с факта, че това, с което някои изглеждат луди, за сегашния американски държавен глава е норма. Нещо повече, лудостта на Доналд Тръмп е привидна. В "ексцентричното" желание на американския президент да се сприятели с Ким Чен Ун се проследява желязната логика. Това се посочва в обширен коментар на рнуското издание "Московский Комсомолец", цитиран от „Фокус“.
През 1951 г. на Корейския полуостров се случиха събития, които почти доведоха до Трета световна война. Ръководителят на "силите на ООН" в Корея, известният американски генерал Дъглас Макартър се умори да се бори с поддържащите войските на северния комунистически лидер Ким Ир Сен, "китайски доброволци", биещи се на чужда земя.
Макартър планира да прехвърли боевете на територията на Китай и да използва ядрени оръжия. Добре, че преди година между Москва и Пекин е сключил договор за взаимна помощ в случай на въоръжено нападение. Така той автоматично вкарва в конфликт Съединените щати със Съветският съюз.
Западните политически кръгове са били пълни с хора, които смятат плана на Макартър за чист авантюризъм, а самият генерал за опасен луд, но хората в САЩ смятат тогавашния президент на САЩ Хари Труман за некомпетентен слабак, а Макартър - като велик войн и национален герой. Труман се страхуваше, че всеки опит да махне от поста Макартър може да доведе до импийчмънт на президента на САЩ, но в крайна сметка се осмели и отстрани генерала. Беше избегната ядрената война на Корейския полуостров и околните райони на Корея.
Защо сега си спомних този исторически епизод, който не е твърде добре познат в Русия? Тъй като миналата година перспективата за ядрена война на Корейския полуостров отново престана да изглежда ненаучна фантастика. През 2017 г., желаейки да изплаши Ким Чен Ун, Тръмп от трибуната на ООН заплашваше да "разруши напълно" Северна Корея.
Но в Пхенян, не бяха уплашени от американските заплахи , а американските искания - да спрат създаването на ядрени оръжия, не бяха изпълнени. Тръмп е изправена пред избор: или да признае, че блъфира и че в действителност той няма "смелостта" да започне военни действия срещу режима на Ким Чен Ун, или да се опита да изпълни своя ултиматум, което щеше застраши света с непредвидими последици.
От тези две неприятни алтернативи американският президент избра третата - много приятна. Приятно за самия Тръмп: сега има възможност да се обяви за "велик миротворец". Приятна и за Ким Чен Ун, който от лидер на най-изолирания политически режим на земята се превърна в "уважаван колега" на американския президент.
Най-накрая, приятно за жителите на всички територии около Северна Корея: никой не би искал да бъде в епицентъра на ядрената война. Това е цялата история на "епохалната среща на върха" в Сингапур - срещата на върха, след която Вашингтон и Пхенян ще подновят усилията си да се надхитрят взаимно с обновена сила.
Задачата на Тръмп - люлеещ "моркова" пред носа на Пхенян във формата на перспективите за премахване или отслабването на международните икономически санкции, за да принуди Северна Корея до максимум да се отървете от оръжията за масово унищожение. Задачата на Ким Чен Ун е да постигне отслабване на международните икономически санкции, без да причини значителни щети на военния си потенциал. Лидерът на Северна Корея разбира перфектно: Тръмп го обича само защото няма друг избор.
Тъй като не е трудно да се види, стратегическите цели на "договарящите страни" пряко противоречат помежду си. Но това не означава, че мирният процес на Корейския полуостров неизбежно ще попадне в задънена улица. Много политически анализатори сега повтарят като мантра: Ким Чен Ун да помни съдбата на либийския лидер Муамар Кадафи, който отиде на помирение със Запада, а скоро след това си плати много скъпо. Но вярвам, че е невъзможно да се направят преки паралели между ситуациите в Либия и Северна Корея. Чужденците, които искаха да видят колапса на режима на Кадафи, бяха много. Чужденците, които искат да видят колапса на сегашния политически режим в Северна Корея, всъщност не са толкова много.
За капиталистическия юг на Корея перспективата за поглъщане на "комунистическите братя" от север е това, което официално се счита за "голямо щастие", и неофициално най-страшното нещастие. Богатите южняци не искат да похарчат парите си, за да изравнят жизнения стандарт и в края на краищата средствата за това ще трябва да бъдат не само много, но и страшно много. Сеул, разбира се, е неудобно да живее до вулкан, който по всяко време може да започне да избухва - например, да започне да изстрелва ядрени ракети. Но колапсът на режима в Пхенян, също не го устройва.
Дори по-малко би било желателно и за Пекин. Северна Корея, разбира се, не винаги е слушала своя "по-голям китайски брат". Обаче обективната зависимост на Пхенян от Китай не може да бъде отречена (имайте предвид, на чий самолет Ким Чен Ун пристигна в Сингапур).
Северна Корея е една от картите, които Пекин използва в своите игри с Вашингтон. Използва - и ще се използва максимално. Не, Северна Корея е много по-твърд и костелив орех от режима на Кадафи – орех, който на Тръмп трудно ще му се отдаде да счупи или по скоро да погълне.
