ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Втори проект за убежище на четириноги в Хасково не може да тръгне, държавата абдикира от проблема
Проблемът с уличните кучета няма да бъде решен скоро, тъй като и вторият проект за приют не може да тръгне, заради липса на средства. Това стана ясно на петъчното заседание на ОбС. Кога Хасково ще има приют за кучета, попита кмета зам.-председателят на ОбС Евгения Ангелова.
Сдружение "Дом вместо намордник", което изяви желание да гради кучкарник няма средства, заяви кметът Георги Иванов. През март т.г., на сдружението бе предоставен общински имот в Идимирлийската кория за убежище за бездомни кучета. Кметът припомни, че през 2009 г. друг проект за приют бе стопиран от областна администрация.
Общината няма как да задели средства, при положение че трябва да изплати задължения на закрития Кожен център, в размер на 210 000 лв. Приоритетни, разбира се, са и детските градини, коментира кметът.
Само до преди 4 г., по улиците на Хасково нямаше скитащи кучета и общината бе, може би, единствената в страната, в която проблемът не съществуваше. Въпреки слуховете за това какво се случва с четириногите, е факт, че по улиците и детските площадки, кучета нямаше. Сега майките, а и не само те, се притесняват, тъй като глутниците са навсякъде.
Уловените по улиците кучета се настаняваха в клетки в зоокъта и биваха евтаназирани. През май 2009 г. обаче се появиха двама австрийци, които вдигнаха шум до Бога, че животните са избивани. Това стана след като 40 трупа бяха изхвърлени в контейнери за смет, тъй като колата на екарисажа закъсняла. Как обявилите се за природозащитници се появиха точно в този момент на Кенана остана неясно, но е публична тайна, че не са малко организациите, които изнудват общините. Те няма как да съществуват ако нямат съвместни проекти, коментираха тогава специалисти.
Според кмета проблемът с кучетата трябва да се реши на държавно ниво.
Държавата обаче е вдигнала ръце от проблема. В началото на 2011 г. влязоха в сила промени в Закона за защита на животните, според които, кметовете на общини бяха заплашени с глоби от по 2000 лв. за всяко скитащо куче. Налагането на закона бе отложено за пореден път, тъй като се оказа, че общините в България нямат приюти, липсва им и финансова възможност за това. Държавата обаче продължава да не мисли за проблема, вероятно считайки, че са достатъчни предвидените в закон глоби, които някой ден може и да се наложат.
Жалбите от граждани за глутници скитащи кучета не секват. Въпрос на време е някой да реши действително да избива животните, като ги трови, например. Такива случаи вече не липсват в страната. Така пак се стига до въпроса дали не трябва да се избере по-малкото зло, тъй като по-голямото са нахапани и заболели хора.
В редица страни се справят с проблема като евтаназират животни, непотърсени до 14 дни.
