€1.7 млрд. ще струва сръбският участък на Москва - колкото българския дял в проекта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Русия ще даде 1,7 млрд. евро, за да финансира построяването на сръбския участък от газопровода „Южен поток”, съобщи агенция „РИА Новости”.
„Руската страна се ангажира да финансира този участък”, заяви руският президент Владимир Путин след среща със сръбския си колега Томислав Николич в руския черноморски град Сочи.
По-рано президентът на руския газов монополист „Газпром” Алексей Милер потвърди намеренията на Москва да поеме изцяло разходите по изграждането на сръбския участък на най-мащабния й проект в Европа.
Същевременно българският "Булгартрансгаз", част от държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) няма да има такъв късмет и ще трябва да плати своята половина за участие в проекта. най-скъпият сухопътен участък на бъдещия газопровод трябва да бъде изграден в България и цената му е двойно по-висока - около 3.3. млрд. евро по най-скромни разчети, направени от експертите на "Газпром".
От газовия концерн се надяват България да участва с поне 500 млн. евро, като останалата част от нейните 50% съфинансиране ще се изплащат от транзитните такси. Стойността на целия газопровод може да достигне и 29 млрд. евро, което е поне 4 пъти по-висока стойност от първоначално обявените 7 млрд. евро.
По-независимите и критични от руските медии вече писаха, че цената е толкова висока заради това, че най-много поръчки за строежа на мегатръбата ще получат отново фирмите на близките до руския президент Владимир Путин олигарси. Един от тях, Зияд Манасир, например се хвалеше пред руското издание на списание Forbes ("Форбс"), че ще построи на мощна в света компресорна станция специално за "Южен поток" - само този обект обаче ще струва 2,5 млрд. евро.
Идеята е "Южен поток" да пренася руски природен газ по дъното на Черно море, през България, Гърция, Сърбия и Унгария до Италия и Австрия, като отклонения ще има и специално за Словения, Словакия и Черна гора. Необходимостта от проекта е обусловена от проблемите между Москва и Киев, които водят от време на време до газови кризи като тази в началото на 2009 г.