"Галъп": ГЕРБ - 22%, БСП - 17%, ДПС - 7%! "България без цензура" и Реформаторите влизат в парламента

Институциите продължават да губят доверие, обществото е все по-песимистично за бъдещето

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Текущата политическа ситуация в страната води до продължаваща тенденция за постепенен спад в доверието към правителството от началото на годината насам и до високи нива на песимизъм. Очаквано ГЕРБ води пред БСП в електоралните нагласи. Долавят се признаците на недоверие към цялата политическа прослойка.

Това са част от изводите в редовното изследване на общественото мнение, проведено от „Галъп интеренешънъл” между 27 юни и 3 юли.

Проучването е осъществено сред 1010 души, независимо е от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма от повече от две десетилетия насам, известна като „Политически и икономически индекс”.

В отворен въпрос (без предварително зададени опции) повече от 22% заявяват, че в избори за Народно събрание биха гласували за ГЕРБ, около 17% - за БСП, около 7 на сто – за ДПС, за коалицията на „България без цензура”, ВМРО и др. – близо 7%, за Реформаторския блок – около 4%, за АБВ - 3%. „Атака” и НФСБ изглеждат с изравнени сили около 2%.

Разликата между ГЕРБ и БСП от 5 процентни пункта от всички избиратели в страната (което може да е и над 10 процентни пункта при гласувалите) е сходна с тази, отчетена в последните избори. В предстоящия вот обаче тази разлика може да се увеличи, тъй като ГЕРБ е формацията с по-голяма потенциална периферия.

Данните отразяват декларативните нагласи на респондентите и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. До изборите показателите могат да претърпят редица промени в зависимост от развитието на политическия процес. Освен това, електоратите на различните партии са различни в своята структура и степени на мобилизация.

От началото на годината насам доверието в правителството плавно спада, за да достигне през юли до 21%. Недоверието е 69%. Очевидно с края на протестите в края на 2013 г. е отминал и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета. Навлизането във фаза на размиване на управляващото формирование в последните месеци и тревожните сигнали за развитието на страната обясняват и продължаващия спад на популярността на кабинета. В последните месеци на съществуването си кабинетът на Орешарски има нива на доверие, по-ниски в сравнение с последните месеци на кабинета „Борисов” и по-високи в сравнение с последните месеци месеци на кабинета на тройната коалиция.

Президентът остава на стабилни нива от началото на годината – които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. Подобни стойности за последно са били регистрирани в последните месеци от мандата на президента Желев.  

Парламентът през юли е с 12% доверие и 78% недоверие. Сходни и по-ниски са били стойностите във втората половина от мандата на тройната коалиция.

Изследването през юли не отчита сериозна динамика по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец.  

В традиционния въпрос накъде върви България вече 73% отговарят към „по-лошо” при 12%, които са на противоположното мнение. Ако тези стойности се запазят и в идните месеци, ще бъдем свидетели на най-високи нива на песимизъм от години насам.

От многото резултати в редовното изследване впечатление правят някои тествани твърдения. 45% на сто са съгласни с твърдението „Нужна е нова партия, която да отстрани всички досегашни” срещу само 20% на противоположното мнение. В същото време мнозинство от 77%, съставено от привърженици на всички партии, очаквано се съгласява с твърдението „Сега е необходимо съгласие между партиите”.

Подобни данни са още едно свидетелство за високото неодобрение към цялата политическа прослойка, както и за очакването партийните различия да бъдат преодолявани в името на страната, коментират от агенцията.