ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предизборната кампания придоби странни измерения. Не че не сме свикнали тя да е повече клюки, сплетни и скандали, отколкото политики и решения на проблеми. Но, все пак – с какво така притесниха политиците журналистите, които се присъединиха към тях, че бяха превърнати в основни анти герои?
Изграждането на образа на врага има няколко цели. Основните две, с които се използва в политиката, са: когато нямаш ефективен позитивен образ, градиш образ на врага и – на неговия фон, очакваш хората да те възприемат поне за по-малкото зло. Политиците често не успяват не само да се харесат, но и да обединят хората, и тогава врагът става този, благодарение на когото хората могат да бъдат обединени за подкрепа.
Следователно въпросът е – онези, които превърнаха в център на предизборната кампания атаките срещу журналисти като Гарелов, Йончева, Томов – какви цели преследват. Дали проблемът им е, че имат сериозни трудности в създаването на положително отношение към себе си, или нещо не им достига необходимата подкрепа. Отговорът на този въпрос оставям без коментар. Защото при доминиращият негативизъм към политиците и политиката, както и поради краткото време за предизборна кампания, образът на врага винаги е в помощ на господа политиците.
Но, има и втори въпрос – защо точно журналистите бяха превърнати в „лошите момчета“? Тук отговорите са доста по-интересни. Журналист политик е оксиморон. Защото основната функция на демократичната журналистика е да е опозиция на властта. Журналистите по презумпция са част от гражданското общество, гласът на гражданите, т.е. на онези, които делегират власт на политиците, а не я упражняват. Едната хипотеза би могла да се основава на отвратителното състояние, в което се намират и по което функционират българските медии. Те не само са на място редом със страни като Ботсвана /съвсем не условно казано/, но и са заели почетно място в свитата на властимащите. В този ред на мисли за всеки журналист, който иска да бъде нещо по-различно от клакьор на властта, да стане представител на гражданите е начин да остане професионалист. Другата хипотеза би означавала, че самите политически партии искат да легитимират себе си като представители на гражданите чрез включването в листите си на журналисти.
Каквито и да са основанията както на политиците, така и на журналистите, важното е как гражданите възприемат случващото се. Това просто поредна порция политическа помия ли е, или знак за нещо качествено ново? Изграждането на обществено мнение е много специфичен процес на комуникация и въздействие върху човешкото съзнание. В този процес огромен проблем са вече действащи нагласи и матрици на интерпретация на всяка новопостъпваща информация. Затова често казвам, че да правиш негативна кампания е проява на висш професионализъм. Който, уви, рядко наблюдаваме на българската политическа сцена. Затова и отговорът на хората е повече отвращение от самите политици, отколкото порицание на „злите“ примери.
Атаката към лица, които са признати авторитети за българина. При това, възприемани точно като лидери на мнение, хора, създаващи и отстояващи професионално позиции и мнение относно политиката и политиците. Такава атака може да доведе само до два резултата. Първият, унищожаване на всякакви авторитети. Разбира се, всеки знае, че от години това е налагаща се тенденция от някои политици. Свидетели бяхме на унижаването и дискредитирането на български лекари, на български учители, на български майки, на български учени и професионалисти. Днес в България е престижно да си прост, с купена диплома, агресивен и арогантен, защото това е преобладаващият типаж на българския политик. Т.е. на успелия и властимащия. Какво тук значат някакви си журналисти?! Вторият резултат е чрез атака към несъмнени до този момент авторитети и тяхното омаскаряване да накарат хората да повярват в основната и далеч по-важна атака към публичното доказателство, че БСП е променена. Какво значение има, че съсипваш доброто име на един човек, когато това може да ти донесе електорални дивиденти?! Неизбежна е аналогията с начина, по който бяха съсипани лекарите от Горна Оряховица, за които мнозина днес дори не си спомнят, но чиито семейства никога няма да го забравят.
Ще кажете – по време на кампания е така, кампанията е като военно действие – жертвите са неизбежни. Не, не е така! Предизборната кампания не е военна битка, в каквато днес са я превърнали. Предизборната кампания е времето, в което политиците трябва да стигнат до гражданите със своите политики и решенията на проблемите, които предлагат. Изборът е наш, на гражданите. И в този избор място за унижение и съсипване на личности няма. Това е политиката. Всичко останало, което ни сервират, е бандитска работа.
