Геновци, Цоневици и един комита с голям корем – д-р Енчев на протестите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес без никакво съмнение можем да кажем, че очарованието на протестите от миналото лято беше смазано от последвалата „протестна паяжина“. Тя се оказа със способностите на цар Мидас. С една разлика – докато той превръщал всичко до което се докоснел в злато, протестната паяжина освен този талант /да позлатява новата номенклатура/, има „таланта“ да превръща в bullshit всичко останало.
На тези типове единствено трябва да им бъдат задавани смели и точни въпроси и да се изисква да отговарят на тях. Така се прави в свободния свят и тук тяхното запъване и тропането с краче /„Няма пък да Ви кажем за кинтите“/ може да бъде преодоляно единствено с упоритост и безкомпромисно отношение към тези политически наемници. Когато го хванете за яката и силно раздрусате човечето от протестната паяжина, то обикновено започва да заеква, да си изтървава нервите и веднага лъсва наемническата му природа.
Кои са най-точните маркери, по които можете без проблем да засечете тази предизвикваща единствено гнусливост порода? Те са концентрирани в абсолютно еклектичната, меркантилна в корена си и безсрамна в двуличието си политика на това толкова объркано движение. За никакъв нов морал, какъвто ни проглушиха една година ушите професионалните протестъри не може да става дума. Как ми напомня това на едни „професионални“ революционери от небългарската комунистическа партия.
Днес, когато съм прочел хиляди страници архивни документи за онези уж „безсребреници“, които са имали под ръка десетки хиляди не рубли, а долари, трудно бих съучаствал в измамната схема на когото и да било от днешните „професионални“ протестъри.
Да не говорим, че и идеите им за „културна революция“, която проповядват не може да намерят и минимална приемливост. Особено след всичко, което ни дава като опитност 20 век, а именно, че инструментите на политиката са сред най – неподходящите средства за регулиране на човешкия морал. Започне ли някой да Ви убеждава, че ще сменя или поправя морала на хората – веднага заставайте нащрек.
Най-безобидното, което може да ви навлече този патос е разочарование, а най-ужасното – диктатура. Някога тоталитарната политическа матрица откриваше основния аргумент за съществуването си точно в тази много привлекателната сред българите идея за поправяне на човешкия морал с помощта на държавните и политическите механизми.
Не искам да се отклонявам много от основната си тема, но не мога да не кажа, че бесовете, които води след себе си протестърската паяжина намират основното си вдъхновение в разабирането им, че има свръхнадарени с особено познание хора /умни и красиви, а впоследствие и богати от протестно истеризиране/, които могат да ни направят подобни на себе си.
Своеобразен протестърски „д-р Енчев“, който настоява да ни моделира с инструментите на публичната власт. Ако е прав Хенри Кисинджър, че „властта е най-големия афродизиак“, то довчерашните протестъри от „мръсната дузина“ днес трябва да са в перманентна ерекция. Така удобно се самоназначиха и разположиха по високите етажи на властта, че на някои от тях със сигурност им се е случило „главозамайване от успехите“.
Съучастието на тези хора в продължаването на мръсната приказка в България е особено възмутително. Съдете сами – има гигантско противоречие между това, за което уж пледираха и това, което представлява практическата им политика, когато вече са се впили като пиявици във властта. Властта в България поне е наистина незаменим афродизиак. Знам за един министър на енергетиката от „Новото време“, който през 2005 г. стана такъв за има, няма три-четири месеца. После се разбра, че за това време е направил взятки от няколко милиона. Днес е щастлив притежател на хотели по морето. Живее си живота и се смее на катилите-идеалисти. Хайде сега ми кажете, че политическият „д-р Енчев“ в лицето на протестната паяжина може да устои на предизвикателствата на неконтролираната власт. Казвам неконтролирана, защото България е единственото място в Европа, където това е така.
Тук предишният служебен премиер, назначен от Плевнелиев, опрости едни 320 млн. лева на банков олигарх, зад когото пак стои международно задкулисие /вижте кой е начело на консорциума от банки, финансирал придобиването на Виваком/. След това същият служебен премиер, който беше и служебен външен министър, предложи на самия себе си, да назначи пак себе си за посланик в Рим. Назначиха го, днес е „умен и красив“, а Вие лапайте мухите. Няма нито едно нещо от това, за което уж пледираха от „гротесктна“ мрежа, практическото изпълнение на което да оставя впечатление за чистоплътност. Повечето от тях се самоопределяха като лишени от каквато и да е меркантилност. Истината се оказа точно обратната. Каквото и да говорят Геновци, Цоневици, един комита с голям корем и сие, истината е грозна.
Тези хора живеят от едни пари, които получават от структури, които са обикновен инструмент на международното задкулисие. Точка. Затова и действията им привидно са толкова противоречиви – уж са за прозрачност, но много се дразнят от всяко желание самите те и финансите им да бъдат поставени на детектора на лъжата. Има правило и то е съществувало преди нас, съществува сега, ще съществува и в бъдеще. И това правило е, че който плаща, той поръчва музиката.
Никакви абракадабри и купешки увъртания не могат да скрият наемническия характер на дейността на тези хора. Една година двулично говориха за „комунистите“, „червените“ и „ченгетата“ в предишното правителство, а в момента, в който започнаха да кадруват в сегашното правителство, те го напълниха с чугунени комунисти и то от най-подлите. Такива, които са били във втория, третия и по-долните ешелони на някогашната партийна номенклатура. Повярвайте ми, по безсрамно и вредно същество от такъв късно реализиран във висшата власт бивш комунистически номенклатурчик няма.
Може да ви отрови живота – точно толкова, колкото му позволите да го направи, като се хванете на мазните му лъжи и ехидно заиграване във вербалното поле на антикомунизма. За мен не е тайна, че всеки, който се ангажира с изпълнение на видимо несъвместими цели, трябва да се смята, че притежава или невероятна фокусническа дарба или просто е обикновен мошеник /какъвто е случая/. А лапнишарани в България – наспорил Господ. Не ги подценявайте - тайфата от протестната паяжина е шампион в това да се възползва от нечия глупост и незадълбоченост. А после целият гняв на усетилите поредната измама българи ще стигне пак до глупавите клишета за „плана Ран-Ът“, „неолибералите“ и американските „империалисти“, които, представяте ли си - пречат на част от тази нация да живее добре.
