Невежи пиари вкараха летеца в обяснителен режим – самолетът не се кара, а се пилотира, нямам любовница, а съпруга и пр.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В едно телевизионно интервю преди седмици премиерът помоли да не го занимават с глупости, защото в главата му се въртят по-сериозни тревоги.
„Глупостите” бяха свързани с предстоящата президентска кампания. Формално тя още не е започнала, но „глупостите” вече се вихрят с нарастваща сила.
Наистина, ако не беше тъжно, щеше да си е направо смешно, узнавайки имената на голяма част от потенциалните (доколкото все още не са регистрирани) мераклии.
Впечатляваща е например програмата на един от кандидатите, който твърди, че ако гласуваме за президент педераст, това ще бъде огромна крачка на България към съвременния свят. Аз, разбира се, споделям мнението, че като цяло светът се управлява предимно от такива хора. Само още не мога да разбера „крачката” напред ли ще е, или, както казваше дядо ми, „гъзнем”...
Като стана дума за такъв начин на придвижване към урните, сетих се и за госпойца Дончева. Защото и нейната кандидатура май е в стил „Тръц, Татяно, на портрет, но с г**а напред”. Освен ако „движението” не е с цел да наруши онази тишина в спалнята й, за която преди време намекна един неин бивш съпартиец (впрочем те сега и двамата са „бивши”).
Така стигам и до поредния мераклия –Трайчо.
Ние вече имахме една управленка, известна в цяла Европа с псевдонима си Мадам Йес. В смисъл че каквото и да й кажеха от там, тя винаги отговаряше с „Да”. В резултат сега плащаме скъп ток и палим стърнищата си (а и горите си), за да получим някакви жалки евросубсидии...
Ами представете си сега, ако след Мадам Йес си изберем и „президент Трайчо”. Че европейците вече по навик ще му викат „Трайчо, трай си, бе!”. Но с него май пак ще си трае и цяла България.
В интерес на истината, политологията съветва да се появяват и подобни кандидатури. Не че имат някакъв шанс, но една кампания е удобен момент да се осъществи т.нар. преброяване на дивите зайци.
Извън съмнение е, че претенциите както на Реформаторския блок, така и на АБВ, а също и на госпойца Дончева, далеч надхвърлят тяхното реално електорално влияние. Следователно президентските избори са и добър начин да се види съотношението между мечтано и действително.
Другият момент, пак според науката, е, че тази „проба” служи на иначе безперспективните кандидати сравнително евтино да проверят състоянието и на структурите си, пък и на модерното напоследък схващане за „периферния (им) електорат”. Та и от тази гледна точка участието им не е само на олимпийския принцип, а и чисто практично. И замества изсипването на пари в джобовете на лъжливи социологически агенции...
Вървя сега към по-сериозните вече номинирани кандидат-президенти. Те са двама.
Краси Каракачанов изглежда сериозно момче. Казвам „момче”, защото е мой бивш студент, а аз така си им викам. И му желая успех в предстоящата нелека битка.
След серия политически разводи и странни събирания той най-накрая все пак се събра и с „Атака”. Което си е логично – те са от едно тесто, само дето „его”-тата им се оказаха прекалено големи.
Но ако Патриотите успеят да отиграят вярно опасността от бежанската криза – а тя е най-сериозният проблем пред България днес, шансовете им хич не са малки. А следователно - и тези на Краси.
Класирането му дори и на 3-то място на първия тур би било огромен успех. Стига до 6 ноември все още да не сме залети от имигрантската вълна, както тревожно предупреждават някои. Включително и премиерът, когато неслучайно молеше „да не го занимават с глупости”.
А сега за генерал Радев. От една страна, той постъпи честно, след като отказа да играе „на жмичка” по подобие например на ГЕРБ и заяви кандидатурата си достатъчно рано.
От друга страна обаче, той тръгна в кампанията си поне с два фалстарта.
Впрочем първия му го поднесе политическата сила, която го издигна. В обществото остана впечатлението, че генералът не е предпочетена, а еднолично наложен избор. Оттам стана ясно, че като че ли по стар навик виждаме опит БСП да се управлява еднолично от лидера си.
Още по-ясно стана обаче, че партията е разделена на враждуващи помежду си групи по интереси. И че войната между тях определено не е в полза на наложения й кандидат. Който може да се окаже в ролята на „прелъстена и изоставена”.
Между другото, това си е стар номер на БСП. Тя обича, когато е с позацапана физиономия (а след 11 изборни поражения това е най-мекото, с което да я определя), да си намира т.нар. личности-салфетки, с които да се позабърше. Ако успее – „ура, другари!”. Ако ли не – сбогом на салфетката, да си намерим нова...
Втората „предполетна” грешка на генерала беше, че допусна тутакси да го вкарат в обяснителен режим. Не знам кой му е пиар, кои са му в предизборния щаб, но досега той предимно се оправдава и обяснява. Самолетът не се шофирал или карал, а се пилотирал, нямам любовница, а законна съпруга, не съм човек на Първанов и т.н. - все неща, които някак си нарушават представата за един генерал, който в същото време е бил, е и ще се държи като пич и в очакващото ни тежко време.
Ама щял да бъде първият демократичен президент – бивш генерал? Е, как не се намери покрай него поне един исторически грамотник, че даде примери с генерал Дьо Гол и генерал Айзенхауер? Или Франция и САЩ не са демократични държави?
При това да напомня, че и двамата идват на власт в изключително тежки за нациите си времена. През 1952 г. Айки, както галено американците наричат Айзенхауер, поема президентския пост в един от пиковите моменти на Студената война. А през 1956 г., когато тя ескалира (Унгарските събития, Суецката криза), просто го преизбират за втори мандат.
През 1958 г. Франция е почти пред гражданска война поради алжирската криза. И именно Дьо Гол я решава по мирен начин. Но и предупреждава французите, че да приемат арабски имигранти, е все едно да смесят оцет с олио. Които, както е известно, след утаяването им отново се разделят едно от друго...
Та президенти – бивши генерали, и то на велики демокрации, в историята е имало. Но обикновено те не са се криели зад „инициативни комитети”, нито са разчитали на невежи пиари.
Изглежда обаче у нас не спира да действа принципът „ние пък сме си на терсене”.
Да, наистина щеше да бъде смешно, ако не е тъжно...
Още коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
