ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Симулации сочат как начинът, по който формирането и разпадането на суперконтинентите се е променило в хода на историята на Земята. Това е позволило на учените да предскажат как и къде ще се формира следващият от тях, обединявайки отново почти цялата суша на планетата.
Една от особеностите на тектониката на плочите на Земята е периодичната поява на суперконтиненти. Те обединяват цялата суша на планетата, заобиколена от един суперокеан, и след това се разпадат, отново радикално променяйки лицето на планетата и живота на нея. Този цикъл отнема стотици милиони години, а последният суперконтинент – Пангея – се е разпаднал преди около 180 милиона години, оставяйки след себе си съвременните континенти, които ще се слеят отново след 200 – 300 милиона години.
Съединението на континентите може да се осъществи по два начина: чрез океана, образуван по време на отделянето на предишния суперконтинент (интраверсивно), или чрез останките от суперокеана, който го е заобикалял (екстраверсивно). Как точно ще протече този процес, зависи от дебелината на океанските плочи – до такъв извод стигат авторите на нова статия, публикувана в сп. National Science Review. Техните изводи прогнозират, че следващият суперконтинент ще се формира, когато Тихият океан се затвори, обединявайки двете Америки, Евразия и Австралия.
Геолози от Австралия и Китай под ръководството на Джън-Сянг Ли са моделирали дългосрочните движения на тектонските плочи. Работата показала, че посоката на сливане на континентите се определя от силата на океанските плочи между тях. Голямата мощност на тези плочи насочва интраверсивния начин за „сглобяване” на нов суперконтинент, ниската мощност насочва екстраверсивния.
През епохите Земята изстива и дебелината на океанските плочи намалява. Следователно само първите суперконтиненти са се образували по интраверсивен начин, а следващият вероятно ще се формира екстраверсивно, затваряйки останките от суперокеана, който някога се е плискал в Пангея. Този древен океан се нарича Панталаса и неговите литосферни плочи сега са заменени от тези, които са в основата на Тихия океан. Атлантическият океан, напротив, се е образувал поради разделянето на Пангея на парчета и съединението на сегашните континенти чрез него би било интраверсивен начин за формиране на суперконтинент, което според учените едва ли е възможно в нашата епоха.
Въпреки че днес Тихият океан остава най-големият на Земята, той се свива с няколко сантиметра на година. След около 300 милиона години Евразия, Австралия, Северна и Южна Америка ще се затворят и вече няма да има океан между тях. Хипотетичният суперконтинент, който ще се образува на негово място, се нарича Амазия.
„Земята ще бъде напълно различна – казва професор Ли. – Морското равнище ще стане по-ниско и големи райони във вътрешността на суперконтинента ще се окажат изключително сухи, с много високи денонощни температурни разлики.“
