Георги Марков ексклузивно пред ПИК: Стефка Костадинова е царицата на леката атлетика
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стефка Костадинова е сред най-емблематичните личности в историята на леката атлетика. Костадинова е олимпийска шампионка, многократна световна и европейска златна медалистка. Стефка Костадинова също така е дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет. Костадинова е сред легендите със специална секция в открития наскоро исторически виртуален музей на леката атлетика - атестат за невероятен престиж.
А през лятото на 1987-а на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, Костадинова поставя световен рекорд в дамския скок на височина - 209 см. Това постижение е ненадминато и до днес, една от най-големите спортни гордости на България и сред най-емблематичните моменти в историята на Царицата на спортовете.
Тези дни пък се разрази скандал, след като шведският журналист Патрик Еквал каза, че Костадинова е била натъпкана с допинг преди да постигне въпросния рекорд.
Стефка Костадинова пък очаквано реагира остро, след като разбра за думите на Еквал и даде да се разбере, че ситуацията най-вероятно ще стигне до съд.
От Агенция ПИК пък потърсихме за коментар дългогодишния член на Българския олимпийски комитет и Бюрото на БОК и роден конституционен съдия в периода 1994-2003 г. Георги Марков.
Марков изрази мнение, че Стефка Костадинова е царицата на леката атлетика.
- Г-н Марков, като дългогодишен ръководител в Българския олимпийски комитет добре познавате Стефка Костадинова, а сте и юрист, също така привърженик на спорта, какъв е вашият коментар за думите на въпросния Еквал?
- Жалко. Този човек заслужава съд до дупка. Не става въпрос за пари, въпрос на чест е. Защото ние българите сме харесвали винаги Стенмарк и Борг по време на състезателните им кариери, аз и сега симпатизирам на Сара Шьостром плувкинята и никога в България журналист не си е позволил да оспори имената на тези велики шведски спортисти. Твърдението, че Стефка е била натъпкана с допинг, е толкова смешно, че чак е жалко. Г-жа Костадинова има над 100 скока над 2 метра. И за читателите на ПИК ще кажа, че скок от точно 2 метра най-вероятно ще е достатъчен за златен олимпийски медал при дамите на предстоящата Олимпиада. Имаше близки резултати до Световния рекорд на Стефка Костадинова, но никога не беше изравнен или надминат. Най-често хърватката Бланка Влашич докато се състезаваше беше най-близо до рекорда на Стефка, но винаги й е звъняла и никога не е проявила ревност.
- Чул съм, че с емблематичната Стефка Костадинова имате дългогодишни приятелски отношения...
- Ние със Стефка Костадинова имаме приятелство, което е на 33 години. Т.е приятелството ни навърши Христова възраст.
- Как се запознахте с Костадинова?
- Бях влюбен в Стефка, не бях единственият. В Кино Култура се въртеше един филм за нея и за моя приятел Ники Петров, нейният тогавашен треньор и спътник в живота. Гледах филма буквално всеки ден. Ходех на всяко състезание на Националния стадион "Васил Левски", в което тя участваше. И ми дойде звездният миг. 1988 година видях в унгарския вестник Nemzeti Sport, че ще се състои поредното състезание от веригата "Мобил Гран при". Унгарците имаха и при комунизма много развита алуминиева промишленост и бяха спонсор на толкова престижно състезание от поредицата "Гран при" в леката атлетика. Видях, че Стефка ще участва, защото тя беше на корицата на програмата за състезанието, със знаменития й скок от 209 см.
- Рекорд, който е поставен от нея само година по-рано...
- Да. А във визираното предолимпийско състезание участваха редица страхотни световни звезди. Едуин Моузес, Марлин Оти, разбира се Стефка Костадинова, и други. От мерак си взех от най-скъпите билети точно на края на финалната права, без да ми мине на ум, че не е сигурно, че високият скок ще е точно близо до тази част от стадиона. В последствие видях отлично финала на всички бегови дисциплини, а Стефка скачаше в другия край на съоръжението. Стана ми много драго като българин, че всички около мен наблюдаваха развитието на състезанието в скока на височина и ги чувах как коментират колко талантливо и красиво българско момиче е Костадинова. Тя скочи 206 см в надпреварата. След състезанието реших, че трябва да я намеря, за да си взема автограф върху корицата на книжката. Помислих си, че е много вероятно да е в един известен хотел, който е точно до великия "Нейп Щадион", където тя се състезава. Отидох на рецепцията, оказа се, че Стефка Костадинова е точно в този хотел, свързах се с нея от телефона на рецепцията, тя вдигна и й казах:" Другарко Костадинова аз съм ваш голям почитател, тогава в България не използвахме думата фен. Бихте ли слезнали, извинявайте, но искам да си взема автограф". И досега си я спомням красивата Стефка как слизаше по стълбите на хотела, хваната за ръка с лекарката на нашия отбор. Поговорихме доста, пожелах й успех в Сеул.
- На Олимпиадата през 1988-а в Сеул тя не съумя да вземе златен медал.
- Това беше за мен лична драма. Много се вълнувах от тази Олимпиада, по две причини. Първо, че на откриването на Олимпиадата щеше да пее моята голяма любов в поп музиката на Унгария, солистката на фантастичната група "Неотон Фамилия" - Ева Чепреги. Тя откри Олимпиадата с песента "Сеул", заедно с друг унгарски изпълнител - рокаджията Ласло Мандоки от група "Чингис хан". И второ - много се вълнувах, защото ще скача Стефка. Бях уверен, че ще спечели златен медал от тези Игри. Тя обаче се класира втора, взе среброто и с много голямо достойнство прие, че не спечели първото място. Дълго време ми беше много мъчно, че Костадинова не стана олимпийска шампионка в Сеул.
- Колко дълго време ви беше мъчно?
- Толко дълго време, че една вечер бяхме в Кино Благоев с жена ми и дъщеря ми на някакъв френски филм, той беше с много хубава музика и през цялото време на филма музиката ме караше да си мисля за Стефка. Върнахме се вкъщи и аз седнах в кабинета си на пишещата машина и започнах да пиша. Жена ми ме пита пак ли за писмена защита става въпрос, аз бях адвокат. Отговорих - не. Пиша писмо на Стефка Костадинова. В това писмо аз написах, че съм възхитен от всичко, което постига в спорта и от начина, по който прие, че не стана първа на Игрите в Сеул. Написах й "кураж моето момиче, ти ще станеш олимпийски шампион един ден". Но как да пратя писмото? По това време бях хоноруван асистент в СУ по административно право, по покана на големия български учен професор Кино Лазаров. След упражненията помолих една студентка пловдивчанка, много мило момиче, да намери в Пловдив адреса на Стефка и лично да пусне писмото в пощенската кутия. Момичето съумя да пусне писмото. Мина време и една вечер майка ми ми звъни по телефона и вика: "Жори, гордея се с теб, мамо. Стефка Костадинова ти чете писмото по Националната телевизия". Оказа се, че единствено аз съм й писал, след второто място на Олимпиадата в Сеул.
На следващия ден, няма да забравя, че студентите в СУ станаха и започнаха да ми ръкопляскат по време на упражнение. След 10-и ноември й пратих адрес, че аз съм този Георги Марков, депутат от Великото народно събрание, който някога й е писал. Видяхме се в Пловдив. Почнах да ходя на нейни тренировки. Моето пожелание да спечели олимпийски златен медал се сбъдна, тя ликува 1996-а в Атланта. Никога няма да забравя, че беше през нощта и когато тя скочи, аз ударих такова викане, че събудих целия блок (в Унгария не е прието след 22:00 часа да се крещи). Няма да забравя, че тогава я набрах и тя ми отговори от Атланта и говорихме след този неин триумф. По-късно пък направихме в град Пловдив концерт в нейна чест, когато след майчинство взе световна титла. В Българския олимпийски комитет пък ме покани лично Иван Славков, вечна му памет. Стефка ме покани в Бюрото на БОК. А междудругото привържениците на спорта в Унгария толкова я харесваха докато се състезава, че почнаха да организират надскачания в Будапеща, които се правеха на площада като канеха освен нея и други страхотни състезателки във високия скок и правеха надскачане като шоу. Така, че този човек от Швеция, който е казал тези щуротии за Стефка, просто съжалявам за него много ниско е паднал.
Гледал съм почти всички най-големи спортисти на България и мога да кажа, че Стефка много прилича на Георги Аспарухов-Гунди. Т.е. Костадинова е явление, което надхвърля рамките на спорта, тя е много земен човек, добра майка, много скромна, притежава всички качества на един уникален човек - наред с това, че е и велика спортистка, което не е без значение.
