Георги Марков емоционално пред ПИК: Тръгнахме от Орлов мост, стигнахме до Киселова. Христо Иванов измисли най-голямата идиотщина в българското право за всички времена
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 7 юни се навършват 35 години от грандиозния митинг на СДС на Орлов мост. Три дни по-късно отново се навършват 35 години от друго знаково събитие в българския преход - изборите за Велико народно събрание.
И докато в България отбелязваме тези годишнини, в Европа дясното се събуди, особено след победата в САЩ на Доналд Тръмп.
По тези и други актуални събития от света и у нас, агенция ПИК потърси за коментар бившия депутат от ВНС и бивш конституционен съдия Георги Марков. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Марков, в събота стават 35 години от милионния митинг на СДС на Орлов мост, а на 10 юни се навършват 35 години от първите свободни избори за ВНС. Като депутат от ВНС и конституционен съдия кажете няколко думи за тези годишнини?
- Митингът на 7 юни 1990 г. на СДС смая Европа и влезе в световния видеообмен. Изпяха се чудесните песни на СДС, които станаха жанр в музиката. Много пяхме и викахме, а след три дни много плакахме, защото БСП спечели. Вкъщи дойде моят приятел Петър Оббов и съпругата му Руми и с покойната ми жена Мария плакаха до сутринта. Аз не толкова, защото все пак победих мажоритарно в "Люлин" с 54% на 46% кандидата на БСП, който беше шеф на Окръжна болница.
Синя София полудя на 10 юни вечерта и беше готова на екстремални действия, защото ни откраднаха изборите. Доктор Желев, който беше с огромен авторитет, успя да придума седесарите и каза, че американците държат да признаем вота.
Истината е, че избързахме с изборите. СДС беше едва на шест месеца. Само със София, Пловдив и Варна няма как да победиш. БКП държеше цялата власт, страхът в провинцията беше голям. Стефан Савов, Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев и Елка Константинова, които бяха яли комунистическата попара след 9 септември, ходиха при Желю да го склонят да отложим изборите за по-късно, да изградим структури и прочие. Но той каза, че американците държат изборите във всички соцстрани да минат до края на юни.
В крайна сметка ние нямахме Унгарското въстание от 1956 г., нито събитията в Чехословакия от 1968 г., нито 10-милионната “Солидарност“ в Полша, нито имахме Валенса, нито Хавел, нито Орбан.
Но в крайна сметка влизането на СДС във ВНС се оказа положително. Имахме страхотни депутати, които правеха чудесни дебати. Хората не ходеха на кино, театър и мач, за да ни гледат до среднощ. София светеше като светулка. Така 39 депутати направихме гладна стачка. Една група обходихме през 1991 цялата страна - Стефан Савов, Стоян Ганев, Сашо Йорданов, Венци Димитров и моя милост. Идваха и Мишо Неделчев, Еди Сугарев, Елка Константинова и Златка Русева.
Така на 13 октомври 1991 г. бихме БСП за първи път в историята макар и с малко над един процент, спечелихме и кметове в над 20 окръжни града. Бихме с малко и управлявахме малко. Доган предаде демократичната общност и заедно с БСП свали Савов и Филип Димитров и със свой мандат направи правителство на “Мултигруп“.
Така тръгнахме от Орлов Мост и стигнахме след 35 години до Киселова. Жалкото е, че 35 години след митинга се стопихме като нация и няма да има кой да прави демокрация.
- Защо точно до Киселова?
- Киселова е огледален образ на тежкия провал на българската парламентарна демокрация и крахът на българската правна система.
Тръгнахме на 10 юни 1990 година с 92% избирателна активност, за да слезем на 30% - най-ниската в Европа. Видяхме как в Германия гласуваха 82% тази година на парламентарните избори, в Полша 72% на президентските, в Румъния 65 %, в Португалия същата работа.
Партиите се скапаха. С последните резултати във ВНС щеше да влезе само ГЕРБ със шепа депутати. СДС и БСП изкараха 1990 г. общо пет милиона гласа.
БСП смени избирателната система от смесена с чисто пропорционална и нисък праг за влизане от 4%, което важи и за коалициите. И започна правене на коалиции, за да са влезе в парламента, след което се разпадаха. Затова няма стабилни парламентарни мнозинства и правителства и се вкарахме в избори до дупка, които предрекох.
Днес на практика Конституцията е вече суспендирана. Обикновено НС иззе правомощията на ВНС и ограничи президентските правомощия със съгласието на КС. Съдебната власт е гроги - ВСС кара втори мандат и то в намален състав. Инспекторатът на ВСС изглежда вечен. Нямаме главен прокурор и председател на ВАС. Съдия освобождава убиец по писмо на НПО на Сорос, а то после ги награждава.
Христо Иванов измисли най-голямата идиотщина в българското право за всички времена: измисли меню от служебни премиери, които по дефиниция са деполитизирани, а им възлага да правят вътрешната и външна политика на България, без да каже какво става, ако откажат - страната остава без премиер. Прочее, в пленарна зала каза, че е тяхно конституционно задължение. Това може комунистическото отроче - да задължава определени български граждани да стават премиери.
Христо Иванов започна разрушаването на българската правна система и парламентаризъм, Киселова загаси последна лампата, като хвърли в кошчето предложение на президента за референдум, по което трябваше да се произнесе пленарна зала и да го отхвърли. Тя искаше да спести едно семпло конституционно дело, а предизвика далеч по-сложно - за тълкуване на Конституцията.
Когато ГЕРБ като явен победител на изборите за трети пореден път издигна хубавата Рая за председател на НС, което е парламентарна традиция и следва от гласа народен и Божи, тази хубавица рече: “Не избирайте Рая, че служебен премиер ще стане Главчев“. Плаши ни с Главчев, при който влязохме в Шенген. Всъщност тя искаше да стане парламентарен шеф, за да стане и служебен премиер. И стана като представител на четвъртата по численост парламентарна група, която е коалиция от 10 партии на починалото БСП. Ако другарят Тодор Живков беше жив и си види партията, щеше да каже: “Ха, ха, ха“.
В крайна сметка 35 години след Орлов мост България не е демократична държава, защото телевизиите на Сорос въведоха цензура, надминаваща тази на комунизма, и гражданите са лишени от конституционното право на информация.
България е загубила тотално суверенитет и от 2021 г. стана колония на “Америка за България“. В момента сме единствената страна, която не е разбрала, че тръмпизмът настъпва в Европа.
- Как така настъпва?
- Ето как. В Хърватия януари на президентските избори победи тръмпистът Миланович със 75%.
В Германия на парламентарните избори Алтернатива за Германия, подкрепяна от Тръмп, отскочи от 10% на последните избори на 21% и стана втора политическа сила в страната и първа в Източна Германия. Социологията й дава вече 25%.
В Полша президент стана Навроцки, подкрепен публично от Тръмп в Белия дом.
В Португалия, тръмпистката партия ЧЕГА, направи фурор и стана втора политическа сила. Цели 50 години след Салазар Португалия има десница. Познах в ПИК, че Вентура ще мине 20%. Той имаше само един депутат през 2019 г. В 2022-а станаха 12, в 2024-а станаха 50, а на 18 май сега вече 60.
В Румъния, без съмнение, тръмпистът Джорджеску печелеше изборите с над 60%. Затова беше касиран под натиск на Макрон, Урсула, Вебер и Блинкен, а после му бе забранено участие. Така резервата Симеон отиде на балотаж с 41% и близо 4 милиона гласа, където през Молдова му откраднаха победата.
В Чехия след 100 дни има избори и човекът на Тръмп и Орбан от Патриоти за Европа Андрей Бабиш ще се върне премиер на бял кон. Ако в Холандия има предсрочен вот, ще е победител Вилдерс.
В Англия Найджъл Фараж победи лейбъристите в най-лейбъристкия регион.
- Казахте Орбан. Вчера пуснахте пост, че е приел Иван Кръстев. Да не би да е посредник между него и Сорос?
- Да, видях по унгарската телевизия, че двамата си говорят сърдечно в присъствие на Мария Шмит, която е шеф на Института 21 век и Дома на Терора. Тя е близка на Орбан.
Ванчо е изнесъл там лекция, правейки паралел между Горбачов и Тръмп като носители на промяната съответно през 1989 и 2025 г.
Дали е посредничил между Орбан и Сорос не знам. Но не е невъзможно. На другата сутрин Орбан замрази Закона за прозрачността, който спира парите на Сорос за партии и НПО в Унгария. Но може и да е съвпадение на събития.
