Георги Марков с експертен анализ пред ПИК за края на ерата "Меркел": Много кръв се проля в Германия! Ще я изпратят с цветя и ръкопляскания - Меркел си отива, нейният антипод Виктор Орбан остава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наближаващата 2021 г. ще сложи края на една ера - управлението на германския канцлер Ангела Меркел. Със своите четири мандата, тя се изравни по този показател с великите Конрад Аденауер и Хелмут Кол.
В същото време Унгария, управлявана вещо от Виктор Орбан, се открои като един от малкото острови на стабилността и сигурността на континента, след прословутите думи на Меркел от 2015 г. към пълчищата нелегални мигранти "Елате, ще се справим".
За паралелите между двамата политици и за експертен анализ на случващото се в Европа изобщо, агенция ПИК потърси за коментар бившия конституционен съдия, а сега депутат от гражданската квота на ГЕРБ, Георги Марков. С него разговаря Ивайло Атанасов:.
- Г-н Марков, от депутатите в Народното събрание, вие най-много следите политическия живот в Европа, при това от две столици - Будапеща и София. Следващата 2021 г. вече чука на вратата. Извън битката с коронавируса, кое ще се окаже най-значимото в Европа следващата година?
- Без съмнение, това е краят на ерата "Ангела Меркел". Изборите в Германия вече са насрочени за 26 септември 2021 г., а тя, както многократно заяви, повече няма да е кандидат за канцлер на страната. Отдавна не е и лидер на партията "Християн-демократичен съюз" (ХДС).
Без съмнение, тя ще остане в историята със своите четири мандата, с което изравни рекорда на Конрад Аденауер и Хелмут Кол. Забележи обаче - нито един път с мнозинство 50+1. Три от тези четири мандата, тя се беше гушнала със социал-демократите.
Ще остане в историята с факта, че почти през цялого време, командваше в ЕС. Накрая свърши с с хепи енд. Като европредседателстващ, тя наистина успя да тушира ветото на Полша и Унгария върху бюджета на ЕС и спасителния фонд от чумата, както и да спре бухалката върховенство на правото, издигната от неолибералните комунисти в Брюксел. Така хем ще има пари за европейските граждани, хем няма да има бухалка.
За младите читатели на агенция ПИК все пак трябва да кажем, че Меркел няма дисидентско минало в комунистическото ГДР, каквото има Виктор Орбан в комунистическа Унгария - нейният антипод. Тя не е правила партия за сваляне на комунизма, нито е призовавала съветските танкове да напуснат страната, а когато нейните сънародници от Източна Германия свалят Берлинската стена, тя е в сауната.
Политическият път на Ангела Меркел като старт, се дължи изключително на великия обединител на Германия Хелмут Кол. Чест й прави, че тя признава: "Той промени изцяло моя живот". За съжаление, великият старец си отиде огорчен, защото тя го предаде по време на скандала с т.нар. черна каса. За това са и думите му: "Меркел хал-хабер нямаше от политика. Не можеше да се храни с нож и вилица. Тя погуби тази Европа, която аз създадох".
- Вие от 2015 г. в България сте най-големият публичен критик на Ангела Меркел и нейната мигрантска политика, без да спазвате политически коректния тон. Пет години по-късно, какво е обобщението за нейната мигранстка политика?
- "Елате, ще се справим!", бе ужасно послание! То наруши върховенството на правото в рамките на ЕС, защото над 1 млн. ислямски преселници, преминаха незаконно границите на суверенни държави не на законоустановените за това места и не по законоустановения ред. Това е престъпление и по нашия Наказателен кодекс. Орбан се оказа прав, че т.нар. миграция, е троянският кон на тероризма.
Иво, много кръв се проля в Германия! В Берлин, навръх Коледа, бяха премазани десетки хора. Християнска кръв се проля още във Франкфурт, Висбаден, Фрайбург, Ройтлинген, Кемниц, Кьотен, Дрезден и още, и още... Особено разтърсващо беше заколването на 15-годишната Миа от Кандел от афганистанския преселник Абдулла само за това, че не иска да прави секс с него. А какво да кажа за малтретирането на хиляди германки по време на новогодишната нощ пред катедралата в Кьолн?
Сигурно покойните Хелмут Кол и Конрад Аденауер са се обърнали в гроба от факта, че партията на г-жа Меркел - ХДС, преди две-три години, гласува в Бундестага узаконяване на гей-браковете. Що за християн-демокрация? Все пак трябва да признаем, че Меркел гласува против. Какво да кажем за израза, че ислямът е вече част от Германия? Това за хвалене ли е от лидер на една християн-демократическа партия?
- Да, всичко това е вярно, но все пак тя печели изборите...
- Ами тя ги печели, но на последните евроизбори, даде най-ниския резултат на християн-демократите почти от Втората Световна война - под 30%. Искам дебело да подчертая, че в резултат на тази сбъркана политика на г-жа Меркел, в Германия се появи ново политическо явление вдясно - "Алтернатива за Германия". Тази партия атакува отдясно ХДС и направи двуцифрен резултат в Бундестага. Има свои представители в абсолютно всички парламенти на провинциите в Германия. Какво да кажем, че са втора политическа сила в ГДР? Навремето Франц-Йозеф Щраус беше казал, че никога не трябва да се допуска на мястото на ХДС и ХСС да е по-десен субект, но това вече е факт.
Да не говорим, че тя наложи Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК въпреки очевидното нежелание на англичаните. Тогава Дейвид Камерън гласува против, подкрепен от Орбан - 26:2. В крайна сметка ерата "Юнкер" завърши със следното, казано от Виктор: "Мигрантите вътре, англичаните вън".
Иначе, г-жа Меркел, ще бъде изпратена с цветя, ставане на крака и ръкопляскане, както го изисква политическата коректност, а на всичкото отгоре е и дама. Прав ще стане да ръкопляска и Виктор Орбан, който неотдавна по националното радио на Унгария каза, че многократно говори г-жа Меркел да остане под някаква форма в политиката на Европа, защото без нея, Европа остава без лидер. И е прав - толкова е оглозгана Западна Европа откъм лидери...
- Накъде отива Германия от следващата година след края на ерата "Меркел"?
- Пожелавам на г-жа Меркел успех в последните 10 месеца от управлението й със справяне с чумата. Но на 15-16 януари в Германия ще има драматичен конгрес на ХДС. Около 1000 делегата ще решат накъде ще тръгне партията, която от християн-демократическа и консервативна, Меркел направи неолиберална. Аз думата християнство от нейната уста не съм чул.
Битката ще е между трима, от които двама са фаворити. Това са премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет, който е готов да се коалира дори и със "зелените" и да съсипе партията и Фридрих Мерц - моят любимец, който е наричан Германския Тръмп. Мерц ще се бори да изправи партията на крака, в християн-демократическа стойка, каквато имаше по времето на великия политик Хелмут Кол.
Ще споделя и един интересен факт: преди два месеца младежката организация на партията гласува онлайн за това кой би желал да бъде шеф на партията и оттам кандидат за канцлер на Германия и над 51% от младите десничари гласуваха за Фридрих Мерц.
- Вие споменахте няколко пъти за Виктор Орбан. Той наистина излезе прав за мигрантската криза пет години по-късно.
- Да, когато Гърция започна преди време да издига стена срещу поредната порция мигранти, пусната от г-н Ердоган, всички западно-европейски лидери започнаха да ръкопляскат - т.е. дойдоха на неговото.
И сега ще те върна на едно интервю не на кой да е, а на най-добрия автор на Сорос - Иван Кръстев, в "Ди Пресе" през 2015 г. Там той обективно каза истината: "Орбан е най-влиятелният политик след Меркел, защото е нейната алтернатива и нейният антипод. Орбан има невероятен нюх за духа на времето".
Че Орбан вече има влияние и то съществено, в европейската политика, се видя най-добре по време на избора на председател на ЕК. Той стана моторът на Вишеградската четворка, сдуши се с Макрон и отсвири един след друг и Вебер, и Тимерманс. Това всъщност беше поражение на г-жа Меркел. Така, че Меркел си отива, Орбан остава.
- Смятате ли, че политиката на Орбан ще има последователи в Европа?
- Ами ти ми задаваш този въпрос съвсем резонно. Същия въпрос 2015 г. "Ди пресе" задава на Иван Кръстев. И той признава, че Полша на Качински, е тръгнала по пътя на Орбан.
Днес можем да кажем, че Орбан успя със своята политика, да привлече партията "Право и справедливост" на г-н Качински и премиера Моравецки, която два пъти вече управлява Полша с 50+1 от избирателите, а Анджей Дуда, от същата партия, вече два пъти, е президент на тази велика страна.
Бих споменал и новия последовател на Виктор Орбан в Европа - г-н Янез Янша, който е министър-председател на Слования.
В Будапеща по телевизията често можеш да видиш, че е дошъл на крака Дъглас Мъри - известният писател-консерватор, автор на книгата "Странната смърт на Европа". Често можеш да видиш Тиери Боде и Франк Вилдерс от "Партията на свободата" в Нидерландия. Можеш да видиш и Норберт Хофер от "Партията на свободата" в Австрия. За мен беше много приятно да видя, че най-младият и талантлив десен политик от партията "Републиканци" във Франция - г-н Франсоа Белами, който е професор само на 34 г., също беше на посещение в Будапеща. Чест гост е и г-н Стив Банън, както и бившият френски президент Никола Саркози.
Виктор Орбан е добре приеман зад граница. С очите си видях как го посрещна партията, която скоро ще управлява Италия - партията "Италианско братство" на Джорджия Мелони. Ами всички станаха на крака и започнаха да пеят "Avanti Ragazzi di Buda, avanti Ragazzi di Pestа" - това е песен, която италианците са пеели навремето, по време на Унгарската революция през 1956 г.
Негови последователи са и партията "Вокс" в Испания, както и партията "Финландци" във Финландия.
Не е за вярване, но е факт - около ветото за евробюджета, Орбан получи подкрепа и от социалисти - президента на Чехия Милош Земан и бившия премиер на Словакия Роберт Фицо
Това, което в заключение искам да кажа, е казаното от Хелмут Кол: "Имах двама любимци - Меркел и Орбан. Остана ми само Орбан". За това той беше и последният политик, посетил великия старец преди смъртта му 2016 г.
