Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Криза без край: Бойко, Доган, Пеевски и случайните неможачи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Замисляли ли сте се някога, уважаеми читатели, какво ни пречи да сме богата държава? Има ли на този свят нещо – някакъв заговор, някакви ограничения, някакви обстоятелства или някакви бариери, които да пречат специално и точно на България да просперира, да напредва, да се развива, да печели? Нещо, което да ни спира да направим атрактивни пробизнес закони и администрация, атрактивни данъчни правила и конкурентна пазарна среда, която да привлече капитали от всяка една сфера на бизнеса и да ни направи няколко пъти по-богати в рамките на няколко години?
Има ли някакъв международен договор, пакт, антибългарски съюз и тъмно господство над нас, които да ни забраняват да направим няколко простички и доказано работещи политики и стъпки, с които кореннно да променим и средата, и стандарта ни на живот?
Отговорът е кратък, уважаеми читатели: Не. Няма.
Нищо не ни пречи да развиваме няколко приоритетни сектора, да съкратим държавните разходи и да оставим бюджета да се оправя с много по-малко пари, да орежем излишната администрация, да отрежем източващите социалната ни система съсловия от професионални измамници, да оставим основните сектори в ръцете на конкуриращи се частни компании и да отнемем изобщо възможността на държавата да създава корупция чрез обществени поръчки и разпореждане от страна на разни чиновници с милиарди от вашите, уважаеми читатели, пари. Да привличаме ударно инвестиции чрез ниски данъци и добри условия за бизнес. Да гарантираме неприкосновеността на частната собственост и най-накрая да организираме бързо и ефективно правосъдие, за да не делят наследниците една нива в продължение на 20 години.
Нищо не ни пречи. Но дали никой не ни пречи, е една съвсем друга тема. Защото тя повдига няколко съвсем основателни въпроса, основният от които е следният: Защо не е направено? След като тези политики на практика гарантират растеж и успех, след като един Сингапур от рибарско пристанище в третия свят се превърна в топ 10 икономика в света с ниски данъци, здрави правила в обществото и пълна свобода за бизнеса, защо не е направено и тук?
И доколкото отговорът никога не е прост и правителствата от влизането ни в ЕС насам преминаха през няколко изключително сериозни кризи – световна финансова криза, гръцка финансова криза, мигрантска криза и Ковид пандемия, то към днешна дата оправдания няма.
Никакви.
И ако НИЩО не ни пречи, значи НЯКОЙ ни пречи. След като досега не е направено. Някой ни пречи с бездействието си, с безидейността си, с безплодното си присъствие в политиката и с липсата си на познаване на успешните управленски решения и прилагането им. С това, че просто не прави нищо. Не предлага нищо. Не се бори за нищо, не вярва в нищо и не разбира от нищо, поради което няма нито намеренията, нито знанията, нито уменията да направи нещо. И това си пролича най-добре в последната кампания, където за политика, за решения, за мечти, за стремежи, за цели и за бъдеще не говореше почти никой.
Това са всъщност хората, които ни пречат. Да сме по-богата, по-конкурентна, по-справедлива, по-просперираща и в крайна сметка – по-усмихната и по-щастлива държава. Тези, които са най-отгоре, без да имат нито качествата, нито идеите, нито уменията, за да са там. Рейтингови случайни хора, безобидни симпатяги, късметлии от партийните листи или откровено луди некадърници, качили се на гребена на „анти“ вота и недоволството от всички останали.
Те пречат. Никой и нищо друго. Те. Само те.
Поради което са безсмислени и този парламент, и тези нови партии, и тези нови спасители.
И ако старите, „системни“ (пребихме я и тази дума), професионални политически партии не се вземат в ръце, ще са безсмислени и следващите.
Ако ГЕРБ не се завърнат към изцяло дясната си предизборна кампания от 2017 г., донесла им 1,150.000 гласа например. Ако не излъчат модерни говорители и проактивни политики, насочени към новите сектори в икономиката и бизнеса и към секторите, даващи работа и доходи на най-големите групи от населението ни. Ако не зарежат скучните и нечетими програми и не излязат с ярки, запомнящи се послания. Ако не спрат с личните нападки към политици, от които в деня след изборите ще очакват кооперативност и подкрепа.
Ако ДПС не спрат с вътрешните битки и не престанат да си говорят през медиите. Ако не спрат да си вадят кирливите ризи пред цялото общество, а ако няма кирливи ризи – да си ги съчинят и да се замерят с неподписани статии и компромати. Ако Доган не започне да се държи като почетен председател и обединяваща фигура, а не като действащ председател с позиции и нареждания за отделни гласувания и като човек, който знаково да припознава като „свои“ хора политици, които са нежелани и от структурите, и от ръководството на ДПС. И ако Пеевски не започне да се държи като демократично избран лидер, а не като монарх или собственик.
Ако БСП спешно не намери и не избере уважаван и харесван и извън партията лидер, който знаково да отвори вратите за всички, прогонени от Нинова, и да обърне БСП от нанадолнището към онези над милион гласа, които БСП получи на парламентарните избори само преди 7 години. И с които спечели президентските избори през 2016 г. Ако БСП спешно не се върне в лявото и не зареже битката с джендъра и левия консерватизъм, това дървено желязо на родната политика, натресено им от бившите седесари Корнелия Нинова и Калоян Методиев.
Ако ДБ не се отръска от венкосабрутевците и ленчетата и не се върне на терена на качествения политически разговор, опита и експертизата, пометени в последните три години от ентусиазма на неможачите, качили се на влака на промяната. Ако не си завърши дясното позициониране, ако не започне да говори за бизнес и икономика, ако темата пак си остане само Сарафов.
Ако, ако, ако...
Защото наистина нищо не ни пречи, уажаеми читатели. Да сме успели, да сме щастливи, да сме усмихнати. Просто трябва да ги направим тия няколко простички неща, които много държави преди нас успешно са направили. Можем, знаем, искаме. Ние с гласа си, а тези, които избираме – с работата си.
Мислете, гласувайте и изисквайте. И ако не стават – да се разпускат и да си ходят. Незаменими няма.
