Георги Харизанов с тежък коментар: Румен Радев, ченгетата и фалшивите месии

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

„Нека напишем един призив до президента Румен Радев. Той има рейтинг, приемат го като алтернатива на партиите и ако се лепнем за тая работа, може да има келепир. Да измислим нещо отнесено и добре звучащо, например „Единение“, за да няма никаква конкретика. Да измислим нещо, в което президентът с никаквите си правомощия да не може да се провали. И нещо, което ако пришием към него, можем да използваме, за да се намъкнем на някой сладък пост.“

Не знам дали ченгетата, политическите провали и серийните посмешища, които отправиха този призив през своя инициативен комитет, са си мислели точно това. Но точно така изглежда отстрани. Защото няма как хора, сътрудничели на най-отвратителните и мракобесни репресивни органи в българската история, да призовават за „единение“. Разчитайки на къса памет, препиране на образи и някаква нова енергия.

Какво единение мога да имам с преподавател ченге, редовно манипулиращ по отношение на българската история? Или с фалирал хотелиер и бивш вътрешен министър, известен с връзките си с организираната престъпност, уволнението си от Костов, завъртането покрай Георги Гергов и непрестанното ръсене на простащини в интернет от тогава до сега? Или с щедро платена от КТБ клакьорка под наем на политически еднодневки, иначе безспорно легендарна треньорка?

Или с президент - натовски генерал, открито (и безплатно, хаха) лобиращ за покупка на ненатовския самолет „Грипен“ от ненатовската държава Швеция? Човек, назначил тогавашната си любовница на втори договор във ВВС, но непрестанно говорещ против корупцията?

Как си го представяте това единение, дами и господа?

Защото съм сигурен, че и те не биха искали да са единни с мен. И аз си имам кусурите, като всеки жив човек, пък и сме на коренно противоположно мнение по всички важни политически и икономически въпроси.

Та оставете туй единение. В спора се ражда истината.

Оставете туй единение и се оглеждайте за фалшиви месии. Защото поредният е налице и неговото име е Румен Радев. И не защото той самият си вярва, че е месия. Напротив, едва ли. И не защото самият той си вярва, че може да се справи с цялата власт в тази държава и да бъде успешен лидер. Напротив, едва ли.

Но винаги ще се намерят хора – сиви, мазни, безлични и изключително лакоми, които да се лепнат за един популярен политик и да осребрят вярата на баламите в поредния спасител. То не беше царят с лондонските юпита, станали мултимилионери на негов гръб. Не беше младият Волен с ордата спасяващи България националисти през 2005-а, които взеха депутатските заплати и постовете и чието име вече никой не помни. Не беше и Янето с папките, вкарал в парламента маса отдавна забравени анонимници, които ходеше да издирва по домовете им, звънейки на домофоните. Или пък Бареков – финансирал и вкарал в парламента огромна орда хамелеони, опортюнисти и обикновени лапачи, които го забравиха в деня след изборите?

Сега сивите плъхове на задкулисието и политическия инженеринг ви поднасят поредния спасител, уважаеми читатели. Гордо изправен, репетира си добре речите, лети на самолет, върти се на лост,  има си нова жена и е много смел. На приказки.

„Ама Румен Радев е различен“, ще кажете. „Честен, смел, знаещ, можещ.“

И тук ще разберете колко не сте прави. Защото приказките са едно, а фактите – съвсем друго. Няма нито едно потвърждение на тезата, че президентът е противник на статуквото. Напротив – избран е от най-емблематичните хамелеони и безпринципни нагаждачи на прехода – бившите седесари и сегашни бесепари Корнелия Нинова и Георги Гергов. Няма нито едно потвърждение на тезата, че президентът е противник на корупцията. Напротив – има назначена на два договора любовница, която сега пък си има кабинет и заплата в президентството и ходи с космически скъпи спрямо доходите им тоалети, както и обвиненият в платен лобизъм и участие в поредната корупционна сделка на СААБ/“Грипен“. Няма нито едно потвърждение на тезата, че президентът е смел и опълчил се на мафията политик. Напротив – спомняме си как по време на предизборната кампания темата за съдебната реформа беше заличена за една нощ от речите и платформата му, както и че тази тема трайно отсъства от тази институция от момента, в който в нея влезе Румен Радев.

Припомням ви всичко това не за да се включа с нови сили в хора, критикуващ постоянно (и с основание) президента.

А за да ви припомня, първо, кои бяха месиите на прехода, и второ – какъв е следващият кандидат-месия Румен Радев, готвен за такъв от изгладнелите за постове и крадене политически трупове, разписали въпросния призив за единение. Облизващи се да ви подлъжат, че гражданската им листа за евроизборите например е подкрепена от президента. Който няма това право по Конституция. Облизващи се да ви подлъжат, че гражданското им движение за местните избори догодина например е подкрепено от президента. Който няма това право по Конституция. Облизващи се да ви подлъжат, че гражданското им движение ще стане партия и ще помете статуквото, подкрепено от президента, например. Който няма това право по Конституция.

Това е „единението“ в главите на ченгетата, провалите и посмешищата. Стани да седна.

А знаете ли кое е най-смешното? Вижте кой най-много се притесни от тези политически измамници. Не, не е властта. Властта няма алтернатива, както и самият Румен Радев каза нееднократно. Но опозицията има. И притесненият не е Бойко Борисов, а Корнелия Нинова. На която ѝ се привидяха конспирации, есемеси, как някой ѝ краде партията и как някой заговорничи зад гърба ѝ. Задраскана и от Румен Радев като алтернатива на сегашното управление, г-жа Нинова е очевидно най-притеснената от президентските ходове лидерка, усещайки как в лявата половина на политическия терен предстоят нови проблеми. И как, при положение че почти цялата ѝ партия ѝ е вътрешна опозиция, един външен конкурент в ляво ще я довърши окончателно.

Но пък и защо да се тревожим за Корнелия Нинова и лявото? Все пак всички знаем, че тя е стара седесарка и е в БСП само временно.

Но продължавайте да се тревожите за месиите и измамниците, които се крият зад тях.

Защото поредната такава пиеса вече започна. Казва се „единение“.